След години на спекулации и размишления „за“ и „против“ на 9 март президентът на САЩ Джо Байдън най-после направи първата (и до голяма степен очаквана) стъпка по посока на създаването на единна институционална система от регулации за пазара на криптовалути.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Тъмната страна на криптовалутите

Без особена изненада новината беше посрещната със смесени чувства от световната крипто общност. Някои инвеститори приветстваха идеята, тъй като смятат, че една конкретна система от ясни правила ще доведе до стабилизиране на търговията и повече защита за участниците на пазара.

Други тотално възроптаха срещу намеренията на щатското правителство, тъй като смятат, че това ще подкопае сериозно фундамента на криптовалутите и противоречи тотално на духа им на децентрализирана, стопроцентова либерална алтернатива на традиционните фиатни пари, емитирани от държавите и техните централни банки.
Истината, разбира се, както винаги е някъде по средата.

Регулации? Или рестрикции?

Естествено противниците на правилата почти веднага ще ви приведат аргумента с основната причина за възникването на криптовалутите поначало – тоталния провал на класическите фиатни пари. Дълги години на пазарни манипулации, целенасочена обезценка и огромни бюджетни дефицити в крайна сметка доведоха до не особено изненадваща кулминация през 2007/2011 и се материализираха под формата на унищожителна световна ликвидна криза, която за малко не срина цялата финансово-монетарна система на планетата.

За феновете първо на биткойн, а по-късно и на хилядите му производни криптовалути това беше ярко доказателство за краха на традиционните пари по начина, по който се управляват (или по-скоро злоупотребяват) от правителствата по света. След фактическото ликвидиране на златния стандарт и прехода към 100% фиатна система на кредитни пари десетки пъти станахме свидетели на вродените недъзи на едно подобно решение и именно безизходицата, към която ни водеше то, роди криптовалутите като нова, високотехнологична негова алтернатива.

Пари от ново поколение далеч от контрола на централни, търговски и инвестиционни банки, а което е по-важното – и от контрола на едно конкретно държавно правителство или правителства.

Последва един вид тайна война между емитентите на традиционните средства за размяна (правителства) и крипто ентусиастите – битка, която на много места феновете на криптовалутите откровено изгубиха. Страни като Китай и Турция бързо се постараха да задушат в зародиш всяка заплаха за монопола на националните си валути, инициирайки редица законодателни промени и мерки, с които де факто блокираха възможността за емитиране и търговия с криптовалути.

Това обаче само измести фокуса на крипто общността по посока на по-либерални и не толкова автократични държави като страните от ЕС и най-вече САЩ.

За съжаление с подписания преди дни официален указ Джо Байдън даде първия изстрел в очертаващия се пореден решителен сблъсък между крипто феновете и защитниците на долара. И докато под диктата на тежко авторитарни и силно регулирани финансово-икономически системи като китайската например съдбата на криптовалутите изглеждаше повече или по-малко предрешена, за феновете им на запад ходът на щатското правителство вероятно (и поне до известна степен) изглежда като удар под кръста.

Опасенията им далеч не са лишени от обективност. Виждайки години наред колко „добре“ (адски зле всъщност) се справят институции като SEC, Commodity Futures Trading Commission и Financial Stability Oversight Council с „регулирането“ на фондовия пазар и целия финансово-банков сектор, напълно резонни (и основателни) са съмненията, че действията им ще имат по-скоро позитивен, отколкото негативен ефект върху крипто пазара.

Все пак позитивите?

Да, безспорно такива може да има. Подчертаваме – може – няма нищо сигурно. Но една добре имплементирана структура от правила и регулации най-малкото би стабилизирала един пословично ултра волатилен пазар, какъвто е пазарът за криптовалути.

Също така тя може да осигури известни гаранции и сигурност за участниците на пазара, да им даде известна защита срещу откровени измами и злоупотреби, които – уви – все още са сравнително честа практика в света на криптовалутите, особен що се отнася до т.нар. ICO (Initial Coin Offerings).

Това потенциално би могло да привлече към пазара повече и по-солидни инвестиции, но в същото време до голяма степен вероятно ще го приравни към всеки друг пазар на активи.

Също така вероятно редукцията във волатилността същевременно и ще унищожи възможността за реализиране на чудовищните ROI, с които се прочуха криптовалутите в последните няколко години. На традиционните пазари никой смислен инвеститор не очаква хиляди проценти възвращаемост на първоначалната си инвестиция, и то в рамките на броени месеци.

Това неминуемо ще намали привлекателността на крипто пазара и ще отблъсне част от по-рисковите и спекулативно настроени участници.

За съжаление регулациите до голяма степен ще омаловажат и ценността на криптовалутите в ролята им на алтернатива на традиционните класове активи. Двете им ключови предимства – децентрализация и либерализъм – до голяма степен ще бъдат унищожени, ако правителствата решат „да сложат ред“ – още повече с ясното съзнание, че всяко действие на САЩ вероятно ще бъде повторено почти дословно от държавите в целият останал западен свят.

