Цветна какофония от произволни психопати в приказно хаотична шизофренична вселена. Това е най-точното определение, което мога да дам на лудницата, наречена Battleborn. Новият шутър с MOBA (Multiplayer Online Battle Arena, битки на определена арена) елементи от създателите на Borderlands, Gearbox, е от онзи тип игри, които не се взимат твърде насериозно и са напълно откровени в желанието си да забавляват. Нали именно това е причината, поради която геймингът съществува? Във време, в което всяка втора AAA игра се опитва да бъде новият мрачен фентъзи цар, дълбоко философско приключение към екзистенциално съвършенство или сърцераздирателен военен симулатор, Battleborn внася свежест и хумор със своята наивна питърпанщина, пъстър геройски екип от карикатури и ярък, цветен свят.

И свят, в който босовете имат навика да те изпращат в странни други измерения

Беше удоволствие… Не, беше си адски кеф за няколко дни да се впусна с радостни викове в отворената бета на Battleborn и да деградирам до шестгодишно дете, изпадащо в истеричен кикот всеки път когато чуе някоя "лоша дума". Да му се не види, в момента ме е адски яд, че трябва да се правя на възрастен, отговорен човек, който трябва да си изкарва прехраната. Как ми се иска да се направя, че отивам на училище, да изчакам майка ми да отиде на работа и да се прибера, за да играя цял ден на тази безобразно забавна игра. Но нейсе! Когато 3 май дойде и Battleborn излезе официално на пазара, ще се наложи да предам инфантилното ми Аз, седящо с контролер в ръка и гледащо жадно към екрана, и ще трябва да обърна внимание на други нови игри, вместо да се опитвам да отключа пингвина в роботизирания костюм ала „Пришълецът“.

Още от разглеждането на промо материалите знаех, че ще играя Battleborn с белокосата стрелкиня Thorn. Оставих я само за 2-3 мача, за да пробвам и другите герои за разнообразие, но това превю е почти изцяло нашето си приключение през повърхността на звездата Солус, последното космическо кътче, на което има живот.

Let's do this!

Геройска (п)обърквация

Историята на Battleborn е доста простичка. Случва се голямо космическо преселение на народите към една-единствена звезда – гореспоменатата Солус. Причината? Голямо БУМ! Или космически катаклизъм. Ама от тия изкуствените. Въпросното БУМ! унищожава възможностите за живот на всички други планети и звезди или директно ги заличава. Всички видове създания, пристигащи на Солус, идват на групички или т.нар. фракции. Когато разбират кой обаче е отговорен за случилото се (голямото БУМ!), всички те забравят различията си и се съюзяват срещу т.нар. Варелси. Всяка фракция изпраща най-добрите си бойци в мащабната битка, като всеки от тях се нарича battleborn.

Битките са наистина впечатляващи

В завършената игра, както и в отворената бета, може да избирате между 25 различни персонажи (battleborns). Първоначално имате на разположение едва 6, като отключвате следващите при изпълнение на определени предизвикателства или когато вдигнете Командния си ранг, на който препоръчвам да гледате като на общото ниво на акаунта ви. Предизвикателствата са разнообразни. За един герой може да ви се наложи да избиете огромен брой от определен тип противници, за друг – да спечелите определено число мултиплейър мачове, за трети – да изиграете определена карта даден брой пъти или с герой от определена фракция. Командния си ранг пък вдигате с всяка битка, в която участвате, освен в Privet Mode на мултиплейър картите. Той се приема изцяло за тренировъчен или може да го използвате за дуели с приятели.

