Древните истории за извънземен живот

Сигурен съм, че сте разговаряли с ваши близки и приятели поне веднъж за интересната тема „извънземни“, нали? Може и да не сте навлизали в подробности, като описания, предположения и т.н. но всеки от нас си е създал някаква представа, как би трябвало да изглеждат извънземните. Разбира се, АКО ги има!

Оставяме настрана конспиративните теории, хилядите случаи на „очевидци“, контакти, отвличания и какво ли още не. Придържайки се строго и единствено към официалните научни възгледи, днес най-добрите „кандидати“ за извънземни форми на живот изглеждат като… в най-добрия случай фосилизирани (вкаменени) бактерии на Марс! И нищо повече. И то при положение, че имаме много, много късмет. Ако имаме още повече такъв, някоя от бъдещите роботизирани мисии, които човечеството готви, би могла да открие нещо повече. Като например живи микроорганизми на спътника Европа - ако изобщо успеем да достигнем дотам толкова лесно.

Какво обаче е било положението векове назад? В смисъл – какво според вас са си мислели учени, ерудити, философи за живота в Космоса? Да, в онези времена религията е доминирала и дори понякога пречела, а техническите възможности на хората са били несравнимо по-малки от днешните. Но явно това не се е оказало пречка за тяхното въображение, фантазия или… лудост! Надявам се, ще ви бъде интересно да научите няколко изненадващо забавни представи за извънземните, които са имали хората през изминалите години.

 

Уилям Хершел

Не може да не сте чували името на този астроном – откривателят на планетата Уран, както и на няколко от спътниците на Сатурн. Освен тях той открива двойните звездни системи и инфрачервената радиация, построява гигантски телескоп и т.н.

Само че този голям учен е бил обсебен и от идеята, за живот извън Земята, като е бил сигурен, че на Луната има живот. През 1770-а година той пише в дневника си, че е наблюдавал гори и пасища на повърхността на Луната. По-късно смятал, че е видял още и канали, както и обработваеми площи – ниви.
Най-вероятно идеалните лунни кратери са онова, което разпалило въображението на Хершел. Използвайки своя телескоп – най-големият в света през онези години, той успял пръв да наблюдава перфектно кръглите кратери така, както никой друг преди него. Той ги нарекъл „циркуси“, название използвано и до днес. И размишлявайки над видяното решил, че на Луната всеки голям град лежи разположен в подобен циркус.
Теориите на Хершел за лунаряните (както той ги нарича) обаче си останали непопуляризирани до смъртта му. Той вярвал, че всички планети са обитаеми, а дори под горещата атмосфера на Слънцето има плътен слой облаци, а отдолу – твърда повърхност.

 

Но ако той е бил по-срамежлив, други негови съвременници смело изказвали щурите си идеи. Баварският физик и астроном барон Франц фон Груйтюзен  публикува три доклада през 20-те години на 19-ти век, описвайки детайлно гигантски сгради, следи от животни, пътища, градове и храмове, които е „открил“ на Луната.

Но дори тези твърдения направо бледнеят пред „откритията“, оповестени от сина на Уилям Хершел – Джон, който също бил известен астроном. Той твърдял, че построил толкова мощен телескоп, с който успешно дори наблюдавал… лунните насекоми! За жалост всички тези твърдения се оказали едни големи заблуди.

 

Камий Фламарион

Френският астроном и популяризатор на астрономията и науката – Камий Фламарион основава през 1887-а година Френското астрономическо общество. Обекти на изследванията му са Марс, Луната, двойните звезди и земната атмосфера и климат. Но той е известен и с други свои, леко странни виждания.

Мосю Фламарион поддържал известната теория на Джовани Скиапарели за каналите на Марс – предизвикала огромен бум в края на 19-ти век, когато астрономите наблюдавали странна мрежа от прави линии по повърхността на Червената планета. По-късно се оказва, че прословутите Canali  са чисто и просто оптическа илюзия, но Фламарион твърдо вярвал, че са с изкуствен произход и опитвал да обори доказателствата на астрономическия елит.

