Въпреки че е екшън, Prey започва бавно. Влезли в ролята на учения Морган Ю, се събуждате в луксозен апартамент и веднага ви върхлита усещането, че нещо не е наред. То пълзи бавно и прокарва студените си пръсти по гръбнака ви. След кратко и почти приспивно въведение играта изведнъж ви хвърля направо в действието. Намирате се на космическата станция Talos-1, която гъмжи от безмилостни чудовища, наречени Typhon, които унищожават обитателите ѝ. Вашата задача е да попречите на извънземната инвазия да се разпростре извън станцията. Цената няма значение.

Похвално е, че за игра, която е предимно екшън ориентирана и с научнофантастичен сюжет, Prey полага доста усилия, за да разкрие образа на главния герой. Играта ви позволява да изберете и модифицирате почти всеки аспект на персонажа, включително пол, умения и дори морални избори. Някои от най-добрите моменти в Prey идват от начина, по който Морган общува с другите хора на станцията. Съчувства ли на останалите хора? Ще рискува ли живота си за тях? Ще прояви ли състрадание? И как ще реагира главният герой, когато разбере, че неговият брат Алекс е в основата на тези ужасяващи експерименти? Prey дава възможност да потърсите сами отговорите на тези въпроси по същия начин, по който ви дава и арсенала, с който да се справите с чудовищата на Talos-1.

Изгубени в Космоса

Самата станция е огромна: не само като структура, но и като емоционален и сюжетен заряд. Повечето персонажи, които срещате, са замислени като реални хора със своя индивидуалност, а не просто скучни NPC-та, които да ви дадат задача или да ви продадат полезен предмет. Те имат имена, сражават се, спорят, дори имат любовни отношения помежду си. Това, което иначе лесно можеше да се превърне в съвсем стандартен космически хорър, се усеща като реална и жива среда благодарение на добрите диалози и на качественото озвучаване. Целта на всичко това, разбира се, е геймърите да инвестират максимално в историята на своя персонаж и да разберат колко високи са залозите.

Typhon са опасни противници. Дори и най-слабите от тях са плашещи, защото имат способността да се укриват в средата около вас, приемайки формата на обикновени предмети. Така, ако видите аптечка, която подозрително лежи на пода, по-добре я ударете най-напред, за да се убедите, че това не е умел камуфлаж. С развитието на играта враговете стават все по-гадни, като на върха на хранителната пирамида са Shadowalkers, които могат да ви запалят, и едни ужасяващи реещи се във въздуха чудовища, които блокират оръжията ви и буквално могат да ви взривят.

И въпреки че противниците са една от силните черти на Prey, първите часове в играта са тромави. Героят (героинята) ви все още не е достатъчно силен и може да умрете от няколко удара. Докато не започнете да ъпгрейдвате уменията си, модифицирайки тялото си с т.нар. невромодове, най-добрата стратегия за оцеляване е да се придържате към сенките и да събирате всичко, което откриете по пътя си. В противен случай срещата с извънземно може да приключи бързо и безславно. Гаечният ключ, който получавате в началото, не е мечтаното оръжие за борба с могъщите противници. Освен това управлението му с контролер изглежда някак тромаво и прицелването е трудно, освен ако не сте непосредствено пред целта. Началните часове преминават в промъкване и поставяне на капани, както и в търсене на правилния път и методично трупане на муниции за оръжия, които все още не притежавате. Някъде след една трета от старта на играта геймплеят вече се отваря значително благодарение на новата опция да придобивате умения от самите Typhon. Те варират от телекинеза, с чиято помощ може да запратите чудовището в другия край на помещението, до това самите вие да се възползвате от техния камуфлаж. Вариантите са различни и да експериментирате с тях е забавно не само в битките, но и извън тях. Тези модификации обаче имат и много по-важна роля, защото с всеки ъпгрейд Морган губи по малко от човешкия си облик. Това е интересно не само за сюжетната линия, но има и чисто практически последици - например, ако натрупате достатъчно ъпгрейди, стационарните оръдия в станцията, които са толкова полезни в началото, ще започнат да стрелят по вас, тъй като не ви разпознават.

Седем пъти мери

Историята в играта е достатъчно интересна, за да ви ангажира, и то преди всичко заради моралния аспект на изборите, които правите. Оцелелите жители на Talos-1 често имат различни молби към вас или просто се нуждаят от закрилата ви. Как ще постъпите с тях, определя и как ще се развие историята на Морган и кой от възможните завършеци ще получите. Ще отделите ли малко време, за да спасите няколко души в отдалечена част на станцията, или ще предпочетете да запазите мунициите и силите си за задачата, която ви предстои? В Prey има доста подобни избори и те са вградени органично в играта, така че често ще трябва да взимате решения за това, как да приоритизирате живота на хората, основната мисия и вашето собствено оцеляване. Лично аз останах приятно изненадан за това, колко автентично и непринудено се развива историята и как ме караше да балансирам между нуждите на света и моите собствени задачи, докато в същото време продължават да се разплитат отношенията на Морган с Алекс.

Впечатляващата сюжетна линия и атмосфера на Prey донякъде компенсират проблемите на играта, но не ги заличават напълно. Въпреки че битките се подобряват значително, след като най-сетне развиете героя си и получите достъп до повече готини ъпгрейди (като граната, която създава малка черна дупка), те никога не са особено завладяващи. Колкото и да се опитате да се потопите в тях, обикновено усещането е, че просто бавно и мъчително "дялкате" точките издръжливост на врага, докато го повалите. Има и доста обикаляне по картата и връщане към вече посетени места, което става особено осезаемо, когато се занимавате със странични мисии. Сами по себе си тези случаи не са прекалено дразнещи, но пък така виждате, че дизайнът на космическата станция всъщност не е толкова разнообразен и визуално впечатляващ, колкото подсказва първоначалното впечатление.

Други го направиха по-добре

Ако очаквате и някакви по-сериозни пъзели, ще останете разочаровани. Обикновено задачите се свеждат до това да откриете някоя електронна карта или да прочетете имейла с паролата, за да отворите спиращата ви врата. Картата може и да е трудна за намиране или просто да ви накара да се разходите някъде по-далече, но никое от решенията не е механично комплексно. С малки изключения задачите наистина се изчерпват с това "Как да избегна това чудовище?" или "Как да стигна от точка А до точка Б?".

Това са по-дребни проблеми, но те илюстрират фундаментални недостатък на Prey - играта често черпи концептуално и геймплей вдъхновение от други заглавия, но рядко успява да ги надмине. Базовият геймплей напомня на System Shock 2, BioShock и Deux Eх, а атмосферата е в стила на Dead Space. Prey не прави нищо фундаментално лошо, но не е следващата суперигра, която ще се коментира години след това. Има и силни моменти като например това да се реете в нулева гравитация край станцията или да експериментирате с Gloo Gun - готино оръжие, което не само прави враговете ви неподвижни, но и се ползва за решаване на някои пъзели. Най-отличителните черти на играта си остават нейната история и гъвкавост по отношение на моралните избори; чистият геймплей е качествен, но не и особено иновативен. На мен Prey ми хареса достатъчно, за да продължа да играя, но изглежда така, сякаш дори самата игра беше объркана относно собствената си идентичност.