Опорочена ли е патентната система в технологиите – част 2

Както обещахме миналата седмица, темата за патентните взаимоотношения в IT индустрия няма да бъде оставена отворена. И въпреки че проблемите и особеностите на тази материя, намираща се на границата между технологиите и правото, са достатъчни за написването на поне няколко тома, няма как да не разгледаме и двете страни на монетата. А именно - единствено лоша страна ли има патентоването на привидно очевидни хардуерни и софтуерни решения? 

Общоприетата гледна точка, за която вероятно дори самите вие си мислите в момента, всъщност е изпълнена с редица слаби и неподплатени схващания, породени най-вече от разсъждаването на човешко, а не на корпоративно ниво. И все пак толкова различна ли е технологичната в сравнение с по-зрелите индустрии, за да я разглеждаме по различен начин?

"И аз бих се сетил за това"

Един от най-често срещаните и най-абсурдни аргументи по темата обикновено е "И аз бих се сетил за това" или "Ами какъв друг начин има?". Тази идея у повечето потребители обикновено се дължи на факта, че те са наблюдавали използването и развитието на дадена технология или концепция за известен период от време и са свикнали с нея до такава степен, че не могат да си представят алтернатива. 

Какъв друг начин за отключване на смартфон има освен Slide to unlock на Apple? Всъщност възможните варианти са безброй - погледнете към последните версии на Android и Windows Phone/Windows 8. Приближаването на снимки или уебстраници с два пръста може и да изглежда скучно и добре познато през 2012 г., когато всички съвременни устройства със сензорни дисплеи го използват, но през 2007 г. то бе революционно. И макар да сме виждали подобни технологии в не един футуристичен филм и дори като разработки на някои компании, няма как да отречем, че първият iPhone е устройството, което представи и наложи мултитъч. 

Същото се отнася и за омнибокса на Google Chrome например. Със сигурност идеята за обединено поле за търсене, история, въвеждане на URL и др. се е обсъждала, преди Google да я представи в Chrome, но е неоспорим факт, че именно Маунтин Вю я наложи, за да може тя да става част от все повече браузъри в наши дни. 

Примерите са много - ще се радваме да споделите още в коментарите. 

Обобщено: нещата, които изглеждат очевидни и максимално близки до ума, всъщност не са такива. Те просто са толкова добре реализирани след безброй часове труд, оптимизации и подобрения, че се усещат естествени. Сами разбирате, че те не са се породили от нищото. 

FRAND

Ако следите патентите войни по-отблизо, твърде вероятно е да сте чували термина FRAND. В САЩ той е по-известен като RAND, но значението на двете съкращения е идентично. Fair, reasonable, and non-discriminatory terms, или Честни, разумни и недискриминиращи условия е обобщаващо понятие за група от патенти и лицензи, които могат да се използват свободно или относително свободно от много компании, без те да имат дейна роля в създаването им. Обикновено FRAND патенти създават компаниите, които са членове на институции за обособяване на стандарти. Сами разбирате, че за да говорим за "стандарти", свободната и ненаказуема употреба трябва да бъде напълно разрешена. Някои патенти обаче задължително трябва да бъдат лицензирани под FRAND условия.

Медицинската и автомобилната индустрия са отлични примери за по-зрели сфери на икономиката, в които, казано накратко, първосигналните патентни войни са минало. Всички автомобилни технологии, които са дори най-непряко свързани с защитата на шофьора и пътниците, не могат да бъдат патентовани. Същото се отнася и за животоспасяващи лекарства, а макар и с известни уточнения - за всички лекарствени медикаменти, разбира се, с изключение на тези с козметични свойства. Именно на тези подобни на FRAND особености се дължи съществуването и свободното пласиране на генерични лекарства. Може би си спомняте, че ACTA (повече за неприетия документ - тук) се опита да попречи именно на този тип медикаменти. 

