Когато сте просто малък паразит, който се опитва да си проправи път в света, няколко трика, които ви позволяват да се промъкнете в други организми незабелязано, винаги са полезни. Водният паразитен червей (или хелминт) Schistosoma mansoni има особено коварен начин на живот. Ларвите му проникват през кожата на гостоприемника, пълзейки вътре до топлата, влажна вътрешност на тялото, където могат да растат и да се размножават.

Изненадващо е, че това проникване не причинява болка или сърбеж, което му позволява да влезе незабелязано и да причини шистосомоза: хронично паразитно заболяване, което засяга стотици милиони хора по света.

Сега учените са разбрали как точно този малък червей успява да избегне защитните сили на организма. Той произвежда молекули, които потискат клас неврони в кожата на гостоприемника – откритие, което може да доведе до разработването на нови и ефективни болкоуспокояващи.

„Ако идентифицираме и изолираме молекулите, използвани от хелминтите, за да блокират активирането на TRPV1+, това може да представи нова алтернатива на настоящите лечения на базата на опиоиди за намаляване на болката“, казва имунологът Де'Броски Хърбърт от Медицинския факултет на университета „Тюлейн“ в САЩ.

„Молекулите, които блокират TRPV1+, биха могли да бъдат разработени и в терапевтични средства, които намаляват тежестта на заболяването при хора, страдащи от болезнени възпалителни състояния.“

TRPV1+ невроните са специфичен вид сензорни неврони, които изпращат сигнали като топлина, парене и сърбеж като предупредителен сигнал за опасности като вредни вещества, опасни патогени и алергени. Класът нервни клетки също играе роля в задействането на имунен отговор: възпаление, което би помогнало да се блокира навлизането на ларвите на S. mansoni в тялото.

Изследователите предположили, че хелминтът е развил способността да потиска TRPV1+ невроните като средство за увеличаване на шансовете си за успешна инфекция на целевия гостоприемник и започнали проучване с мишки, за да видят дали са прави.

Те заразили избрани групи мишки с паразита, като запазили други групи незаразени като контроли. На всяка група била присвоена буква, но изследователите не знаели коя група е заразена – техника на изследване, известна като заслепяване, която помага да се осигури по-точно докладване на резултатите в сравнение с резултатите, които могат да бъдат повлияни от това, което учените очакват да открият.

След това заразената и контролната група били подложени на тест за определяне на тяхната поносимост към болка. Всяка миша лапа била поставена над източник на топлина – не достатъчно горещ, за да причини изгаряния от краткотрайно излагане, но достатъчно горещ, за да причини дискомфорт. Изследователите записали колко време е необходимо на всяка мишка, за да отдръпне лапата си.

Невронни култури били разработени от гръбначномозъчната течност както на заразените, така и на незаразените мишки, като бил добавен капсаицин за изследване на имунния отговор. Културите на контролната група показали признаци на значително по-силен имунен отговор от културите на заразената група.

Резултатите показват, че S. mansoni наистина потиска невроните, отговорни за предупреждаването на мозъка за опасност и предизвикването на имунен отговор, който би предпазил от инвазията, установили изследователите. Въпреки че не можем да бъдем сигурни дали действа по същия начин и при хората, това открива няколко възможности за по-нататъшни изследвания.

Констатациите биха могли да доведат и до нов начин за лечение на нервна болка, въпреки че това ще изисква значително повече изследвания, тъй като имуносупресията може да бъде опасна.

Следващата стъпка в изследването ще бъде по-подробно изследване на TRPV1+ – супресиращите молекули, секретирани от S. mansoni, за да се опитаме да разберем точно какво правят те.

Снимка: Unsplash/ء/Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0)

Виж още: Лунните земетресения се оказват неочаквана пречка пред изграждането на база на нашия небесен съсед