Настоящите теории на учените за подреждането на дълбокия Космос предполагат, че малките галактики трябва да бъдат разпределени около техните галактики домакини в привидно произволни орбити.

Но наблюденията установиха, че тези по-малки галактики се подреждат в тънки дискове около своите домакини, подобно на пръстените на Сатурн. Излишно е да казваме, че това представлява озадачаваща пропаст между наблюдението и теорията.

Сега изследователите се опитват да съгласуват тази празнина, като предполагат, че по-малките галактики може да се съобразяват с невидими „стени“, създадени от нов клас частици, наречени симетрони – завладяващо предложение, което може да пренапише законите на астрофизиката.

Стандартната теория, известна като модела на Ламбда за студена тъмна материя (Lambda-CDM), предполага, че Вселената се състои от три ключови елемента: космологичната константа, която е коефициент, добавен от Айнщайн, за да обясни неговите уравнения на Общата теория на относителността; студена тъмна материя материя, която представлява бавно движещи се теоретични частици, които не излъчват радиация; и конвенционалната материя, с която взаимодействаме всеки ден.

Тази теория предполага, че по-малките галактики трябва да бъдат уловени от гравитационното привличане на по-големите галактики домакини и принудени да влязат в хаотични орбити – нещо, което не е отразено в наблюденията в реалния свят.

Сега двама изследователи от университета в Нотингам потенциално са достигнали до обяснение, което е подробно описано в ново проучване, на което му предстои рецензия.

Те предполагат, че „петата сила“ може да подреди галактиките във форми на диск, като същевременно се обмисля съществуването на тъмна материя: мистериозната субстанция, която изглежда съставлява по-голямата част от масата на Вселената.

Според тяхната теория спекулативните частици, известни като симетрони, които изследователите са използвали, за да обяснят пропуските в познанията ни за Космоса, могат да генерират тази „сила“, за да образуват „стени на домейна“ или граници в пространството.

„Знаем, че имаме нужда от нови частици, защото имаме тъмна материя и тъмна енергия и затова подозираме, че ще трябва да добавим нови частици към нашия стандартен модел, за да отчетем тези неща“, казва Анейш Найк, научен сътрудник в Университетът в Нотингам и водещ автор на проучването.

„Това е контекстът, в който хората изучават теории като теорията на симетрона – това е нов кандидат за частици за тъмна енергия и/или тъмна материя“, добавя той.

Тези частици могат да съществуват в групи от различни полярни състояния, образувайки невидими стени между тях. Те от своя страна биха могли да предизвикат по-малки галактики, за да образуват дискове около много по-големи галактики.

Но остават много въпроси и Найк и неговата колежка – физикът от Нотингамския университет Клеър Бъридж, имат много работа пред себе си, за да затвърдят теорията.

Снимка: Pikrepo

Виж още: Можем ли да унищожим Земята със създадена в лаборатория черна дупка?