Откъде идват пиратките?

Дигиталното пиратство. Възхвалявано от едни и хулено от други, за добро или лошо днес то е неделима част от цифровия ни начин на живот в информационната ера. Обвито в мистерия, то невидимо присъства във всички аспекти на съществуването ни – от начина, по който се забавляваме, независимо дали става дума за музика, филми, игри или телевизия, до начина, по който работим, материализиращ се под формата на операционни системи и софтуерни продукти.
Дали това явление, този феномен на информационното ни съвремие е добър или лош, морален или не, категорично не е темата на този материал. Неговата цел е да поднесе факти и само факти, които да повдигнат малко повече завесата по отношение на един малко познат въпрос, а именно: как точно хората, които „пиратстват“ цифрово съдържание, го правят?

Welcome to the Scene!

Нека започнем с разсейването на една много важна заблуда, твърдяща, че пиратската общност е хаотична, неорганизирана и върху нея липсва какъвто и да било контрол. Да, тя безспорно не се подчинява на формалните правителствени закони, но за сметка на това си има свои собствени, железни и ненарушими правила, създадени от нейните членове и спазвани безпрекословно. Организацията (макар че терминът донякъде не е съвсем точен), занимаваща се с дигитално пиратство, се нарича Warez Scene или по-често само The Scene (Сцената), изписвано точно по този начин с главни букви. Тя по замисъл и подразбиране е децентрализирана общност от хора, занимаващи се, грубо казано, с пиратстване, т.е. със „създаване“ (отново не съвсем точен термин) на пиратско съдържание.

Забележете (и това е важно!), хората, стоящи зад така наречените Warez или Release групи, всъщност нямат нищо общо с разпространението на „изпиратстваните“ от тях филми, музика, софтуер. Те са отговорни единствено за привеждането им в достъпен вид – например днес всички дигитални продукти, без значение от тяхното естество, са защитени с различни механизми за защита срещу копиране. Warez групите премахват тези защити и правят цифрово съдържание лесно и респективно общодостъпно.
След това те качват „отключения“ продукт върху анонимен интернет сървър, с което тяхното участие в процеса (а той е точно процес!), наречен „дигитално пиратство“, на практика приключва.
Иначе казано, Warez групите не разпространяват, а още по-малко печелят от „създавания“ от тях продукт. Всъщност една голяма част от хората, занимаващи се с пиратстване (специализираната терминология е малко по-сложна от това), го правят с напълно безкористни цели – заради тръпката и предизвикателството, свързани с разбиване на поредната хитроумна защита, разработена от големите корпорации с цел да предотврати именно... пиратството.
Това в никакъв случай не означава, че тези хора следва да се възприемат като невъзпети герои, и те безспорно нарушават закона, но истината е, че в същото време Warez групите далеч не заслужават демоничните краски, с които ги рисуват мегакорпорациите, които, признаваме, са най-ощетени от това, което пиратите възприемат като невинно хоби.

Торентите излизат на сцената

След като веднъж изпиратстваният продукт се озове „на открито“, т.е. бъде качен в уеб, оттам нататък той започва да се разпространява със скоростта на горски пожар в разгара на лятото. „Заслуга“ за това обикновено имат самите крайни потребители, т.е. хората, които „консумират“ пиратския продукт, а не тези (забележете!), които го „създават“.

Неведнъж е ставало дума за същността и структурата на така наречената „торент“ технология за файлово споделяне. Тя отдавна замени централизирания метод за обмен на цифрово съдържание, изискващ съхраняване на големи масиви от данни върху конкретен сървър или група сървъри онлайн. Вместо това торент, или peer-to-peer мрежите, позволяват всеки един притежател на дигитално съдържание (без значение дали е придобито законно или незаконно) да го сподели с всички останали уеб потребители.
Днес използването на тази технология е по-лесно от детска игра. Самите торенти по същество не са пиратски продукт – те са просто малки файлове с подробно описание къде бихте могли да го намерите и свалите. От тази гледна точка и сайтовете, които хостват списъци с торенти, обективно погледнато, не нарушават закона – поне не повече, отколкото го нарушава и една криминална хроника, да речем.

Откъде идват „пиратките“ все пак?

Вече изяснихме кой прави пиратското съдържание общодостъпно, но какъв все пак е първоизточникът му, т.е. откъде Warez групите получават оригиналното  първо копие от филма, играта, музикалното изпълнение или електронната книга, които след това качват онлайн?
Най-краткият отговор на този въпрос, разбира се, е: „Откъде ли не!“ Първоизточникът на пиратско съдържание зависи до голяма степен от самия вид на продукта, който се пиратства. За филмите например дори самите Warez групи имат въведени стриктни правила по отношение наименованието на рилийза (т.е. „отключения“ пиратски продукт, който се качва в уеб) в зависимост от произхода на оригиналното съдържание.

