Двойниците са изключително вълнуващо нещо – идеята да си приличаш с някого, с когото не си родствено свързан и в някои случаи дори не познаваш, изумява от векове. Но според ново проучване не всичко е просто съвпадение на генетични варианти, оформящи външния вид. Оказва се, че това се и отнася за някои характеристики, формиращи общи житейски аспекти. Авторът на изследването Манел Естелер, генетик и директор на Института за изследване на левкемията на Хосе Карерас (IJC) в Барселона, Испания, се интересува от това, какво прави хората такива, каквито са. През 2005 г. той и колегите му публикуваха изследване, което показва, че еднояйчните близнаци не са толкова еднакви, колкото изглеждат на пръв поглед. Резултатите изненадаха мнозина – въпреки еднаквите основни генетични модели бяха открити значителни разлики в епигенетиката, или иначе казано – промените, които нашият организъм претърпява вследствие на поведенчески или външни фактори като например остаряване, заболявания, тютюнопушене и т.н.

В новото си изследване, публикувано във вторник в Cell Reports, екипът на Естелер иска да разгледа ситуацията от друг ъгъл и да провери дали хората, които имат сходни черти, но не са свързани по никакъв начин, могат да споделят други общи характеристики. За да наберат достатъчно материал за изследванията си, учените се обръщат за помощ към канадския фотограф Франсоа Брюнел. Може би сте попадали на част от работата на Брюнел, защото процесът е изисквал доста усилия и много години проучване и работа. 32 от заснетите двойки са се съгласили да отделят време и да бъдат подложени на разнообразни тестове, така че изследователите да могат да надникнат в тяхната ДНК и други вътрешни процеси. С течение на времето се оказа, че критериите на учените и фотографа за двойници леко се разминават и от първоначалните 32, едва 16 двойки бяха счетени за напълно съвпадащи. Арбитър в случая бяха три различни алгоритъма за лицево разпознаване и по този начин учените се сдобиха с доста селектиран материал за проучването си. Най-общото между тези двойки е, че те споделят много единични нуклеотидни полиморфизми (SNP), които са най-често срещаният тип генетична вариация при хората. Девет от 16-те бяха толкова генетично синхронизирани, че бяха смятани за „ултра“ двойници. Но отново се оказа, че резултатите се повтарят - въпреки че са нещо като „виртуални близнаци“, „епигенетични профили и профили на флората на микроорганизмите ги разграничават“. Въпреки това има друго интересно сходство – тези двойници се оказали по-склонни да имат сходни нива на образование, височина, тегло и дори история на тютюнопушене. За да не се получат излишни отклонения, изследователите са положили усилия, за да се уверят, че двойниците не са несъзнателно свързани. Предполагаше се, че само една двойка вероятно е имала общ прародител през последните няколкостотин години, докато някои двойки дори са живели на напълно различни континенти. „По този начин смятаме, че генерирането на някои генетични прилики между тези двойки е станало случайно“, споделя Естелер. „Има толкова много хора на планетата, че системата се повтаря – комбинациите от генома вече не са безкрайни.“ Но въпреки че нашата генетика изглежда играе водеща роля в оформянето на нашето лице и други аспекти на това, кои сме, двете проучвания показват, че гените нямат финалната дума по въпроса. „По този начин природата е много силна, но възпитанието настройва малко генома“ – казва Естелер. Но пък изследването дава някои въпроси за размисъл – дали ДНК, оставена на местопрестъпление, няма да може да ни помогне да начертаем образа на потенциалния престъпник? Или пък лицевите характеристики няма да помогнат при идентифицирането на високорискови варианти за заболявания като диабет или деменция? Екипът се надява да разшири проекта си, за да бъдат документирани повече фактори, които влияят на живота ни, като транскриптома (как се експресира нашата РНК) и протеома (протеините, които клетките ни всъщност произвеждат въз основа на техните генетични инструкции). 

Снимки: Unsplash

Виж още: Ходещи акули взеха акъла на учените