!База като от Star Wars между въздуха и земята

Имате ли съмнения в силата и мащаба на Star Wars манията като културен феномен? В случай че сте скептични по този въпрос, съветваме ви да се обърнете към статистиката само в Австралия през 2001 г. по време на ежегодното преброяване на населението при попълване на стандартните формуляри в графата Религиозна принадлежност над 70 000 души са записали: Джедай! От появата си през 1977 г. култовата научно-фантастична сага на Джордж Лукас се превърна в икона за цяло едно поколение. Далеч надхвърлила границите и пределите на поредното шарено развлечение, днес Звездните войни и техните герои са поставили своя неизлечим отпечатък върху практически всички измерения на съвременното изкуство и култура. Всъщност влиянието на джедайската легенда отива дори до там, където никоя друга форма на масово развлечение не може да се похвали, че е стъпвала полето на съвременната архитектура.

Най-странната муза
Запознайте се с Джейсън Мелард (Jason Mellard) випускник от Американския архитектурен институт (American Institute of Architects AIA). В едно друго време младият талант вероятно би бил новият Микеланджело. С тази разлика, че там, където италианският гений е търсил вдъхновение в теологичната визия за Бог и небесния рай, Джейсън се обръща към съвсем друг тип модели за подражание. В рамките на магистратурата си в Тексаския университет Мелард създава изключително авангарден проект на бъдеща научно-изследователска база. Според думите на автора, корените на причудливите форми, разгъващи се в рамките на тази свежа архитектурна идея, могат да се потърсят както в тривиални неща като нефтените морски платформи, така и в творбите на знаменития Сантяго Калатрава. Все пак най интригуващият и уникален източник, който Мелард цитира, е (колкото и невероятно да звучи) прословутият филм на Джордж Лукас «Междузвездни войни».

Изживяна мечта
И докато Калатрава и неговите невероятни архитектурни фантазии са световно известни (ще цитираме само прословутата усукана Turning Torso кула в Малмьо, Швеция), а за нефтените платформи едва ли има какво толкова да се каже, то Star Wars проектите на Мелард са направо уникални. Определено може да се твърди (и то с голяма сигурност), че не всеки ден човек може да се натъкне на подобен оригинален източник на вдъхновение като цитирания от възпитаника на AIA. Дори и на пръв поглед в необичайните, разгъващи се във въздуха архитектурни форми лесно могат да се открият редица препратки както към Корусант (мегаполиса-столица на Старата Република във филма), така и към носещия се сред облаците Беспин от Империята отвръща на удара.
Исках на финала да се получи нещо, което все пак да може да бъде построено разбира се, при наличие на достатъчно пари и изобретателност, споделя Мелард. В същото време се постарах проектът да е авангарден и напредничав, за да бъде достатъчно интересен. Наистина похвална цел и търсене на прецизен баланс, който, в крайна сметка, авторът определено намира. Той може да бъде видян в преливащите се една в друга платформи, крилообразните тераси и куполите, изглеждащи на външен вид като разцъфнали цветя. Те са разположени на много нива, които не просто се борят против гравитацията, но и изглежда печелят убедително битката истинска поезия от стъкло, бетон и метал. Това са само част от внушенията, които проектът на Джейсън Мелард успява да постигне.

От облачното небе до дълбините на океана
Все пак тази творба има и доста реалистични и практични измерения. В действителност тя би трябвал да представлява цилиндричен вертикален ствол, здраво закрепен на дъното на морето, отстоящ на 80-160 километра от брега и издигащ се на поне няколкостотин метра над водата. За него би трябвало да са захванати няколко изследователски сфери (проектът предвижда минимум две такива конструкции) и един обитаем диск. В сферите би следвало да се обособят лаборатории, складове, аудитории за срещи, офиси и други работни помещения. В жилищната част пък се вместват спални, кухни, медицински център, наблюдателни площадки...
Най интригуващата идея, с която Мелард излиза тук, е възможността и сферите, и диска да се движат свободно вертикално нагоре и надолу по протежение на централния пилон. В същото време стените на всички помещения ще могат да се разгъват навън като венчелистчетата на огромни цветове. По този начин при спокойно време цялата база ще разцъфва, разтваряйки се към света и осигурявайки на обитателите си спираща дъха гледка към бляскавите водни простори и достъп до свежия океански въздух. Когато пък времето се влоши, листата на тази уникална сграда бързо могат да се затворят, а конструкциите, от които е изградена, да се издигнат високо над развилнелите се вълни.
Тази подвижност има и още едно, изключително прагматично приложение. В зависимост от профила на научните изследвания, които ще се провеждат на борда на станцията, тя ще може да се спуска по пилона до самото морско дъно (разбира се, за целта всички помещения ще могат да се затварят херметически). Ако пък сред учените има орнитолози, те ще могат да се издигат високо над повърхността и, така да се каже, да се срещнат лице в лице с различните морски птици, кръжащи в района.

Винаги ще има утре
Сякаш всичко това не е достатъчно, дръзкият млад автор е отишъл още по-далеч. Тъй като той предвижда учените и техните семейства да обитават базата на смени с продължителност между 6 и 12 месеца, целият комплекс ще бъде почти изцяло автономен и самоподдържащ се. Нужната за базата енергия ще идва от специални ветрогенераторни клетки, изнесени по върховете на подпорните пилони. Най-високите от тях ще имат и специални приспособления за улавяне на светкавиците и съхраняване на носената от тях електрическа енергия. Като трети алтернативен източник създателят на проекта посочва океанската вода и морските течения.
В същото време, колкото и причудлив и екзотичен да изглежда проектът, Джейсън Мелард все пак е успял го вмести в разумни, постижими граници на себестойност. Изчисленията на архитекта сочат, че за изграждането на станцията ще са необходими между 500 милиона и 1 милиард долара горе долу колкото е цената за построяването на един съвременен небостъргач. Тъй като цялата конструкция ще се състои главно от неръждаема стомана и стъкло, тя няма да струва разорително скъпо, но ще осигурява поле за живот и работа на повече от 1000 души.

Невъзможна мечта? Не повече отколкото легендата за мистични рицари на доброто, местещи предмети със силата на волята си и умело боравещи с мечове от светлина.

Текст: Драгомир Дончев