Най-новият водещ телескоп на НАСА все още е в първата си научна година, но агенцията не само работи усилено по изграждането на неговия наследник – тя започва да планира и наследника на следващата мисия.

През ноември 2021 г. огромен документ, изготвен от американската Национална академия на науките, нареди на отдела по астрофизика на НАСА да концентрира усилията си върху Римския космически телескоп „Нанси Грейс“, който в момента е насочен към изстрелването в средата на 2020-те години. Но докладът също така подтикна НАСА да започне следващата водеща астрофизична мисия, която препоръчва да бъде космически телескоп, наблюдаващ в инфрачервена, оптична и ултравиолетова светлина, който може да търси обитаеми екзопланети и признаци на живот върху тях.

Сега НАСА предложи първия си поглед върху това как ще изглежда тази мисия. Засега тя ще бъде известна като Обсерваторията на обитаемите светове, разкри Марк Клампин, директор на отдела по астрофизика на НАСА, по време на презентация на 241-вата среща на Американското астрономическо общество, проведена тази седмица в Сиатъл.

Първо, въпреки името и целта НАСА смята проекта за астрофизична мисия. За да изпълни мисията си за търсене на живот, Обсерваторията на обитаемите светове ще трябва да бъде суперстабилен телескоп, оборудван с мощен коронограф: инструмент, който позволява на учените да изучават бледи обекти като скалисти планети близо до ярки обекти като звезди – това е мощна комбинация за астрофизиците.

„Въпреки че може първо да го погледнете и да кажете: „Е, това е мисия за екзопланети“, това не е така; това е обсерватория“, казва Клампин.

Документът на Националната академия на науките, наречен „Десетилетното проучване“, също отбелязва, че НАСА трябва да използва малки мисии за разработване на рентгенови и далечни инфрачервени технологии за наблюдение, които могат да се използват в две големи мисии с космически телескопи, които по-късно трябва да се присъединят към Обсерваторията на обитаемите светове, за да внасят повече мощност в по-широк диапазон от дължини на вълните.

Ясно е, че НАСА не иска да види изграждането на Обсерваторията за обитаеми светове да се окаже подобно на това на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, нарушавайки както сроковете, така и бюджетите с ефекти, които се отразяват на проектите на агенцията. Клампин отбеляза, че агенцията ще третира проекта за Обсерваторията на обитаемите светове, сякаш космическият кораб е изправен пред строг прозорец за изстрелване, продиктуван от динамиката на слънчевата система, както често правят планетарните научни мисии.

Той каза, че подходът трябва също така да поддържа бюджета на проекта в съответствие и да накара агенцията да се насочи към големите рентгенови и далечни инфрачервени мисии. „Колкото по-бързо го свършите, толкова по-рано можете да помислите и за следващите две големи обсерватории“, каза той за Обсерваторията на обитаемите светове.

За щастие новият телескоп ще започне на много по-твърда технологична територия от „Джеймс Уеб“: той ще се основава директно на пионерското сегментирано огледало на този телескоп, както и на мощния хронограф, който ще лети на Римския космически телескоп.

Новата мисия също ще има вграден резервен план. Обсерваторията за обитаеми светове, подобно на „Джеймс Уеб“, ще бъде кацнала на 1.5 милиона километра от Земята срещу Cлънцето, на място, известно като точка на Лагранж „Земя-Слънце 2“ или L2. Но за разлика от своя съсед бъдещата обсерватория някой ден ще се възползва от роботизирани надстройки.

„Също така ще планираме тази мисия от първия ден, за да бъде полезна“, разказва Клампин. Това решение ще се основава на успеха на легендарния космически телескоп „Хъбъл“, който първо беше спасен и след това получи нови мощни инструменти по време на пет посещения от астронавти, последно през 2009 г. Подходът също така ще използва сериозни търговски инвестиции в роботизирано обслужване, което влезе в историята през 2020 г., когато търговски сателит пое поддръжката на орбита за остаряващ интернет сателит. („Хъбъл“ орбитира само на няколкостотин километра над Земята, така че е сравнително лесно за астронавтите да стигнат до него. Обслужващи мисии с екипаж чак до L2 не са осъществими на този етап.)

„След 10–15 години ще има много компании, които могат да извършват много лесно роботизирано обслужване на L2“, завършва Клампин. „Това ни дава гъвкавост, защото означава, че не е задължително да постигаме всички научни цели от първия път.“

Снимка: Unsplash

Виж още: Тонове човешки боклук замърсяват Марс след 50 години проучвания