Да се върнем на самите герои. Учудващо или не, всеки от тях поднася уникален геймплей. Всеки от тях е образ с характер, хумор, емоции и силни и слаби черти. Дизайнът им е наистина оригинален и разнообразен – имате гореспоменатия пингвин, роботизирана дама с египетски мотив, стиймпънк роботи, емоционално нестабилни демони и т.н. и т.н. В описанието на всеки от тях ще видите трите му основни черти. Първата показва специфична характеристика, например дали е бърз, мобилен и дори очарователен. Не се шегувам за очарователността. Описанието на пингвина Toby показва именно Adorable като характерна черта на героя. Втората кутийка/думичка определя ролята му в отбора – танк, лечител, снайпер и т.н. Последната ще ви е особено полезна в началото, понеже показва какво е нивото на трудност на геймплея с този герой, или по-точно – колко лесно ще може да го овладеете. По мои впечатления играта е балансирана и няма да срещнете прекалено силни герои. Всеки battleborn има потенциала да е такъв и реално това зависи от собствените ви способности да играете с него.

Когато отборът ти се грижи за наплива от врагове, а ти трябва сам да удържаш боса, е добре да си сигурен, че можеш да си играеш героя

Както споменах, аз заложих на Торн, която се бие с лък, бърза е и е изключителен снайпер и DPS (нанася солидно количество щети). В един момент реших да оставя егоизма си за един мач и да изчакам да видя какво избират съотборниците ми. Така накрая се озовах с лечителя Miko. На теория той изглежда като страхотен традиционен поддържащ герой. За съжаление, ако не сте свикнали още с динамиката на геймплея в Battleborn, няма как напълно да се възползвате от способностите му. Чувствах се абсолютно безполезна през въпросната арена. Перспективата от първо лице, Battleborn е FPS (first person shooter) все пак, прави мониторинга над всички членове от отбора ви доста труден. Поне за мен. В един по-късен мач попаднах на друг лечител, Ambra, която можете да отключите на Ранг 14, и която на практика е хибриден герой с елементи на DPS. Дали просто аз съм некадърна, или Ambra наистина е по-добър поддържащ герой – геймърът, който играеше с нея, буквално ни изкара играта.

Препоръчвам ви да изпробвате няколко героя в тренировъчни сесии с приятели, за да видите дали ги чувствате удобни за игра. Даден battleborn може да изглежда много силен в нечии чужди ръце, но вие да не може да се справяте добре с него. Когато намерите вашия герой, пък ви съветвам да играете само с него, докато го вдигнете до максималния му геройски ранг, за да отключите всичките му скинове и емоции.

И не се притеснявайте за способностите, които избирате за своя герой по време на игра. Те не са постоянни и важат само за арената, в която се намирате в точно този момент. Това е т.нар. Helix tree и е един от по-големите MOBA елементи, които ще ви се набият в очите в Battleborn. Тук обаче не купувате предмети по време на битката, а ги получавате след нея и може да ги екипирате в лобито, преди да излезете на картата. Възможно е да използвате един пакет екипировка за всичките си герои.

Намерете безопасно място, където да вдигнете Helix нивото си по време на игра

Пъстроцветен геоид на халюциногенни гъби

Солус е невероятно красив. Едно от най-хубавите неща в Battleborn е именно разнообразието и цветовете на света. Тук не търсете реализъм. Всичко е като излязло от анимация, от онези най-странните по отношение на атмосферата. И именно това придава уникален заряд на всяка от териториите арени в играта.

Въпросните арени условно могат да се разделят на два типа според вида мисии. Първо имате мултиплейър карти, или т.нар. Versus. Типично в MOBA стил тук два отбора от по петима души се състезават за надмощие. Имате подобни на „унищожи базата на опонента“ и Capture the flag сценарии, но моят личен любимец е Meltdown. Тук трябва да придружите "слугите" (minions) си до определена „фурна“, където да ги принесете в жертва. Междувременно трябва да избиете тези на противниците, докато самите ви врагове се опитват да ви заличат. Тук словосъчетанието „цветен хаос“ достига пълния си шизофреничен потенциал.

