Най-известната теория за началото на… всичко, е тази за Големия взрив. Тя гласи, че преди около 13.7 милиарда години експлодира една частица и така се образува Вселената, която се разширява до безкрайност и на даден етап се появява Млечният път, а в него се ражда Земята, откъдето сега пиша този текст. За баща на тази теория се счита физикът Жорж Льометр, а за първи път бива публикувана в научно издание през 1931 г. Цялостната идея за Вселената и скоростта на разширяването ѝ (Константа на Хъбъл) са базирани именно върху тази теория.

Прес 2019 г. няколко екипа от учени оспориха Константата на Хъбъл под предлог, че или изчисленията не са точни, или нещо не е наред с Вселената. И до ден днешен все още се търсят отговори, за да може да получим малко повече яснота по темата. Би било прекрасно, ако можеше да натъпчем едни числа в суперкомпютър и той да свърши останалото, само че проблемът се крие в това, че нямаме цялата нужна информация. Опитвайки се да определим възрастта на Вселената по това, с каква скорост се разширява, е като да разберем кой е победителят в автомобилно състезание по размазана снимка на задната лява гума на един от състезателите. Теорията за Големия взрив важи само ако приемем, че той е бил самото начало, но тъй като няма как да знаем това със сигурност, има голяма вероятност това събитие да се е случило на по-късен етап.

Чанда Прескод-Уайнстайн, физик от университета в Ню Хемпшир, предлага една малко по-различна теория. В материал за New Scientist тя заявява, че е много по-логично Вселената никога да не е спирала да се разширява: „Възможно е Вселената да не е имала начален момент и да живеем в нещо, наречено безкрайно надуваща се Вселена. Такава, която се е разширявала още отпреди Големия взрив. Математически това изглежда като най-вероятния сценарий – ако приемем, че надуването е измерено правилно“. Независимо дали се водим по законите на Нютон, или навлизаме в дебрите на квантовата физика, винаги има понятие „време“, което служи като качествено измерение и е кодирано от две далечни точки, служещи за начало и край. Ако сме приели, че няма краен момент за разширяването на Вселената, то тогава това време не би следвало да е имало и начална точка.

Идеята за безкрайно разширяване, което не е имало начален момент, звучи налудничаво, но има логика. В края на краищата изглежда парадоксално да си представим, етап на който Вселената, съответно и времето, не са съществували, защото това ще породи въпроса, каква е била продължителността на този период, в който не е съществувало време? Но ако времето винаги е съществувало, понеже Вселената винаги е съществувала, то тогава съществува ли изобщо време? В крайна сметка какво е времето без начало и без край?

Снимки: Unsplash

Вижте още: По-бавните течения в Атлантика вещаят мрачни дни за планетата