По-голямата заплаха?

И докато световната (и най-вече американска засега) крипто общност се тресе от възмущение заради опитите на щатската администрация да регулира нещо, което според тях няма никаква нужда от излишни правителствени регулации, на заден план текат процеси, които са далеч по-притеснителни, и то за далеч по-широк кръг от хора.

В същия указ, с който поставя началото на система за регулации на крипто пазара, Байдън дава мандат на Федералния резерв на САЩ да започне усилено да разработва и внедрява правителствен вариант на криптовалута – така наречената дигитална валута на централната банка (Central Bank Digigtal Currency).

Макар да звучи сравнително невинно, зад това сложно наименование не се крие просто някаква доларова алтернатива на биткойна. CBDC има потенциала да бъде първият крайъгълен камък от една принципно нова, глобална финансово-монетарна система, базирана на тотален, стопроцентов паричен контрол.

За разлика от широко използваните в момента „цифрови пари“, един евентуален крипто долар би означавал или пълна загуба, или сериозно ограничаване на една от най-базовите лични свободи, която всички ние в момента приемаме за даденост – правото да разполагаме и харчим парите си когато, както и за каквото ние решим.

Ако смятате, че едно подобно изявление е пресилено, ще привлека вниманието ви към факта, че първата държава в света, която не само разработи, но и вече прилага пилотно подобен вид правителствено емитирана и контролирана валута е… Китай. Там въвеждането на т.нар. дигитален юан е в доста напреднала фаза, а крайната му цел (не е тайна) е тотален контрол от страна на китайското правителство върху личните финанси на населението. Това означава емитиентът на съответната валута да има пълна, точна и детайлна информация за това, за какво харчите парите си, колко харчите, кога, дали спестявате и колко.

Подобен мощен инструментариум в ръцете на държавата, разбира се, има редица позитиви от нейна гледна точка.

Да вземем за пример монетарните стимули, които бяха едно от най-широко застъпените средства за преодоляване на икономическата криза, причинена от глобалната ковид пандемия.

За съжаление отпускането на парични средства директно на потребителите и фирмите в икономиката не е гаранция, че те ще имат нужният ефект, т.е. ще постигнат крайната цел на държавата, а именно стимулиране точно на засегнатите сектори в икономиката, и то в достатъчно голяма и значима степен.

Проблемът е, че раздаването на пари на хората е лесно. Не толкова лесно обаче е да ги мотивираш да ги изхарчат, и то за покупка именно на стоки и услуги, нуждаещи се от подпомагане. Това с особена сила важи за времена на криза и всеобща паника, когато повечето хора драстично променят финансовите си навици и предпочитат да спестяват, вместо да консумират.

В резултат, вместо да стимулират потреблението (каквато е ултимативно целта на отпуснатите монетарни средства), тези пари само се натрупват в системата и я изправят пред вторичен риск – да „излязат на светло“, т.е. да влязат в обръщение точно когато не са необходими – т.е. в период на растеж.

Това в крайна сметка води до по-скоро негативен ефект – вместо да подпомогнат икономиките в труден момент, те ги натоварват в момент на разведряване и изкуствено увеличават натиска на потребителското търсене, водейки след себе си ръст на цените. Ефектите от всичко това, разбира се, всеки от нас може лесно да наблюдава навсякъде около себе си и в момента, когато отиващата към края си ковид криза доведе до инфлационен натиск, какъвто светът не беше изпитвал от 80-те години на миналия век.

CBDC валутите лесно могат да решат този проблем, като позволят фино прецизиране на монетарните стимули. На потребителите и другите икономически агенти в системата могат да им бъдат отпускани таргетирани суми, които да се насочат за строго определена като вид и обем консумация. Така стимулите ще попаднат точно в целта, разбира се, на цената на пълно лишаване на участниците на пазара от избор за какво, кога и как да харчат парите си.

За една крайно авторитарна страна и икономика като китайската това едва ли би направило впечатление на някого – така или иначе там ситуацията от десетилетия е такава и хората по един или друг начин са я приели за нормална.

В развития либерален западен свят обаче CBDC изглежда като сериозна заплаха за все по-сериозно ограничените лични права и свободи на всеки.

Това явно не стряска нито FED, нито Европейската централна банка, които не крият, че от доста време насам проучват сериозно възможностите за разработка и въвеждане съответно на дигитален долар и дигитално евро.

С указа си преди дни Джо Байдън на практика даде официално старт на този процес и го превърна от чисто теоретично, академично упражнение в притеснителна и много реална практика.

И ако всичко това ви изглежда и звучи като мрачна, фантастична дистопия, ще си позволим в заключение да ви напомним, че също така доскоро звучаха и изрази като „глобална пандемия“ и „трета световна война“.