Учените от университета в Илинойс приближават човечеството с още една крачка към андроидите – новите им 3D-принтирани биоботи се придвижват с мускули. Робохората настрана, комбинацията между хидрогелни структури и биологични тъкани ще позволи разработката на изцяло нов тип устройства за реакция в кризисни ситуации, както и такива с медицински приложения.
Първият прототип от вида си е създаден от живи сърдечни нишки на плъх в комбинация с мек, 3D-принтиран скелет от хидрогел. Чрез контракции на мускула роботът се придвижва на двете си правоъгълни крачета с незавидна скорост - малка крачка за роботчето, но голяма стъпка напред (не чак скок) за човечеството. Неочакваният страничен ефект от използваната тъкан е, че сърдечните мускулни влакна работят непрекъснато до смъртта си, така че роботът не може да бъде изключен. За това учените използват скелетни мускулни влакна (подобни на тези в опорно-двигателната ни система) - при тях контролирането на контракциите чрез електрически импулси е доста по-лесно. Освен това с тях е възможно създаването на устройства, активиращи се при засичане на определени дразнители – определен химикал например.
С развитието на технологията ще се появят възможности за роботи, подобни на медузи и октоподи – с двигателни функции и възможността да преминават през изключително тесни пространства – като пролуките между отломки от сгради след земетресения например. Други приложения са умни импланти, хирургични роботи, които не нараняват тъканта, както и проби за анализ на околната среда заради способността на мускулите да се активират под дразнители. Долу можете да видите видео на биоботите в действие.
Роботите се приближават до хората с всяка изминала година. Големият въпрос вече е ще прекрачим ли линията, след която те сами ще правят стъпките, без наша намеса?