Макар и да звучи невероятно, в сърцето на най-ярките обекти във Вселената лежат черни дупки. Квазарите (квазизвездните радиоизточници) може да бъдат стотици пъти по-ярки от нашата галактика, като учените смятат, че те получават енергията си от обектите, притеглени от черните дупки – въпреки че дори светлината не може да напусне техния гравитационен капан, тя може да се види в областта до хоризонта на събитията.

 

Съдейки по всичко, най-близкият до Земята квазар, намиращ се на 600 милиона светлинни години от нас в галактика с името Маркарян 231, е разположен около две въртящи се черни дупки. Това откритие може да промени нашите представи за квазарите. Събраните от телескопа Хъбъл данни са помогнали да се открие тайнствено отверстие в акреционния диск на квазара – колело от газ, въртящо се около черната дупка. Изучавайки този феномен, учените са стигнали до извода, че тази система би трябвало да се състои от две черни дупки – голяма в центъра и въртяща се около нея по-малка.

По-голямата от двете черни дупки има маса, еквивалентна на 150 милиона звезди като нашето Слънце, а масата на малката й сестра е само 4 милиона Слънца. След няколкостотин хиляди години черните дупки ще се сблъскат, което може да доведе до гибелта на нашата Вселена (последното е шега на учените, разбира се). 

Работещата над модела група учени от САЩ и Китай смята, че двойното „сърце“ на квазара се е формирало при сблъсъка на две галактики. Това е първата система с двойна черна дупка, открита от астрономите засега.