След това недотам кратко отклонение е редно да отбележим, че технологичната индустрия все още е твърде незряла, за да приеме споделените патенти за правило вместо за изключение. Помага и фактът, че преобладаващата част от софтуерните и хардуерните иновации се случват в САЩ, чиято патентна система е всеизвестна със своите неясни правила и множество законови вратички, макар проблемът да е много по-сложен. Самият Стив Возняк, един от основателите на Apple, споделя, че би предпочел патентните на всички технологични компании да станат общи. "Уоз" смята, че това би ускорило хода на индустрията. 

Статията продължава на следващата страница. 

Губим или печелим?

Най-задаваният въпрос както от медии, така и от читатели обикновено е "Печелят или губят потребителите от патентните войни?". Отговорът му, разбира се, не може да се ограничи с една дума.

Най-простата идея е, че когато дадена компания загуби патентно дело, цените на засегнатите продукти или на всички продукти в портфолиото й ще скочат, за да се компенсират разходите. Ако решението на съда пък е загубилата страна да плаща на победителя дадена сума на всяко продадено устройство, проблемът ни се струва още по-директен. Пример за това е Apple, която със сигурност плаща на Nokia няколко долара на всеки продаден iPhone заради използвани 3G патенти. Microsoft пък печели повече от Android, отколкото от собствената си Windows Phone, защото всички нейни партньори (HTC, Samsung и др.) й плащат своеобразна "глоба" за нарушаване на ексклузивността. В технологичните среди тя е известна още като таксата Android - HTC например плаща на Microsoft 5 долара на всяко продадено Android устройство, защото преди години компанията се е съгласила да предлага само хардуер, работещ с операционни системи на Microsoft. Не е ясно какви са таксите за останалите парнтьори на Microsoft, но предполагаме, че са сходни. Сами разбирате, че мобилните подразделения на Samsung и HTC биха фалирали, ако разчитаха само на Windows Phone, така че плащането на Android глобата всъщност е неизбежно. Но потребителите ли са тези, които плащат тази глоба? По-скоро не. 

Би било логично да очакваме цените на смартфоните и таблетите на Samsung да скочат, след като Apple осъди корейците за повече от милиард долара. Това обаче със сигурност няма да се случи. Защо? Защото компания като Samsung разполага с огромен финансов баланс, който лесно може да покрие съдебната загуба, без да се налага за нея да отговарят потребителите. 

И все пак печеливши или губещи сме ние, потребителите, в патентните войни? Със сигурност някои хардуерни и софтуерни идеи вече са твърде масово навлезли, за да може коя да е компания да има ексклузивни права върху тях. По същата логика Mercedes-Benz би била единствената компания, предлагаща автомобили с двигатели с вътрешно горене в наши дни. Мултитъч и цялостният дизайн на съвременния смартфон, макар и наложен от Apple, вече е твърде широко разпространен. Идеята е "избягала" от автора си. 

От друга страна патентните войни имат и силно положителен ефект върху пазара. Благодарение на ограниченията, които налагат патентованите концепции, компаниите са принудени да мислят по-креативно и да разработват алтернативи или изцяло нови решения, които от своя страна осигуряват по-голямо разнообразие и по-широк избор за потребителите. Спомнете си пазара на мобилни телефони преди 5 - 7 години. Дори от гледна точка на индустриален дизайн устройствата бяха в пъти по-интересни и различаващи се. Бихте ли предположили, че само няколко години по-късно няма да можете да различите смартфоните на повечето производители, докато не го погледнете отзад или не ги включите? 

Патентите войни са сложна и пространна тема, която, подобно на повечето такива теми, не е е едностранна. Тя крие своите негативи и позитиви. Важно е друго: битките на IT гигантите в съда ни показват колко незряла е технологичната индустрия и колко дълъг път трябва да извърви тя до своята стабилност. Едно е сигурно - иновацията върви ръка за ръка с еволюцията.