Камий Фламарион вярвал, че на Марс има живот, а марсианците са по-развити хора от нас, защото нямат нашия войнолюбив нрав и са много по-сговорчиви. Той смятал, че съществата от Червената планета вероятно са опитвали да комуникират с нас по времето, когато човекът още се е учел да лови мамути, но след като не са получили отговор са се отказали. Той има огромно желание да отиде до Марс, смятайки че там има много интересни обекти за разглеждане.

 

Французинът вярвал също, че и Луната е населено място. Следвайки модерната по онова време Дарвинова теория за произхода на видовете, Фламарион спекулира с нея предлагайки идеята си, че Луната всъщност е населена от интелигентни растения, които са комбинирали процесите на дишане и храносмилане в един общ процес. На всичко отгоре той бил и мистик, вярващ, че след смъртта душата на човека може да пътешества от една планета на друга и да еволюира в посока на съвършенството.

Теориите му дори се отразяват в разказите, които пише. В един от тях описва починал човек на име Лумен, който се оказва за миг в чужд, далечен свят. Лумен пристига на върха на планина, покрита от дворци и огромни дървета, откъдето Слънцето и планетите около него се виждали като далечни звезди. На върха на тази планина стояли 20-30 възрастни мъже, взирайки се в небето и критикувайки ужасното човешко насилие, което техните магически очи съзирали, че се случва на Земята. И по-специално – в Париж!

 

Мормоните и техните лунни хора

Съществуват много истории, свързани с вярванията на мормоните за животът в други светове – някои по-известни, други не толкова. Но най-известната, често използвана от критиците на тази вяра е фактът, че основателят и „баща“ на мормонството - Джоузеф Смит твърдял, че Луната е населена с живи същества.

Лунните хора били облечени като квакери (християнска група от анабаптисткия клон на протестантството) и живеели по 1000 години. Тази история била подробно описана от мормон на име Оливър Хънтингтън и публикувана в неговия вестник през 1881-ва година.

 

Всъщност няма сигурни доказателства и записи в какво точно е вярвал Джоузеф Смит и дали цялата история не е скалъпена, но възможността вярата в лунните хора да е била истинска е голяма. За това допринасят още проповедите на брата на Джоузеф Смит – Хиъм, който още през 1843-а казва „Слънцето и Луната са населени“.

Бригъм Йънг, вторият човек в мормонската църква, след основателя и пък проповядвал през 1870-а година, че без никакво съмнение Слънцето е било създадено да дарява със светлината си собствените си обитатели, както и тези на Земята и останалите светове.

Авантюрите на Луций

Фантастичната „Истинска история“ на сатирикът от 2-ри век Луций, представлява най-старата оцеляла книга за пътувания към други светове.

В историята се разказва за това как Луций и група мъже опитват да прекосят Атлантика, но попадат изненадващо на Луната, пренесени през огромна дълга водна тръба с дължина около 550 километра. Там Луций се среща с Ендимион, кралят на Луната, който язди гигантски лешояд. Кралят помолил Луций и спътниците му да му помогнат във войната срещу краля на Слънцето, чиито войници яздели гигантски мравки.

 

Бойните сцени в историята описват впечатляващите същества от двата свята. Тези от Луната били гигантски птици с пера от растения и криле от марули. Стрелците с лъкове яздели бълхи с тегло на няколко слона, а други техни атакуващи събратя летели във въздуха използвайки ризите си като платна.
Стрелците от армията на Слънцето пък яздели огромни комари. Тази армия имала и стрелци, изсипващи върху врага дъжд от гигантски репички, нанасящи смъртоносни рани. Тежко въоръжените им части използвали гъби като щитове и аспарагус, като копия.

Въпреки, че ние хората често казваме, че в една война няма печеливши страни, по време на тази „вегетарианска война“ спечелили лунните хора. Те сключили мирен договор, според който слънчевите хора трябвало да стоят надалеч. След това Луций се завърнал на Земята през същия воден тунел, продължавайки приключението си попадайки в търбуха на 320-километров кит, населен отвътре с интелигентни морски живи същества, които били по-ужасяващи дори от онези в Космоса.

