Нови доказателства за наличие на тъмна енергия

През последните няколко години астрономите достигнаха до извода, че космическото пространство се разширява с нарастваща скорост.

Ако неговата динамика се определя само от силите на притегляне, темповете на разширяването му биха намалявали.
Тъй като всъщност протича обратният процес, трябва да се приеме, че разширяването на Вселената се управлява не само от гравитацията, но и от антигравитацията.

Мнозинството специалисти смятат, че за ускоряващото разширение на космоса отговаря особено физическо поле, което не е свързано нито с материалните тела, нито с някои от известните елементарни частици. Освен това то притежава енергия и поради тази причина участва в изкривяването на пространство-времето.
Полето обаче деформира пространство-времето в посока, обратна на известните досега и поради тази причина е източник на притегляне с обратен знак т.нар. антигравитация.
По аналогия с тъмната материя, го наричат тъмна енергия.

Преди 10 години учените заеха само, че тъмната енергия съществува. Сега ситуацията е малко по-ясна. Тъмната енергия влияе на структурата на спектъра на микровълновото реликтово излъчване, с което е изпълнено цялото космическо пространство.
Едва в последното десетилетие са направени по-точни измервания на тези спектри, при които са използвани прибори, изстреляни в космоса.

Благодарение на тези данни са изчислени както плътността на тъмната енергия, така и нейния дял в общия енергиен баланс на Вселената (оказва се че той е над 70%).
Въпреки това обаче нищо не се знае за природата на тъмната енергия. Не може да се каже дали плътността й е постоянна или се променя във времето и пространството.

Поради това не е изненадващо, че астрономите и астрофизиците всякак се стараят да получат още информация за него. Изследванията се провеждат много активно и с най-различни методи, посочва електронното издание CyberSecurity.
Към тях се нареждат и наблюденията как микровълновото излъчване преминава през най-големите галактически купове (наричани галактически суперклъстъри) и също толкова гигантски зони на космическа празнота.
Максималните размери на едните и на другите достигат до половин милиард светлинни години това са най-големите елементи от глобалното структура на космоса, достъпни за наблюдение от земни прибори. Оказало се, че тези обекти могат да послужат за естествени полигони за изучаване на тъмната енергия.

Ако космическият фотон навлиза в зона с повишена плътност на материята, се предполага, че се намира в галактически суперклъстър. Тъй като веществото там е повече, отколкото в околното пространство, то и силата на притегляне е по-голяма.
Фотоните се увличат в тази гравитационна яма и увеличават енергията си.
Когато фотонът премине през суперклъстъра и отново се окаже в пустото пространство, му се налага да преодолява притеглянето на останалите назад галактики и губи от енергията си.

Специалистите отбелязват, че ако не е тъмната енергия, фотоните биха губили на изхода на суперклъстъра точно толкова енергия, колкото са получавали при навлизането.
Тя обаче съществува и разтяга пространството. Изчисленията показват, че благодарение на това фотонът получава повече енергия при навлизане в купа, отколкото губи на излизане от него.

Когато лъчението преминава през космически суперпустоти, се случва обратното той не набира, а губи енергия.