Хората могат и да одумват Call of Duty, но няма съмнение, че що се отнася до геймплей механиката, това е един от най-добре направените FPS екшъни на последното десетилетие. Въпреки че историята и обстановката се променят, самият геймплей наистина е много стабилен и играта заслужено си остава най-големият комерсиален хит на гейм пазара. Тя има своите силни (Modern Warfare) и слаби (Ghosts) страни, но покупката на следващото издание от поредицата си остава един от най-сигурните начини да вложите парите си, ако търсите динамичен екшън.

И Call of Duty: WWII не е изключение

World War II е едва втората Call of Duty игра, поверена изцяло на студиото Sledgehammer. За краткия си допир с поредицата обаче то успя да обхване всички възможни периоди - исторически (WWII), съвременен (Modern Warfare 3) и бъдещ (Advanced Warfare), но изглежда, че най-добре се чувстват неговите дизайнери, художници и сценаристи именно в суровата действителност на Втората световна война.

С кампанията в Call of Duty: WWII, Sledgehammer иска да върне поредицата към нейните очевидни исторически корени. Вече не сте господин Супервойник, а Роналд "Red" Даниелс - младеж от малко градче, записал се доброволец в Първа пехотна дивизия на САЩ точно преди десанта в Нормандия. Здравето на героя ви вече не се регенерира отново автоматично и нямате плеяда от високотехнологични джаджи, с които да елиминирате противниците. Другата новост са уменията на вашите спътници от отряда, които може да използвате в движение. Един ще ви подхвърли аптечка, друг ще ви даде муниции и всички са еднакво полезни в даден момент.

За чест на WWII трябва да отбележим, че играта не престава да ви предлага различни ситуации и почти винаги се случва нещо ново, което да разчупи монотонността на до болка познатия геймплей. В един момент може да се изправите срещу танк с гранатомет, друг път да управлявате снайпер от разстояние, след което пък трябва да се спуснете по фасадата на порутена сграда, за да елиминирате няколко врагове през прозорците. Извън това кампанията си е стандартна за поредицата – може би с една идея по-дълга, но иначе със същите линейни нива, експлозии и тук-там някоя ефектна сцена, която наподобява филмите на Майкъл Бей. Да, историята, разбира се, е клиширана, но комбинацията от силна графика, изненадващо добро музикално оформление и фактът, че всеки, посегнал към Call of Duty заглавие, трябва предварително да се е отказал от търсенето на смисъл, помагат да прекарате няколкото часа, без да започнете да си задавате прекалено много неудобни въпроси.

За добро или зло малцина са онези, които играят Call of Duty заради историята или сингъл кампанията

Отдавна сме се примирили с факта, че игрите от поредицата се харчат най-вече заради своя мултиплейър, и затова бързаме да ви уверим, че тук нещата са на познатото обичайно ниво. Още щом влезете в мултиплейър менюто, ви очаква един интересен нов социален режим (да го наречем с небългарската думичка "хъб"), в който може да съжителствате заедно с още до 48 играчи. Този микросвят напомня на Цитаделата в Destiny и има очевиден социален елемент благодарение на възможностите да се срещате с други играчи, да тренирате и дори да влизате в зони, запазени само за онези, които вече са достигнали заветния Prestige ранг.

Както може да очаквате, Call of Duty: WWII предлага огромен брой комбинации от оръжия и модификации за тях заедно с множество умения, гранати и т.нар. Calling Cards, като с всичко това получавате почти безпрецедентно ниво на персонализиране и забавление в онлайн режимите. Няма съмнение, че скоро най-добрите играчи отново ще намерят „своите“ предпочитани оръжия и ще възникнат неминуемите проблеми с баланса, но поне на този начален етап всичко в играта изглежда изключително балансирано и практически всеки може да си хареса оръжие и стил на игра, независимо дали предпочитате снайпери, картечни пистолети или помпи.

Всички любими режими начело с TDM, CTF, Kill Confirmed, Domination и личния ми фаворит Hardpoint се завръщат. Присъстват и някои по-леки режими като Gridiron, където двата отбора се борят за притежанието на топка, която да вкарате в противниковата врата. Накрая идват и кооперативните мисии под формата на режима War. Това определено е най-интересната игра в мрежа, тъй като непрекъснато трябва да завоювате различни постижения, които се променят в течение на мача.

Thank God for zombies!

Колкото и да са изтъркани по принцип във видеоигрите, зомбитата традиционно се радват на завидна популярност в серията Call of Duty. Идеята, въведена за пръв път още от Treyarch, тук е подобна на това, което сме виждали и досега – кооперативна игра за максимум четирима души, които заедно се справят с пълчища немъртви. Онези, които са се радвали на този режим в предните игри, със сигурност ще го прегърнат пак, посещавайки баварското градче Мителбург. Там ви отвежда тайна мисия да откриете откраднати от нацистите скъпи предмети на изкуството, но както се досещате, заспалото градче крие доста мрачни тайни. Но и тук има проблеми като прекалено високото ниво на трудност, крайно оскъдните муниции и оръжия и твърде малките карти, на които се развива действието. Зомбитата са доста издръжливи на куршумите ви, а оскъдното въоръжение означава, че дори и да имате достатъчно пари, пак е съвсем възможно да зациклите на място, където не може да продължите и да се въоръжите. Освен това липсата на достатъчно ясни инструкции за това, какво трябва да правите, определено е странна и създава допълнителни пречки. Въпреки това зомби режимът има доста потенциал и много неща, които може да отключвате, а високата трудност гарантира, че няма да го направите лесно.

Равносметката след битката

Независимо дали се борите със зомбита, преминавате кампанията, или мерите сили с живи опоненти в мултиплейър, Call of Duty: WWII се усеща като една добре направена и богата игра с много потенциал. Хубавото е, че студиото Sledgehammer Games, което получава възможността едва за втори път да направи „своята“ Call of Duty игра, се е възползвало максимално от шанса и се е опитало да направи една качествена, макар и не много амбициозна кампания, подплатена с мултиплейър на обичайно високо ниво.

Най-сетне кампанията е поне малко променена и има своята доза адреналин, а онлайн играта е един от малкото подобни режими в гейминга, който гарантира, че и след месеци сървърите ще са пълни. Кооперативният режим е добро допълнение, а със зомбитата на хоризонта той ще бъде обогатен допълнително. Прецизното движение прави маневрите по-зрелищни, а стрелбата е изпипана на обичайното високо ниво. Единствената дребна стъпка накриво е кампанията, която щеше да бъде по-добра, ако историята и усещането за надвисналата заплаха бяха по-силно развити, но дори и за нея е трудно да се каже нещо повече. Със сигурноси нужното удоволствие и адреналин.

Не трябва да забравяме и допълнителното съдържание. Собствениците на PlayStation 4 ще получат първи DLC пакета за шутъра. Той се нарича The Resistance и ще бъде пуснат за конзолата на Sony на 30 януари 2018 г. Ако играете на РС или Xbox One, ще трябва да чакате точно 30 дни повече. Това допълнително съдържание носи и нови герои в зомби режима.
Комбинирайки трите отделни режима, лесно получавате най-добрата Call of Duty игра за това поколение и задължителна придобивка в арсенала на всеки FPS геймър.

Оцени:
Рейтинг: 3
Най-четени
Всички

Впечатляващи снимки със смартфон? По-лесно е, отколкото предполагате (част 1)

55 | 15.02.2019
Още от Play

Инди сензацията Hollow Knight получава продължение (ВИДЕО)

0 | 15.02.2019