Група американски астрономи са стигнали до извода, че необикновената структура на нашата планетарна система се дължи на миграцията на Юпитер. Според учените Слънчевата система има осезаеми различия с познатите ни досега системи, тъй като липсват планети с орбити, лежащи вътре в орбитата на Меркурий. Такива системи като нашата би трябвало да включват в себе си няколко планети тип „суперземя“ с много близка до звездата орбита, но в Слънчевата система те липсват.
Защо се е получило така? Специалистите предполагат, че в ранната Слънчева система Юпитер е изиграл ролята на унищожител на планети. По времето на формиране на нашата система той се е преместил във вътрешната зона на много близко разстояние от Слънцето. В резултат на това орбитите на планетите тип „суперземя“са започнали да се променят, като са започнали да се сблъскват една с друга, както и с други небесни тела. След това, под въздействието на гравитацията на новообразуващия се Сатурн, Юпитер е напуснал вътрешната част на системата и се е преместил на сегашното си място, а от остатъците на първото поколение планети са се образували Меркурий, Венера, Земя и Марс.
Новото изследване ще помогне да разберем по-добре как е формирана Слънчевата система, като освен това ще даде отговор на въпросите, касаещи характеристиките на отделните планети, включително на нашия дом – Земята.
Както е известно, Юпитер е газов гигант, чийто екваториален радиус е 71.49 хиляди километра, или 11.2 пъти по-голям от радиуса на нашата Земя. Масата на газовия гигант е 2.47 пъти по-голяма от масите на всички останали планети, взети заедно.