Тези истории доста напомнят веселяшките разкази на Барон фон Мюнхаузен, нали? Всяка една фантазия обаче води началото си от нещо истинско, така че…

 

Космологичните учения от Исляма

Извънземният живот е бил обект на интерес и от арабските учени по времето на златния век на исляма. Великият философ и учен Авицена пише история за герой на име Абсал, който пътувал в светове далеч от пределите на Земята. Според алегоричните му представи, съществували девет небесни царства, всяко от които населено с различни същества.

 

Луната била дом на бързо движещи се хора, които… носели къси панталони! Панталоните на хората от планетата Меркурий също били къси, но те се движели малко по-бавно. Венера… е, то е ясно – тя била управлявана от жените. Хората там били красиви, изтънчени и безгрижни – точно обратното на жителите на Марс. Марсианците били управлявани от червен крал, като много обичали да убиват и обезобразяват останалите. Малко по-далеч намиращите се жители на Юпитер пък били мъдри и съчувствали на всички околни. И отново злоба – жителите на Сатурн като цяло били много зли, но можели да проявяват и добрина, ако я усещали отправена към тях.

За жалост от записките не можем да узнаем нищо за жителите на Уран и Нептун, тъй като по онова време тези планети още не са открити! Но пък звездите от зодиакалните съзвездия са описани като пълни с живот и градове. Дори Слънцето било царство, населявано от много красиви, огромни по размер хора.

 

Куза и Джордано Бруно

Николай от Куза (или оригинално Nicholas of Cusa) е немски философ, теолог, учен и математик от 15-ти век, който стига до поста кардинал. Той е наричан понякога и като „човекът-откривател на идеята за извънземните“. Макар и това да не е съвсем точно, защото историята на Авицена предхожда с векове тази на Николай от Куза, той всъщност е първият изтъкнат учен, който говори за тези идеи в християнска, средновековна Европа.

През 1493-а година той пише „Ние ще повярваме, че всичко и навсякъде е населено с живи същества, различавайки се по природа и ниво на развитие, но всички дължащи своя произход единствено на Бог“. Николай от Куза предполага, че тези жители на други светове би трябвало да отговарят външно на мястото в което живеят. Гражданите на Слънцето са ярки и светещи, докато тези на Луната със сигурност са истински „лунатици“ – бледи, неориентирани, болнави. Интересно е, че той не говори много за земните жители, като определено ги смята за по-низша раса.

 

Идеите му обаче разбираемо не са популярни и почти се загубват, чак до 19-ти век, когато са случайно открити и станали по-известни. Преди това обаче една много известна фигура също се запознава с тях и ги възприема само 80 години след смъртта му. Името на учения е Джордано Бруно.

Вероятно идеите на Николай от Куза са изиграли съществено значение над работата на Джордано Бруно, който както всички знаем завършва тъжно живота си на кладата, изгорен през 1600-а година като еретик. До голяма степен присъдата му се дължи именно на ръкописа му „За безмерното“ (On the Infinite Universe and Worlds), публикуван през 1584-а година в който се говори че Вселената е безкрайна и е населена с извънземен живот.

 

Някои еврейски учения

Една от известните еврейски истории не само твърди, че извънземният живот съществува, но дори с точност ни отбелязва броя на населените светове – 18 000! Е, разбира се нещата са малко по-сложни – става дума за цитат от Талмуда, който казва „Бог прелетя през 18 000 свята“.

Да, юдейството освен това учи, че Вселената и всичко което я изпълва е създадено за хората. Но това поставя въпроса защо Бог ще изпълни световете с интелигентни същества, ако ние не можем да контактуваме с тях?

 

Отговорът е, че световете са разположени така за да бъдат достъпни само за най-праведните, духовните господари на човечеството, наречени „цадик“. Според юдейското движение хасидизъм, тези духовни господари съществуват за да управляват Земята, когато тя стане твърде ограничена и тясна за духовно разрастване. Като резултат междузвездните пътешествия може би ще се окажат нещо като подготовка и начин за достигане на новата ера –изпълнението на пророчествата и Вселенски мир и спокойствие.

