Kepler-10c тежи колкото 17 Земи и е 2.3 пъти по-голяма от нашата планета. "Това е Годзилата на Земите!" – коментира българският астроном Димитър Съселов. Причината е, че до момента учените са смятали планети с подобен размер за неспособни да задържат скалиста повърхност – според теориите им би трябвало да бъдат газообразни – да събират водород, докато растат, подобно на Юпитер. Вместо това Kepler-10c е скалиста, намира се в обитаемата зона на звездата си и шансовете на нея да съществува вода са немалки. Това откритие разширява отново възможностите за съществуване на обитаеми планети – голяма част от телата с подобни размери просто са приемани за газообразни. Те досега не са подлагани на задълбочено изследване – снимките от космически телескопи не са достатъчни за определяне на плътността на дадено небесно тяло. А времето и усилията, необходими за спектрографиране на всяка открита планета, са немислими.
Kapteyn b, от своя страна, е същински дядо на планетите. Над два пъти по-стара е от Земята – на 11.5 милиарда години. Това ще рече, че се е формирала приблизително 2 милиарда години след Големия взрив, карайки учените да се замислят какъв живот може да се е зародил, а защо не и изчезнал за толкова дълго време. Планетата обикаля около червено джудже, познато като Звездата на Каптейн. Тя е пренебрегвана дълго от учените точно заради размера си – едва 1/3 от този на Слънцето, а допреди няколко години науката е смятала за невъзможно съществуването на живот в орбита около такива тела. Въпреки недоверието към тях джуджетата притежават обитаема зона, в която се намира и Kapteyn b – на планетата може да съществува вода в течно състояние.
Разбираме все повече за Вселената около нас и увеличаваме надеждите си за живот все повече. А ако са напразни? Ако наистина сме сами в Космоса? Как мислите вие?
Знаете ли какво прави една планета "обитаема"?