Така разширение CAM говори за видеофайл, заснет с помощта на портативна камера, а понякога дори и мобилен телефон направо в киносалона. Обикновено качеството на подобни филми е, меко казано, отвратително, но те все пак се търсят, тъй като излизат месец преди официалното пускане на въпросното кино заглавие в легален цифров формат.
Горе-долу същата е ситуацията и с така наречените Telesync (TS) рилийзи – тяхното качество е една идея по-добро от това на CAM риповете – разликата обикновено е, че филмът е заснет в киносалона, но с по-качествено оборудване – професионална видеокамера и статив, да речем.
Понякога в ръцете на пиратите попадат и така наречените „предварителни“ копия на различни кино заглавия – Workprints или Screeners. Първите са работни версии на филма, от които липсват ключови елементи като например специални ефекти, добавящи се обикновено по цифров способ на етап постпродукция. Вторият вариант са предварително записани издания на филмите, предназначени за членове на Щатската филмова академия, ключови фигури в корпоративния свят на Холивуд (изпълнителни директори на големите кино компании например) или различни критици.
Накрая са съответните DVD или HD (Blu-ray) рипове – т.е. дигитализирано съдържание, свалено от официалните DVD или BD издания на съответния филм и прекодирано така, че да може по-лесно да се качва и обменя в интернет.

При игрите нещата стоят почти по същия начин с разликата, че там официалните канали за разпространение стесняват в по-голяма степен опциите на пиратите за сдобиване със „сурова“ версия от съответното гейм заглавие. Много чест източник на „пиратки“, уви, са прес копията, които разпространителските компании разпращат до представителите на специализираната преса. Целта е те да имат физическо време да разгледат продукта и да придобият впечатления от него, преди той да се появи на пазара, за да могат рецензиите им да се появят заедно с официалния рилийз на играта.
За съжаление нерядко такива копия „случайно“ изтичат в уеб, а оттам пътят им до ръцете на Warez групите е кратък.
От време на време се случва и ловък хакер да проникне в работната мрежа на студиата, разработващи игри, и така да се сдобие с версия (обикновено ранна и недоработена) на развлекателен продукт. Историята на гейминга ще запомни редица такива „пробиви“, най-знаменателният (и вероятно най-скандалният) от които е пробивът в сървърите на небезизвестните Valve Corporation от младия  немски хакер Axel "Ago" Gembe. Благодарение на него ранна версия на все още необявения по него време Half Life 2 се оказа достъпна за свободно споделяне в интернет и за известно време това причини доста неудобства както на създателите й, така и на самия Gembe.

Интересен факт, свързан с последващата история и развитието на аферата Half Life 2, е свързан с това, че продажбите на играта всъщност не пострадаха от появата на пиратско нейно копие месеци преди официалния й рилийз – точно напротив. Макар точният ефект от действията на Gembe да е труден за предвиждане, до началото на 2011 играта продаде повече от 12 милиона копия, доказвайки по безспорен начин, че ранното изтичане на предварителна (и доста сурова) нейна версия по никакъв начин не е попречил на феновете на серията да се сдобият с нея легално след официалната й поява на пазара.

Всъщност връзката между дигиталното пиратство и продажбата на развлекателни продукти е една от най-често премълчаваните теми в дебата “За и против“ този феномен на XXI век. Редица проучвания доказват по убедителен начин две неща: едно, че данните за потенциалните загуби, които големите развлекателни корпорации най-често цитират като аргумент срещу цифровото пиратство, нерядко са силно завишени и, второ, че редица проучвания доказват точно обратната тенденция – че предварителната поява на пиратско копие от даден цифров продукт в крайна сметка води по-скоро до повишаване на продажбите му, а не обратното.
Според статистика на American Assembly – организация с нестопанска цел към Колумбийския университет, това с особена сила важи за музикалната индустрия, която традиционно е сред най-гласовитите противници на дигиталното пиратство. Проведено от American Assembly проучване сочи, че хората, свалящи и споделящи пиратска музика, всъщност купуват повече легални продукти от потребителите, които никога не са докосвали торент през живота си!

Можем да продължим доста с тази линия на аргументация, но все пак в началото на текста обещахме факти, факти и само факти по темата, затова в крайна сметка ще се въздържим от поредното навлизане в дебата „Добро или зло е феноменът, наречен цифрово пиратство“.
Сигурни сме, че след всичко казано до момента всеки от вас – нашите читатели, сам може да направи този извод за себе си. Засега е сигурно само едно – добро или лошо, това явление, превърнало се в една от най-значимите емблеми на новата информационна епоха, скоро няма да изчезне и още дълго ще продължи да бъде значим фактор в цифровото ни настояще и бъдеще.