Всички хора, които са достатъчно възрастни, все още ярко пазят в съзнанието си кацането на Луната на Аполо 11 и знаменитите слова на Нийл Армстронг: Малка крачка за човека, но огромен скок за човечеството“. Вече половин век по-късно и това все още е едно от най-големите постижения на човечеството. Въпреки бързото технологично развитие човек не е стъпвал на Луната от 1972 насам. Това звучи малко изненадващо. Истината е, че почти всеки път, когато говорим за Аполо 11, стигаме до извода, че в момента имаме повече мощност в джоба си, отколкото е имал бордовият компютър на летателния апарат. Но колко точно по-мощни са телефоните ни?

Аполо 11 е разполагал на борда си с компютър, наречен Apollo Guidance Computer (AGC). Той разполага с 2048 „думи“ памет, която е могла да бъде ползвана за съхранение на „временни резултати“ - данни, които се губят, когато няма електрическо захранване. Този тип памет в днешно време познаваме като RAM (Random Access Memory). Всяка „дума“ се състои от 16 бита, всеки бит е нула или единица. Това значи, че компютърът на Аполо 11 е имал 32 678 бита RAM. Също така е разполагал и само със 72 KB ROM (Read Only Memory), което се равнява на 589 824 бита. В случая паметта не може да бъде променена, след като веднъж вече е запазена. Една буква обикновено има нужда от 8 бита, за да бъде съхранена. Това означава, че Аполо 11 не би могъл да съхрани тази статия на своите 32 768 бита RAM. Сравнете това с мобилния си телефон или дори MP3 плейър, и ще оцените колко повече информация могат да съхраняват устройствата около нас.


Телефон?

За да направим сметките, ще приемем, че телефоните в днешно време имат средно по 4 GB RAM. Това са 34 359 738 368 бита. Това е повече от 1 милион (1 048 576, ако искаме да сме точни) пъти повече от това, с което Аполо 11 е разполагал като RAM. Най-новите телефони на Apple и Samsung имат по 512 GB ROM-ове. Това са 4 398 046 511 104 бита, което е над 7 милиона пъти повече от компютъра на летателния апарат. Но паметта не е единственото важно нещо. Естествено, че компютърът на Аполо 11 е имал и процесор, който е работил със скорост 0.043 MHz. Макар и по непотвърдени данни, след изчисления се установява, че последният модел iPhone работи със скорост на процесора, равняваща се на 2490 MHz. Това означава, че iPhone XS Max има над 100 000 пъти по-бърз процесор от този, с който е кацнал човек на Луната преди 50 години.

Говорейки за телефони, купихте ли си вече желания модел? Ако не сте, защото не ви достигат парите, може да използвате А1 Кредитна карта. Научете повече тук.


Калкулатор?

Естествено, че не е честно да сравняваме Аполо 11 с един от най-мощните телефони на 2019. Може би ще е по-равностойно, ако пробваме с калкулатор? Texas Instruments е един от най-известните производители на калкулатори. През 1998 те пускат TI-73, a през 2004 TI-84. Следната таблица показва спецификациите на двата калкулатора:

Ако ги сравним с бордовия компютър на Аполо 11, виждаме, че ROM-ът на TI-73 е малко по-малък, но пък елката има 8 пъти повече RAM. При TI-84 вече имаме 32 пъти повече RAM, a ROM-ът вече е 14 500 пъти повече.

Обръщайки се към скоростта на процесора, виждаме, че TI-73 е 140 пъти, а TI-84 – 350 пъти по-бърз от този на Аполо 11. Звучи невероятно, че машина като калкулатора, създадена за да помага на ученици да смятат задачи в училище, е в пъти по-мощна от компютъра, закарал човек до Луната.


Какво щеше да стане, ако Аполо 11 разполагаше със съвременен компютър?

Компютърът на борда на Аполо 11 е бил един от най-добрите на времето си, но какво щеше да стане, ако бе ползван компютър, който е един от най-добрите на нашето време. Първо, необходимото време за създаване на софтуера щеше да е много по-малко. В същото време би било много по-лесно да се пишат, дебъгват и тестват сложните уравнения, нужни за изпращането на човек до Луната. Интерфейсът тогава се е наричал Display Keyboard (DSKY) и е бил подобен на калкулатор, защото командите са се въвеждали чрез комбинация от цифри.

Днешните интерфейси са много по-лесни за използване, което би могло да е ключово в критични ситуации. Със сигурност не би бил с клавиатура, а по-скоро с тъчскрийн. Ако той не би могло да се използва заради носенето на ръкавици, управлението би могло да се извършва  и по интуитивни начини - например с жестикулации или проследяване на погледа.

Любопитен факт е, че един елемент, който би бил сходен с настоящия му еквивалент, е комуникацията със Земята. 1.26 секунди са нужни, за да се пристигне съобщение от Луната до Земята – същата скорост като тази на светлината. Но заради по-големите файлове, които използваме днес, за да получим картина от Луната, би отнело повече време, отколкото през 1969. От друга страна ще изглежда и доста по-добре.

Може би най-голямата разлика би била, че днес компютърът би разполагал с изкуствен интелект, който да е от полза за целия летателен процес. Едва ли излитането и кацането биха били оставени изцяло в негови ръце, но би разполагал с много повече информация и достатъчно интелект, за да вземе повече решения от компютъра на борда на Аполо 11 през 1969. Това би могло да е доста облекчително за астронавтите. Самият Армстронг казва, че по скалата на стрес от 1 до 10, вървенето по Луната е било 1, а финалното спускане преди кацането е 13.

Вижте още: NASA обяви мисия до най-голямата луна на Сатурн

Най-четени
Всички

iPhone 11 Pro само с 4GB RAM разби Android флагманите в Geekbench

8 | 13.09.2019
Още от HiEnd

650 космически кораба дават интернет на Северния полюс

16 | 06.09.2019