Мъховете са едни от най-големите трансформиращи средата растения на Земята, които превръщат безплодните скали в плодородни почви, а сега екип от учени предлага тези неваскуларни растения да направят същото и на Марс. Друг е въпросът дали трябва да въвеждаме живот от Земята в червения ни съсед - нямаме добри резултати в това отношение на собствената си планета.

Но ако решим, че си заслужава да се заиграем с почвата на Марс, за да създадем втори дом за нас, земляните, екологът Сяошуан Ли и колегите му от Китайската академия на науките имат кандидат, който според тях би могъл да свърши работа.

Някога повърхността на Земята е била изключително негостоприемна за живот, но това не е попречило на група организми, наречени бриофити, към които днес спадат мъховете, чернодробните и роговите растения, да се измъкнат от плодородната безопасност на океаните в търсене на нови хоризонти.

Успехът на тези сухоземни първопроходци зависи от способността им да използват и усвояват хранителните вещества, които се просмукват от скалите или се стичат по тях, като същевременно оцеляват при напълно неблагоприятни условия, които биха превърнали другите живи същества в прах. Но докато се разпространяват по скалистата граница на Земята, те създават почви, които проправят пътя на други, не толкова твърди форми на живот, които постепенно стъпват на сушата.

Тази генетична храброст продължава да служи на мъховете по целия свят и изследователите смятат, че бихме могли да използваме вградените им таланти, за да колонизираме Марс, полагайки основите за други, по-малко устойчиви форми на живот, като например земеделските култури.

За разлика от пищните горски мъхове, които може би си представяте и на които им е доста лесно в сравнение с техните предци, Syntrichia caninervis се стреми да поддържа изключително скромен начин на живот. Тo вирее в пустините на Китай и САЩ, както и в ледените планини на Памир, Тибет, Близкия изток, Антарктида и околополярните райони.

Пустинята Гурбантунгут в Северозападен Китай е средище на S. caninervis, която расте по-гъсто от където и да било другаде по света въпреки температурите, които варират от -40 до 65 °C и относителната влажност, която се понижава до 1.4%.

Ли и колегите му подлагат този мъх на изпитание - а изваждането на S. caninervis от изключително широката му зона на комфорт не е никак лесно.

В лабораторията те тестват реакциите на растението и възстановяването му от екстремна дехидратация, продължително замразяване (-80 °C за 3 или 5 години и -196 °C за 15 или 30 дни), радиация (с дози от 500 до 16 000 Gy) и условия, подобни на марсианските, в съоръжението за симулация на планетарните атмосфери (PASF) на Китайската академия на науките.

При симулацията на Марс растенията са били подложени на налягане от около 650 паскала (Pa), подобно на 680 - 790 Pa на Марс. През нощта температурата е била -60 °C, а през деня - 20 °C, което е равносилно на условията на Марс в екваториалните и средноширочинните райони. Те също така симулират газовия състав на атмосферата и нивата на ултравиолетовата радиация, които са по-близки до тези на Марс.

При нива на радиация от 50 Gy, които биха убили хората, S. caninervis не трепва. При 500 Gy растежът му дори изглежда се ускорява.

Мъховете, които са били дехидратирани и след това изложени на условия, подобни на марсианските, успяват да се държат така, сякаш това не се е случило, след само 30 дни възстановяване. Хидратираните им събратя се възстановяват малко по-дълго, но все пак преживяват.

Дори ако пренасянето на мъх на Марс се окаже ужасна идея, фактът, че S. caninervis може да превърне напълно сухата земя в „жива кожа“, дори след като е оцелял при такива екстремни условия, дава известна надежда за живота на нашата планета, който, изглежда, е по-устойчив, отколкото понякога му приписваме.

Снимка: Unsplash/John Game/Wikimedia Commons/CC BY 2.0)

Виж още: Дните на Земята ще нарастват с бързи темпове с топенето на полярния лед