Теориите на Фонтенел

Бернар дьо Фонтенел е френски писател, философ, учен. В една от най-известните си творби „Многообразие от светове“ публикувана през 1686 година той спомага за популяризирането на Коперниковата идея за това, че Слънцето е в центъра на Слънчевата система, а не Земята. И въпреки, че е сериозен човек, той доста е размишлявал и е вярвал, че Венера е населена с хора.

 

Фонтенел осъзнава, че след като Венера е по-близо до Слънцето, вероятно е и по-топла. Следователно нейните обитатели би трябвало да изглеждат като онези в най-горещите части на Земята. Предположенията му стигат до описанието им – те трябвало да наподобяват маврите от Гранада, които били дребни и черни хора – изгорени от Слънцето, остроумни, енергични, много влюбчиви и привързани към музиката и поезията, като дори са изобретили баловете с маски и рицарските турнири в чест на своите любовници.
Той казва още, че понеже Земята изглежда по-голяма в очите на венерианците, то те няма как да присъдят на нея титлата „планета на любовта“, както ние земляните сме кръстили Венера. Това „звание“ сред венерианската раса е присъдено на нашия спътник – Луната. Която за тях е по-малка, по-бляскава планета и следователно по-женствена.

Теориите на французина относно Меркурий сочат, че тъй като тази планета е още по-близо до Слънцето, то вероятно нейните жители би трябвало да са „изпълнени с огън“ и следователно – абсолютно луди и диви! „Допускам, че те изобщо нямат мисли и памет, нещо подобно на земните негри.“. Явен расизъм, но факт.

 

Емануел Сведенборг

Той е шведски учен, философ, мистик и теолог. Имал големи успехи и като учен и изобретател. В зенита на живота си обаче се увлича сериозно към религията и е възможно да сте чували името му заради странните му представи за Ада.

Всъщност той е имал представи не само за подземния свят, но „комуникирал“ с духове, които му разказвали за жителите на други планети от Слънчевата система. Разбира се – отново без Нептун и Уран, които не били още открити и явно духовете не счели за нужно да разкриват!

Сведенборг твърдял, че всички планети и спътници са населени с човекоподобни същества. Тези на Луната били с размер на деца. Сравнявал гласовете им с тези на гръмотевиците – толкова силни, защото дробовете им били невероятно мощни за да могат да изсмукват успешно разредената атмосфера на Луната.

Обитателите на Марс пък били телепати и освен помежду си можели да разговарят по този начин и с ангелите. Но като цяло всички останали хора от други планети били по-добри от нас, земляните. Тези от Сатурн били добросъвестни и скромни, защото били и по-близо до Бога. Семействата от Юпитер живеели изолирано, като основните им грижи били да изучават и развиват собствените си деца. Сред тях нямало ревност, кражби или войни. И дори самото слушане на такива недостойни човешки прояви били непоносими за техните уши.

 

Източни предания

Най-старото „извънземно“ източно предание от японската история е от 10-ти век и се нарича „Приказка за секача на бамбук“. Там се разказва за принцеса на име Кагоя, родена в Лунното кралство. Един старец, секач на бамбук открива Кагоя като миниатюрно бебенце, приютено и растящо в стрък от бамбук. Старецът и жена му отглеждат Кагоя, а по-късно разбират че нейната съдба е да се върне обратно в лунния си град.

 

Е, в азиатския фолклор всъщност като лунни обитатели не доминират принцесите, а по-скоро животните! И в японския и в китайския фолклор има истории за това как гладуващ старец моли животните в гората за малко храна. Маймуната му дава ядки, лисицата риба, но заекът е толкова алтруистично настроен, че предлага самия себе си за храна на стареца. В отговор на тази саможертва, старецът изведнъж се превръща в божество и награждава заекът с… вечен живот на Луната!

В по-късни азиатски истории се разказва за момиче, което е заточено на Луната да прави компания на заека, защото открадва от мъжа си лекарство за безсмъртен живот (търсенето на такива вещества за безсмъртие е много актуално в азиатските държави в онези времена).

Когато екипажът на Аполо 11, първият пилотиран човешки кораб достигнал Луната, наближава земния спътник, знаейки легендата, член на екипажа – Майкъл Колинс се шегува „Ще внимаваме много, за да успеем да забележим гаджето на заека“.