За човек, който притежава шест конзоли на Nintendo у дома, аз съм изненадващо скептичен към The Legend of Zelda като поредица. Възраженията ми са свързани най-вече с това, че геймплеят често е еднообразен, ориентацията е трудна, а дори и в 21. век игрите продължават да нямат нормално озвучение. Пишейки това, осъзнавам, че със сигурност попадам в малцинството геймъри, които не са впечатлени от поредицата. Но е важно да го споделя, за да разберете, че ентусиазмът ми за новата The Legend of Zelda: Breath of the Wild е съвсем искрен и неподправен, тъй като никога не съм бил обременен от фенската си обич към поредицата.

Не революция, а еволюция

Когато през 1998 г. легендарният дизайнер и продуцент Еиджи Аонума направи класиката The Legend of Zelda: Ocarina of Time, мнозина счетоха, че той е достигнал върха прекалено рано и оттук насетне поредицата няма как да предложи нещо по-добро. И действително от Majora’s Mask до Skyward Sword игрите не измениха сериозно геймплея си. Всичко това подчертава фундаменталната промяна, донесена от новата Breath of the Wild, която едновременно успява да съчетае 30 години опит в гейм дизайна с дръзки експерименти, които чисто и просто никоя Zelda игра досега не е предлагала.

Самата концепция за начина, по който се развива действието в Breath of the Wild изглежда като отговор на критиката за темпото и историята в Skyward Sword и Twilight Princess, където тежките диалози и продължителните напомняния пречеха да се потопите в действието. Всичко започва, когато Линк се възправя на върха на Великото плато - сам и напълно объркан относно това какво се случва. Именно платото играе ролята на един първоначален туториъл, който успява максимално добре да ви даде представа за играта, без в същото време да е досаден като преди.

Както подобава на подобна постройка, научаването на миналото на Линк и опознаването на земята около него става бавно и постепенно, започвайки като малка история и превръщайки се във великолепна история за героизъм, саможертва и куража да не загубиш самообладание в лицето на опасността. Кардинално, концепцията не се променя - пак Ганон е главният злодей, този път под формата на Calamity Ganon. Но начинът, по който парченцата от пъзела попадат на местата си е нов и ефективен. Част от историята ще научите, посещавайки някои места, а други моменти ще опознаете, четейки древни писания или разглеждайки старинни картини. Всичко е органично, методично и ако трябва да сме реалисти, ще ви отнеме поне 40 часа преди да сте готови за финалния сблъсък... макар че с лекота можете да оставите в света на играта и два пъти по-толкова.

Свободата, която играта ви предоставя, е... смайваща, меко казано. Тя противоречи на дизайна, който Nintendo използваше в продължение на години. Край на досадните NPC-та и изкуствените прегради, които спират напредъка на играчите. Няма повече помощни герои, които да ви предупреждават за задължителни задачи, които се опитвате да пропуснете. С една дума, вратата е широко отворена от самото начало. В началото Breath of the Wild може да изглежда малко трудна, особено като се вземе под внимание колко масивна наистина е картата. Всъщност, структурата на играта е много по-елегантна и организирана, отколкото първончално изглежда. Но нека си го кажем направо: средностатистическият геймър, който е свикнал просто да се хвърля в играта, няма да има уменията и търпението, необходими за това да проникне във вражеския замък и да победи Ganon само с три сърца живот и началните оръжия.

Тогава ти става ясно: всичко, което вършиш в ширналите се полета и в извисяващите се планини, не е безсмислено, а е една методична подготовка за финалния сблъсък.

Моят съвет към всеки, който ще изиграе тази игра за първи път, е такъв: не гледайте на всички забавления в този огромен и красив свят като на прелюдия към крайната битка. Старото клише, че е важно пътуването, а не дестинацията, се отнася с пълна сила за това приключение. Тук играчът има възможността да създаде своя собствена структура и да намери своя собствен ритъм. Може да бъде изкушаващо да се стремите към епичния финал, но най-големите забавления и емоции всъщност ще изживеете по пътя до него.

