Тъмната част на денонощието постепенно се увеличава, което предполага повече време за взиране в нощното черно небе. Всъщност много отдавна е установено, че небето само по себе си не е черно - феномен наречен “Парадоксът на Олберс”. Още през XIX век немският астроном Хайнрих Олберс установява, че несветещото пространство поглъща цялата преминаваща през него светлина. Тази теория е подложена на съмнение поради факта, че все някога междузвездният газ би трябвало да достигне до точка на насищане със светлинно излъчване и би трябвало самият той да започне да свети. От друга страна дори Едгар Алън По е установил, че Вселената е прекалено “млада”, за да можем да видим цялата светлина, идваща до нас.
Именно наличието на светлина е направило впечатление и на екип от изследователи, включващ астронома Тод Лауер от Националната обсерватория за оптична астрономия в Аризона. Чрез мисията на НАСА New Horizon те са изучавали Плутон. Но след завършване на шестмесечно пребиваване на планетата джудже, космическият кораб New Horizons е изпратен в Дълбокия космос и в момента е на повече от четири милиарда мили от Земята. Оказва се, че това е идеалното разстояние от Слънцето, в което космически кораб да заснеме образи на истинската тъмнина на Космоса.  

За проучването са избрани “най-празните” фотографии - тези без никакви ярки предмети в тях. След специална обработка е премахната цялата светлина от известни източници, включително относително близките звезди, след което са нанесени и корекции за хипотетично съществуващи галактики, които не са все още открити. И въпреки това в получените изображения е останало много светлина, което е озадачило мнозина от учените.  
Произходът на тази светлина е все още неясен - дали са нови неоткрити звезди или галактики, или е нещо съвсем непознато? Темата открива широко поле за дискусии, научни и художествени интерпретации за известно време напред.  

Снимки: NASA; shutterstock

Виж още: Вижте тези феноменално красиви снимки на Слънцето и Луната