През последните няколко години станахме свидетели на няколко големи скока в употребата на електричество. Първият беше по време на пандемията, когато всички си бяхме вкъщи по цял ден и използвахме всеки наличен електроуред повече от всякога. Събитията в Украйна от началото на миналата година също влошиха нещата и в един момент изглеждаше, че Европа ще трябва сериозно да засили добива на въглища, за да смогне с енергийното потребление през зимата.

В началото на 2023 година установяваме, че да, има инфлация и цените са повишени, но това не е апокалипсисът, който някои се опасяваха, че ще трябва да преживеем. Това до голяма степен се дължи на инвестицията във възобновяеми източници на енергия.

В повечето части на Европа зимата означава повече изразходван ток заради отопление и по-дълготрайно осветление, породено от по-дългата нощ. Значително се вдига и употребата на природен газ, където един от големите доставчици е Русия, която претърпя сериозни санкции заради развилата се война в Украйна и прогнозата беше, че този източник отпада изцяло. Това доведе до скок в цената на газта през лятото, когато търсенето далеч не е толкова голямо. Някои скандинавски държави дори започнаха да планират режими на използване, които да ограничат нужното количество.

Страшната зима дойде, последвана от някои събития, които облекчиха на пръв поглед предстоящата криза. Например стремящата се да затвори всичките си ядрени централи Германия взе решение да ги остави отворени поне до пролетта, за да продължат да снабдяват държавата с ток и така да се ограничи нуждата от природен газ.

Голямото търсене от страна на Европа принуди доставчиците да втечнят горивото, за да ускорят преноса му. Това доведе до задръствания в някои пристанища поради огромните кораби, чакащи да бъдат разтоварени хиляди варели. Ранното запасяване доведе и до 90% запълване на хранилищата за природен газ в континента.

Всичко това, както и регулирането на цените доведе до рязък спад в цената на газа, който на практика върна баланса, нарушен от преждевременния скок. Ако наличните количества се използват разумно и зимата не се окаже непредвидимо дълга, не би трябвало да има голяма криза.

Добри новини идват и от IEA (Международната агенция по енергетика), чиито изследвания сочат, че през 2022 г. отделените въглеродни емисии са нараснали само с около 1% спрямо 2021 г. Това се дължи до голяма степен на неизбежното увеличение в горенето на въглища, което само по себе си е допринесло с 200 милиона тона вредни емисии. Само че това е само временна мярка, наложена от Европа, докато бъде разрешен изцяло казусът с газа.

В голяма степен се компенсира увеличеният добив на възобновяеми източници, при които не се отделят токсични вещества. IEA установяват, че слънчевата и вятърната енергия, усвоена през 2022 г., е нараснала със 700 тераватчаса, което е най-големият скок на годишна база в историята и спестява 600 милиона тона въглеродни емисии.

Снимки: Unsplash

Вижте още: Стартъп изпраща сяра в атмосферата, за да се бори с изменението на климата