Гледам кутията на масата и имам чувството, че празниците отново са тук, а срещу мен е така желаният подарък. От десетилетия съм геймър и винаги се вълнувам, когато някоя нова конзола излезе на пазара. Усещането е особено, гъделичка съзнанието и те кара да си мечтаеш за новите приключения и забавни мигове, които можеш да преживееш само с тази система. Емоцията около новата конзола на Nintendo изживях от първия момент, когато се заговори за хардуер с кодовото име NX. Съпреживявах всички слухове около нея; отдъхнах си, когато изтеклият уж прототипен (и ужасяващ) контролер се оказа шега; натъжих се, когато видях много предвидени за Wii U игри да бъдат прекратени и преместени за новата конзола и накрая се изпълних с оптимизъм, когато в ранните часове на едно януарско утро научих повече за това, което днес наричаме Switch.

Вероятно сте се досетили - в кутията на масата се намира именно новата конзола

Ако все още нямате идея какво е Switch, ето ви най-краткото определение, което може да споделите с някой приятел между две спирки на метрото (аз го направих наскоро). Представете си лъскав лек таблет с екран от 6.2 инча, от двете страни на който има по един тънък минималистичен контролер. На практика един мощен геймърски таблет с физически бутони... докато не го поставите в док станцията, вързана към телевизора, и не продължите играта на голям екран.

Така, следите ли мисълта ми? Само преди миг играехте на Switch в градския транспорт или на задната седалка на колата (фигуративно казано, всъщност бяхте вперили поглед в екрана, питайки се накъде ще ви отведе този интересен и спиращ дъха материал), а сега сте седнали удобно на фотьойла и бродите из фантастичния свят на The Legend of Zelda: Breath of the Wild, ширнал се пред вас от големия екран на телевизора. Клик-клик, толкова е просто. За секунда конзолата излиза от док станцията и става ваш верен спътник навън.

Switch има и други, не чак толкова привлекателни страни

Конзолата не е съвсем евтина - у нас в пакет с The Legend of Zelda: Breath of the Wild струва 779 лв. и това е практически задължителен вариант. Извън това има само още няколко дигитални инди игри, много от които вече са налични за други платформи, както и 1-2 Switch, която е еквивалент на Wii Sports, но трябва да се закупи отделно.

Освен това конзолата не разсейва напълно и традиционните съмнения около онлайн политиката на Nintendo. Сега компанията вече ще иска платен абонамент, за да играете онлайн. PS4 и Xbox One правят същото, но те ви дават безплатни игри всеки месец. Nintendo ще ви даде под наем Super Nintendo и NES ретро заглавия за един месец, след което трябва да ги купите, за да продължите да играете. Услугата обаче ще заработи чак есента. Да не говорим, че ви трябва и допълнително приложение на смартфона, за да общувате с приятели, докато играете. Защо просто да не ползвате Skype или Discord? И защо само да се залъгвате с месечен "наем" на игра? Въпроси, които за момента нямат добър отговор.

И така, след почти 30 часа игра на Switch и един дълъг интимен уикенд с Breath of the Wild какво всъщност мисля за новата звезда на гейм небосклона?

Да видим. Животът на батерията, когато играя на Zelda - тежко заглавие, очевидно изстискващо конзолата, - е до три часа. Контролерите не могат да се зареждат по друг начин, освен ако не ги оставите в док станцията. Това може да е проблематично при дълги пътувания, когато ще трябва да разчитате на външна батерия или на това някъде около вас да има толкова нужния контакт. В същото време в домашни условия и навън през деня възможността да разнасяте системата и да играете в движение определено е полезна и впечатляваща от чисто инженерна гледна точка.

Практичният дизайн на DS и 3DS, който пазеше екрана на конзолата, също ни разглези. При Switch няма как да го направите, освен ако не сложите протектор и не се сдобиете с кейс за съхранение и носене на джаджата. Поставката, която се изважда от гърба й, за да я подпрете на маса, също е доста рехава и всеки път, когато я ползвам, се притеснявам, че ще остане в ръката ми. Самата док станция има здрав механизъм, който държи добре конзолата, но отново трябва да сте внимателни при честото - и най-вече сърдито - вадене и слагане.

Конзола без игри е като... ами лошо

Да речем, че вече сте се запалили по Switch, но се притеснявате от липсата на игри. Резонно е - единственото задължително заглавие е The Legend of Zelda: Breath of the Wild, но каква игра е това! Най-новата част в тази епична поредица е една трета Skyrim, една трета Dark Souls и една трета Studio Ghibli. Наречете я "оживяла рисунка с водни боички" и няма да сбъркате; само помнете, че сте го прочели най-напред тук. Играта има уникална атмосфера на самотно приключение от приказка, която досега нито едно заглавие не е успяло да разкаже. Няма съмнение, че Breath of the Wild е дигитален шедьовър...

... което е добре, защото другите игри далеч не са такива.

1-2 Switch например е колекция от 28 не особено оригинални мини-игри и... това е всичко. Тя е не толкова игра, колкото демонстрация на техническите възможности на конзолата. Ако беше добавена като пакетна игра към нея, нямаше да се оплакваме, но на самостоятелна цена е тя е между озадачаваща и обидна.

Snipperclips е симпатично ко-оп заглавие, което заслужава да се пробва. Какво друго - копие на Just Dance 2017 (без реален коментар), няколко ретро Neo Geo игри и поредица дигитални инди заглавия, от които Shovel Knight сякаш е единствената, която би отивала на конзолата. Проблемът е, че като повечето вече излезли инди игри, и тя е налична за половин дузина платформи, от които със сигурност притежавате поне една. Ако трябва да съм честен, игрите, съпровождащи премиерата на нова конзола, рядко са впечатляващи. В този смисъл, Breath of the Wild е значително по-добро предложение, отколкото сме виждали през последните няколко поколения. Всъщност от появата на Super Mario 64 за N64 не е имало толкова масивно и вълнуващо заглавие. Добавете към това и поредицата дигитални игри, налични още сега, и като качество резултатът не е лош, макар да липсва сериозно разнообразие.

И това е тъпо, защото игрите на Nintendo са жанр сами по себе си. Хората харесват шутъри, RPG-та, рейсъри, игри на Nintendo, които може да играете само на конзоли на Nintendo. Затова искрено се надявам, че компанията неуморно работи по готини нови игри, с които да ни зарадва в следващите месеци. Конзолата е секси, приляга чудесно в ръка, работи отлично и наистина изглежда като всичко, което Nintendo обеща. Японците са майстори на изкуството да превърнеш простите пиксели и полигони в упойващи стимуланти за нашите мозъци, но докато не получим повече игри, всеки сам трябва да реши дали да си купи Switch.

На фона на гейм индустрията и бизнеса като цяло, Nintendo е сюрреалистична компания. Нейните бизнес практики са легендарни заради това, че често са уникални, понякога объркващи и винаги с огромно значение за гейминга и популярната култура. Веднъж на няколко години тази стогодишна компания ни дава ново геймърска конзола. Понякога тя променя начина, по който хората играят и се превръща в печатница за пари. Друг път си остава система само за ценители, малцина избрани с изтънчен вкус, които могат да оценят какво наистина предлага хардуерът. Има геймъри и геймъри. В Switch има по много и за двата вида.

Оцени:
Рейтинг: 3
Още от Play

Часове преди премиерата Star Wars: Battlefront 2 вече е без микротранзакции

38 | Преди 11 ч.