Отговорът на този въпрос може да бъде едновременно лесен и много сложен. Лесен, ако се доверим на въображението и фантазиите си, и много сложен, ако търсим научнообоснован модел – само на нашата планета има толкова видове живот, които наистина изумяват с многообразието и формите, така че е трудно дори да си представим какво се крие в дълбините на Вселената. Всичко зависи от условията, които ще предостави на обитателите си всяка една потенциално обитаема планета. Там където има просторни океани, ще са налице водни същества, наподобяващи може би тези от океанските дълбини на нашата Земя. В световете със силна гравитация и плътна атмосфера може да обитават по-големи, по-силни и видимо агресивни (заради по-суровите условия) същества. Ледените и прекалено горещите светове пък ще бъдат обитавани вероятно само от бактерии. Възможностите са безкрайни, така както и самата Вселена изглежда безкрайна. И все пак как би трябвало да изглеждат формите на живот, зародили се някъде далеч от нашия дом – Земята?

 

Въглеродният шовинизъм

Този термин идва от предположението, че извънземният живот задължително трябва да прилича на земния. В частност молекулите, отговорни за жизнените, химичните процеси, трябва да са построени преди всичко от въглерод. Разбираемо е, че такава форма на живот би била най-близка до нас, затова на „земляните“ им е много трудно да си представят различна биохимия.

„Въглеродният шовинизъм“ ограничава нашите фантазии по повод извънземния живот, но това едва ли означава, че животът задължително трябва да прилича на земния, колкото и да ни се иска да е така. Не бива да забравяме, че не всичко се върти около нас, едва ли нещата са създадени и са такива, каквито са, точно заради нас. И най-важното – определено не знаем всичко, дори може да се каже, че познанията ни са съвсем нищожни и може би съвсем погрешни, що се отнася до произхода и целта на живота и Вселената.

 

Аурелия и Синята луна

Това е съвместен проект на телевизионната компания Blue Wave Productions Ltd. и
група американски и британски учени, работещи по поръчка на National Geographic Channel. Аурелия и Синята луна са хипотетични примери за планета и спътник, на които би могъл да възникне извънземен живот.

Учените предполагат, че планета, подобна на Аурелия, може би ще открием в следващите 10 години, като има голяма вероятност тя да се върти около червено джудже, тъй като именно тези звезди са най-разпространени (80% от всички звезди), намиращи се на сравнително неголямо разстояние от Земята (в пределите на 50 светлинни години). Червените джуджета са сравнително студени звезди – те произвеждат една десета от светлината на нашето Слънце.

И така – пред нас е едно червено джудже. Около него се върти планета, подобна на Земята – Аурелия. За да се образува на повърхността й течна вода – задължителното условие за въглеродната форма на живот, планетата трябва да е достатъчно близо до своята звезда. Впрочем доста по-близо от нашата планета, тъй като, както знаем, червеното джуджде е далеч по-студено от Слънцето. Именно заради това под въздействието на силите на гравитацията тази планета вероятно няма да се върти около своята ос и винаги ще бъде обърната с едната си страна към звездата. Там няма да има смяна на деня и нощта, както и годишни времена. По-рано се смяташе, че на подобни планети, въртящи се около червени джуджета, не може да съществува живот, защото от едната страна атмосферата ще замръзва, а от другата ще се изпарява. Но използвайки земния модел, учените от Met Office (Националната метеорологична агенция на Великобритания) доказаха, че на планета, която не се върти около своята ос и се намира около червено джудже, е напълно възможно да съществува течна вода.

 

 

На тъмната страна на Аурелия ще липсва светлина и температурите няма да превишават нула градуса, което означава непривлекателни условия за живот. На светлата част от планетата метеорологичните модели предвиждат постоянен гигантски циклон. Над сушата ще се вихрят урагани и непрестанни проливни дъждове. Но въпреки това между тъмната и буреносната зона вероятно ще съществува пояс със сравнително стабилен и топъл климат. Именно тук според учените е възможно да се зароди живот.

Реките, формиращи се в бурната зона, ще изтичат и ще се събират в спокойната зона, образувайки огромен брой водоеми. Кой може да обитава тази зона?