"Нямам никаква идея какво се случва"-момент

Положението е по-спокойно в Story Mode. Отново ви трябва екип от максимум петима души, освен ако не искате да отидете соло, разбира се. Всяка мисия е придружена от наистина оригинални босове, локации и страхотни лафчета. В отворената бета успях да играя само първите две, другите бяха недостъпни, но не забелязах особена кохерентност на сюжета между картите. Както казах по-горе – историята изобщо не е на фокус. В Battleborn е важен геймплеят, хуморът и удоволствието от всичко това.

Това обаче не означава, че историята я няма. Тя всъщност е интересна, просто не е представена особено адекватно в играта. За да я схванете, трябва да изгледате клиповете в официалния сайт на Battleborn (подобно на Destiny). Нещо, което ми направи много негативно впечатление в този аспект, е, че докато играете, историята е експозиционирана чрез постоянен диалог в движение. Това е добре за игра като Borderlands, която е мащабно кооперативно приключение. В Battleborn обаче дори оригиналният хумор ще ви втръсне, след като изиграете една и съща сюжетна мисия 200 пъти. Защо ви е да я въртите толкова много? Ами защото героите ви получават бонуси и подобряват статистиките си в зависимост от това, колко пъти са преминали успешно дадена карта. Забавлявайте се, както се казва. След четвъртото ми посещение на една и съща карта (отборът гласува на коя карта искате да отидете и тази с най-много гласове печели) просто спрях звука - в този момент играта ме беше вбесила до крайност с това повтаряне.

Това е може би най-слабата черта на Battleborn. Разнообразието в Story Mode-а се губи страшно бързо и налагането на играчите да играят една и съща карта безброй пъти, за да вземат определен бонус/оръжие/статистика, е глупаво решение, което вреди на иначе свежия имидж на заглавието. Картите безспорно са страхотни. Босовете в тях – още повече. Понякога те изискват изградена стратегия и винаги налагат нуждата от отборна игра. Но когато минеш през тях 30 пъти, вече спираш да виждаш чара им.

Запознайте се с гадта, която обича да праща създания в други измерения и да ви къса нервите до крайност. Гад!

Хиперболизирано Borderlands-ко изживяване

Ще бъда напълно честна. Borderlands е една от най-свежите кооперативни поредици. Особено втората част. Знам, че Gearbox отдавна се стремят да избягат от сянката на собствения си мегауспешен франчайз, но и този път не успяват. Макар арт стилът и цялостната история, вселена и герои да са напълно различни на теория, на практика Battleborn се чувства като Borderlands с по-ярки цветове, по-анимационна графика и по-хиперболизирана абсурдност. Това не е непременно лошо и не означава, че играта няма свой характер. Напротив, Battleborn успява да надгради над утвърдения в Borderlands динамичен геймплей, хумор и ярки персонажи и да превърне всичко това и в своя уникална характеристика.

В началото обаче имах чувството, че играта се опитва да бъде твърде много неща едновременно. В нея има елементи от League of Legends, DotA, Smite, Borderlands, Heroes of the Storm и дори Overwatch. Получава ли й се обаче? И то доста. Естествено, има си и слабите моменти. Ще ви е нужно малко време да свикнете с перспективата от първо лице, която е леко дезориентираща в началото. Но всеки негатив се губи почти моментално в емоционалния заряд, динамичните битки, високата скорост и по детско свежия свят, пълен с абсурден и понякога черен хумор.

Оптимизъм!

Накрая искам да отговоря на най-важния въпрос, който сигурно сте си задали. Доколко MOBA е Battleborn? Като изключим Helix системата и мултиплейър сценариите, които напомнят на стандартни за мултиплейър бойни арени ситуации – никак. Battleborn е страхотен кооперативен екшън, който е достоен наследник на Borderlands серията. Ако търсите нещо от рода на League of Legends, Heroes of the Storm или DotA 2, това не е играта за вас. Ако обаче искате нещо забавно, динамично и място, на което да разпуснете с приятели, дайте шанс на новото заглавие от Gearbox.