По суша, въздух и вода

Вятърът е само един от многото начини, по които играта се възползва от новия си физичен енджин, и обикаляйки света, спокойно може да се придвижвате и по въздух. Физичният елемент също има изненадващ ефект при битките, който ви позволява да запращате враговете във въздуха със силни удари, ако уцелите точния момент, когато те скачат към вас. Дори и без физиката битките са интуитивни и динамични, което ги прави по-интересни от досегашните в поредицата. Не трябва да забравяме, че този път оръжия като мечове, щитове и лъкове, затъпяват с течение на времето и ефективността им пада. Няма начин да ги поправите, така че трябва просто да следите за този момент и да бъдете готови за промяна в движение. За щастие врагове оставят техните оръжия и други неща, когато умрат. Освен това, задържането на D-pad бутон ви позволява да преминете към резервно оръжие направо в разгара на битката.

Внимателното изследване на всяко кътче земя за ресурси и продукти за готвене са двете основни нови допълнения към играта. Това потенциално може да бъде досадна работа, ако е единствената ви дейност, но то пасва добре на начина, по който пътешествате и опознавате света. Готвенето и създаването на отвари има почти детска простота - сложете ябълка, гъба или парче месо в гърнето и ще получите малко повече точки живот. Но ако искате да създадете далеч по-мощни отвари, може да комбинирате до пет продукта. Най-хубавото е, че комбинациите не са абстрактни, а следват елементарна логика, така че дори не е необходимо да знаете съответната рецепта, за да се възползвате от нея.

Персонална приказка

Хареса ми колко пълен с тайни е светът на играта. Да, може да се изкатерите на някоя кула, за да разкриете прилежащата част от картата, но това изважда минимален брой обекти на нея. Всичко останало трябва да откриете сами. Това прави Breath Of The Wild игра, за която ще искате да си говорите с приятели, да споделяте моменти, малки тайни и указания, както и идеи за това какво може да се крие в едно или друго труднодостъпно място.

Геймплеят в Breath of the Wild има проблеми от най-гадния тип - досадни дребни неща, които по никакъв начин не развалят удоволствието, но просто ти се иска да ги няма. Готвенето започва да става тягостно, когато трябва да го направите за пореден път преди някоя тежка битка, а освен това не може да запазвате рецепти за по-късно. Нещо елементарно като изхвърлянето на ненужни предмети става излишно тромаво, а катеренето също е по-бавно, отколкото ми се иска. Когато сте нейде из безбрежните полета и искате да извикате коня си, той може да дойде само ако сте го оставили наблизо; иначе се налага да походите пеша. Накрая, въпреки че цялостната презентация е на много високо ниво, периодичните кътсцени и диалози сякаш не са добре изпипани и приличат на слабичко анимационно филмче, а не на епично приключение.

Играейки на Switch, играта има два режима на работа. С конзолата в ръката ви тя изглежда просто великолепна на вградения 720р дисплей; ако я поставите в док станцията, резолюцията става 900p. На телевизора тя все още изглежда страхотно и просторните пейзажи ви привличат с магията си, но тук по-обезпокоителни са случаите на спад на кадрите в секунда. Това става рядко и без повод, но е малко дразнещо. Друго леко разочарование е липсата на функционалност на тъчскрийн дисплея, която би могла да подобри навигацията в менютата.

Свят, където да се връщаш отново и отново

Това, което дизайнерите на Nintendo са направили със системата, е феноменално. Гледката на поклащащата се трева на фона на последните лъчи на залязващото слънце е най-подканващата за нови приключения картина, която някога съм виждал. Breath Of The Wild е масивна игра и понякога може да ви се стори прекалено затормозяваща. Все пак това не е маратон, а методично приключение, за което да отделите десетки часове. Дори и сега, след завършване на цялата основна история и проучване на обширни части, все още има много странични куестове, към които да се върна и да завърша и десетки места, където дори не съм стъпвал. The Legend Of Zelda: Breath Of The Wild е шедьовър във всяко едно отношение - визуално, технически като геймплей и мислене. Това е една прекрасна нова стъпка в неизследвана територия, която продължава да предлага изненади и предизвикателства дълги часове след като сте направили първите си крачки в нея.

Виж още: Nintendo Switch: обещанието е спазено