Свързването на човешки мозък с компютър е точно толкова сложна задача, колкото звучи. Най-вече заради твърдия череп, чиято задача е именно да пази сивото вещество от... всичко.

Ако обаче не става дума за собствения ни мозък, единственият начин да разберем какво се случва в нечий друг, е чрез външна намеса. Тук не говорим за чисто любопитна гледна точка - с правилната технология би могло да се помага на много хора, които поради болест или инцидент са загубили част от мозъчния си капацитет. Сложни процеси като магнитния резонанс могат да разкрият някои аспекти на проблема, но те не предлагат решение. Нужно е нещо по-директно. От десетилетия учени се опитват да намерят начин тъкан и машини да заработят в пълна кохезия.

Наскоро се появиха резутати от нов, обещаващ метод. Той включва зареждане на саморазгъваща се мрежичка (наречена стент) с електроди и прокарването и през кръвоносен съд, който води до мозъка. При тестовете учените прокарват тел със стент по яремната вена в шията на двамата пациенти и след това в кръвоносен съд близо до основната двигателна кора на мозъка, където стентът се разгъва. Електродите се настаняват и започват да сигнализират, когато мозъкът демонстрира желание тялото да мръдне. Още по-впечатляващото е, че връзката се извършва безжично, чрез инфрачервен трансмитер, който е имплементиран в гръдния кош на пациентите.

В материал публикуван в Journal of NeuroInterventional Surgery, австралийските и американските учени описват как двама души с парализа поради амиотрофична латерална склероза (по-известна като болест на Лу Гериг) са успели да изпращат сигнали от мозъка си посредством споменатия метод.

Въпреки че пълният с електроди стент улавя сигналите, машинно обучени алгоритми са тези, които имат за задача да ги преведат, което не е лесно, защото при един увреден ум сигналите са само бледо отражение на това, което би трябвало да представляват. След няколко седмици, изпълнени с упражнения, пациентите най-после успяват да използват проследяващ погледа уред, за да движат курсор и след това да произвеждат клик с мисъл, уповавайки се на помощ от импланта. Макар да звучи малко, това всъщност е достатъчно, за да могат пациентите да изпращат съобщения, да пазаруват онлайн и да извършват други дигитални дейности, които улесняват живота им.

The Food and Drug администрацията на САЩ все още не е одобрила за комерсиално използване този така наречен stentrode. Самата лаборатория все още преследва различни източници на финансиране, за да може да продължи с тестовете, но важното е, че вече е наличен действащ продукт. Засега интерфейсът не събира кой знае колко голямо количество информация – само споменатия клик или неговата липса. На този етап дори това е полезно за някои действия, а тази технология тепърва ще се развива и е вълнуващо да видим на какво ще е способна след още няколко години.

Снимки: pixabay

Вижте още: Изкуствен интелект ще разпознава дали сте болни от COVID-19 според кашлицата ви