В стремежа да премахнем пластмасовите сламки от кафенетата, поръчките за храна за вкъщи и собствените си домове, изглежда случайно сме ги заменили с друг риск за околната среда. Ново проучване, проведено в Белгия, показва, че по-голямата част от хартиените сламки съдържат поли- и перфлуороалкилови вещества (PFAS) - клас от над 12 000 химикала, известни още като "вечни химикали".

Водещо за учените е проучване, проведено от Центъра за токсикология на околната среда и човека към Университета на Флорида през 2021 г. Според това проучване много сламки на растителна основа (категория, която включва хартиени сламки, но също и опаковки от царевица, захарна тръстика, костилки от авокадо и други "естествени" решения) дължат влагоустойчивите си свойства на PFAS. Въпреки че петте вида пластмасови сламки, анализирани в рамките на проучването, не съдържат измерими следи от PFAS, в хартиените и други сламки на растителна основа са открити 21 PFAS. Това доведе до две разочароващи открития: сламките на растителна основа всъщност не са толкова биоразградими, колкото се смята, че са, и от тях завинаги се отделят вредни химикали в телата на хората и околната среда.

В опит да разширят това изследване учени от Университета в Антверпен, Белгия, търсят PFAS в 39 различни марки сламки. Марките обхващат сламки, изработени от пластмаса, хартия, бамбук и дори от стъкло и неръждаема стомана (които често се използват в домовете на хората). Според статията, публикувана в списанието Food Additives & Contaminants, 90% от тестваните хартиени сламки са съдържали измерима концентрация на 29-те вида PFAS. Бамбуковите сламки са 80%, а 75% от пластмасовите сламки съдържат PFAS. Изследователите са очаквали, че стъклените сламки няма да съдържат PFAS, тъй като те не се нуждаят от влагоотблъскващо покритие; въпреки това е установено, че 40% от тестваните марки стъклени сламки съдържат вечни химикали. Само сламките от неръждаема стомана не съдържат PFAS.

Не е ясно дали PFAS, открити в сламките на растителна основа (и в други видове сламки), са добавени умишлено. Както разкриват проучванията на Университета на Флорида и на Университета на Антверпен, някои вечни химикали са включени в сламките с ясната цел да ги направят по-издръжливи. Но концентрацията на някои PFAS може да се дължи на други части от производствения процес. Например най-често срещаният вечен химикал, открит в проучването на Университета в Антверпен, е перфлуороктановата киселина (PFOA), която се свързва с редица рискове за здравето и е забранена за производство в световен мащаб от 2020 г.

"Появата на несъзнателно добавени PFAS може да се дължи на използването на рециклирани замърсени хартиени влакна в производството на нови [сламки и други прибори за храна или напитки] или на замърсяване на изходните материали или на водата за обработка", пишат изследователите. Замърсените с PFAS селскостопански зони също могат да бъдат виновни. "Растенията, отглеждани върху замърсени почви, могат да поемат PFAS и в крайна сметка това замърсяване може да попадне в [сламки и други прибори], когато тези растения се използват в производствения процес."

Смята се, че концентрациите на PFAS, открити от Университета в Антверпен, са достатъчно малки, за да представляват незначителен риск за човешкото здраве. Но PFAS се наричат "вечни химикали" по някаква причина: те се натрупват и с натрупването си представляват все по-голям потенциал за вреда. Добрата новина е, че учените все по-често намират начини да направят PFAS малко по-малко постоянни. Междувременно обаче изглежда, че ползите, свързани с продължаващия спор между хартията и пластмасовите сламки, са донякъде илюзорни.

Снимки: Unsplash

Виж още: Учени посвещават усилия в отглеждане на крави, които устояват и на най-голямата жега