!GPS III срещу Galileo

Текст: Драгомир Дончев.

GPS! Тази абревиатура днес е нещо като магическа мантра за доста широк кръг от хора от прекосяващи Атлантика капитани на кораби, през заблудили се в непознат град туристи до пилоти на военни изтребители. Така е, защото зад привидно простото словосъчетание се крие най-мощната и прецизна (и за момента единствена) система за сателитна навигация на планетата универсалната пътеводна светлина в небето на съвременният свят.

За нуждите на армията
Глобалната система за позициониране (Global Positioning System), известна още с името NAVSTAR, е създадена и разработена от щатското Министерството на отбраната в периода 1940-1994 г. Първите GPS прототипи са използвали наземно-базирани навигационни станции и са служели изключително на армията през Втората световна война. Първата пълнофункционална сателитна система за глобално позициониране е Transit (1960), използвана от военноморските сили на САЩ. През 1978 г. е изстрелян и първият експериментален сателит от клас Block-I, с който се поставя началото на сега действащата NAVSTAR система.
През 1983 г. след трагичния инцидент, при който съветски изтребител сваля пътнически самолет на корейските авиолинии, президентът Роналд Рейгън издава директива, с която позволява достъпа на цивилни до GPS мрежата (дотогава използвана само от армията на САЩ). През 1994 г. системата достига пълния си оперативен капацитет изстреляни са 24 сателита в средна орбита, покриващи повърхността на цялото земно кълбо. Те са способни да определят с изключителна точност местонахождението, скоростта и посоката на всеки обект, намиращ се на земната повърхност. Днес GPS мрежата намира широко приложение в множество области от чисто военния й аспект до дейности, свързани с картографирането, наземното наблюдение, различни научни изследвания, навигация на комерсиалния трафик, телекомуникации.

Зелена светлина за Galileo
От момента на създаването си GPS е армейска разработка, създадена, финансирана и поддържана от специално крило на военновъздушните сили на САЩ. Годишно тази система гълта по близо 750 милиона долара за подмяна на остарелите сателити и за нови разработки. Макар да е достъпна за комерсиална употреба, при използването й от цивилни лица има някой ограничения. Идеята е да не се позволи от GPS мрежата да се възползват вражески сили или терористични организации. В същото време това придава известен монополен характер на NAVSTAR, която на практика е собственост на американското правителство. Именно по тази причина през годините са правени редица опити за създаване на конкуренти системи за глобално позициониране, работещи на сходен принцип като GPS. Такива са руската ГЛОНАСС, китайската COMPASS и индийската IRNSS. В момента нито една от тях не може да се похвали с пълноценно покритие и по тази причина не е заплаха за щатската GPS хегемония. За разлика от изброените вече алтернативи, една сравнително нова европейска инициатива е на път да разбие американския монопол. Става дума за проекта Galileo, който наскоро получи зелена светлина от Европейския парламент.
За пръв път за програмата Galileo се заговаря през 1999 г. Предложени и оценени са различни концепции, разработени от френски, италиански, немски и британски специалисти, като в крайна сметка през 2003 г. Европейския съюз и Европейската космическа агенция уточняват окончателно спецификациите на проекта и стартират разработката му. За разлика от предназначената главно за военни цели щатска GPS, Galileo ще бъде основно с комерсиална насоченост и за цивилна употреба. Европейската сателитна мрежа ще предложи повече прецизност от GPS и ГЛОНАСС, по-точно позициониране от по-голяма височина, както и независима система за сателитна навигация, на която нациите в ЕС биха могли да разчитат по време на евентуален военен конфликт или период на политическо неразбирателство.

Американска конкуренция
През ноември 2007 г. Европейският парламент гласува окончателно бюджета на проекта Galileo в размер на 2.4 милиарда евро. С това на практика разработката беше пусната в ход и се очаква да достигне оперативен статус през 2013 г. Тогава 30 действащи сателита трябва да са изведени в земна орбита на височина 23.222 километра, осигурявайки първата по рода си алтернатива на американската GPS. Логично САЩ нямат намерение да губят стратегическото си предимство. Успоредно с напредъка на проекта Galileo, американската армия работи усилено върху масивен ъпгрейд на сега съществуващата сателитна мрежа. Работното наименование на проекта е GPS III.
Системата за глобално позициониране от следващо поколение се очаква да предложи над 500 пъти по-солидна предавателна мощност от сега съществуващата мрежа, увеличавайки многократно устойчивостта й срещу заглушаване, твърди популярният сайт Globalsecurity.org. Обновената GPS III система ще разполага с вторични и третични цивилни честоти, предназначени изцяло за комерсиална употреба, уточнява още сайтът. Новата мрежа, изградена от Block III сателити, ще осигури подобрено позициониране, навигация и точност, по-висок интегритет и устойчивост срещу вражеско заглушаване и за военните, и за цивилните си потребители, обяснява Дейвид Мадън командир на специалното крило на военновъздушните сили на САЩ, занимаващо се с GPS системата. Тези нови възможности ще бъдат вградени поетапно, на серии от три блокови ъпгрейда, първият от които ще бъде завършен около 2013 г., допълва той. В същото време, за да не изостава от европейския Galileo и да не губи конкурентоспособност, американската система ще бъде подкрепена ударно от по-малко като мащаб ъпгрейди. Във финалния си вариант обновената система GPS III ще включва общо 32 спътника.

Още - в новия брой на сп. HiComm