Когато зеницата на окото се разширява, за да пропусне светлината навътре, тъканта на ириса е това, което го позволява. Тъканта на ириса се разтваря и затваря и така определя размера на зеницата. До момента механичните ириси се ползват като стандартна част от фотоапаратите, но по нова информация изцяло обновен вид изкуствен ирис, създаден от учени от Финландия и Полша, е много по-подобен на този в окото и един ден би могъл да се използва като леща, заместваща увредени ириси при хората.

Ирисът е изработен към слънцечувствителен полимер (течен кристален еластомер) и напомня на контактна леща. Той се разширява, когато се изложи на светлина, и се свива, когато светлината намалее. Това кара отвора в средата му да става по-малък или по-голям спрямо нивото на осветление и го прави много близък до човешкия ирис. За ползването му не се изисква захранване или външна система за улавяне на светлината. Целта на учените е един ден изкуствени ириси като този да се ползват като оптични импланти, след като се адаптират и чувствителността им се повиши, така че разтварянето и затварянето им да се влияе дори от най-малката промяна в светлината наоколо.