 

 

Ако отчетем, че предполагаемата възраст на хипотетичната Аурелия е 5 милиарда години, то на нея биха могли да съществуват няколко форми на живот. Най-разпространени ще са същества, животни с формата на разгънато ветрило, наподобяващи растения, които ще имат способността да улавят дневната светлина. Те ще се борят за място под слънцето, в случая червеното джудже. Тяхната планета е неподвижна, затова те ще трябва да изберат най-добрата позиция, придвижвайки се бавно чрез израстък, подобен на жило. Животните, наречени Stinger fan, ще са с височина 10 метра, като крилата им ще са обърнати към слънцето, за да получават необходимата им енергия за производство на хранителни вещества. Техните сърца с несложна конструкция ще пренасят тези вещества по тялото. Ако това ви звучи прекалено фантастично, просто си спомнете за някои подобни същества тук на Земята – коралите, медузите и някои видове мекотели. Те също живеят за сметка на техните гостоприемници, осъществявайки фотосинтеза и произвеждайки необходимата им храна – симбиоза. Според водещите световни биолози и биоинженери животът на Аурелия ще зависи от животните растения Stinger fan. Там ще има и други видове живот, например големи хищници с ръст от 4.5 метра. Те ще наподобяват малък динозавър, ще имат дълга шия, малка глава и мощни крака, с които ще развиват огромна скорост, преследвайки своите жертви Учените, участващи в проекта, предполагат, че „аурелианските“ същества навярно ще се подчиняват на биологични закони, сходни на земните. Така, логично е „аурелианецът“ да притежава сходни органи – очи, уши, нос, сензори за вкус и кожа. Всички тези органи би трябвало да са разположени отпред на тялото, доколкото именно околната среда се възприема от животните именно отпред. Естествено е тези същества да притежават мозък и нервна система.

Живите същества на Земята са избирали едни и същи начини за адаптация. Методите за плуване и придвижване например не са толкова много и живите организми в течение на милиони години избират едни и същи от тях. Според учените по този начин ще седят нещата и на другите планети. На Аурелия животът ще следва същата еволюция.

 

Вторият хипотетичен обект – Синята луна, е измислен спътник на планета от типа на Юпитер. Тя практически ще бъде покрита изцяло с вода и ще има много плътна атмосфера. Тези условия позволяват на учените да развихрят фантазията си, предвиждайки наличието на летящи същества с размерите на кит. Синята луна по размери ще е сравнима със Земята, но според модела атмосферното налягане на нейната повърхност ще е тройно по-голямо от земното. Характерна особеност на Синята луна ще е отсъствието на полярни ледени шапки – плътната атмосфера и покритата с океан повърхност ще намали колебанията в температурите. Изхвърленият в огромни количества кислород в атмосферата теоретично би трябвало да доведе до увеличение на мускулите на тези летящи китове, размахът на крилата на които ще достига 10 метра. В този „въздух“ ще плуват и милиарди водорасли и мъхове, с които огромните летящи същества ще се хранят. По повърхността на водата ще плуват огромни растения, наподобяващи дървета с километрична височина.

 

Невъглеродната форма на живот

По-голямата част от формите на живот на нашата планета се състои от въглерод, кислород, фосфор и сяра. Но през 2010 година учените откриха организми, които се оказва, че нямат нужда от кислород.

Най-перспективен претендент в ролята на структурообразуващ атом в алтернативната биохимия се счита силицият. Неговите свойства са доста сходни с тези на въглерода. Но силициевите атоми имат по-голяма маса и радиус, те образуват по-трудно двойна или тройна ковалентна връзка, което може да попречи на образуването на биополимери (полимерите, влизащи в състава на живите организми – NS). И тъй като основните хипотези за съществуването на невъглеродни извънземни форми на живот са базирани именно на силиций, вероятно е този живот да има доста по-малко разнообразие от въглеродния живот – съединенията на силиция не могат да са толкова разнообразни, както съединенията на въглерода. Но ако силициевият живот се зароди някъде, той ще бъде толкова по-различен от това, което познаваме, че едва ли ще имаме възможността дори да фантазираме за това, как биха изглеждали „силициевите“ извънземни.