Антония Дицова е Продуктов мениджър в британската компания SumUp. Преди това работи като ръководител проекти за компании като CSC, HP, Eastisoft и Център за европейски програми на Американския университет в България. Има над 10 години опит в управлението на проекти и създаването на нови продукти и услуги, развитието и подобряването на бизнес процеси и практики. В допълнение на няколко международни сертификации по управление на проекти Антония е и доктор по международни отношения и външна политика. Започва работа в SumUp, вдъхновена от идеята да работи по иновативен продукт, който помага на малкия и средния бизнес в глобален мащаб. Екипът на SumUp e млад, мултинационален и мултикултурен, събрал интелигентни и мотивирани експерти в различни области, които дълбоко вярват в мисията на компанията да бъде глобален лидер в мобилните плащания и избора на малкия и средния бизнес.

Споделете повече за компанията?

Създадена през 2012 г., компанията успява бързо да се наложи като глобален бранд за картови плащания. Стремежът на основателите винаги е бил чрез SumUp да предоставим цялостно решение за малкия и средния бизнес, което да му даде възможност да приема плащания навсякъде и по всяко време. В момента работим с над един милион търговци в 31 страни, включително САЩ, Бразилия, Германия и, разбира се, България. А през 2018 г. списание Inc. обяви SumUp за най-бързо развиващата се компания в Европа. Като утвърден европейски лидер гледаме дългосрочно в развитието на българския пазар.

Как се развиват картовите плащания в България и каква е тенденцията?

Наблюдаваме устойчив позитивен тренд на развитие на картовите плащания в България. По данни на БНБ за пръв път през 2017 г. картите са се използвали по-често за плащане на ПОС терминал, отколкото за теглене на банкомат. Като цяло развитието на плащанията през ПОС е голямо, особено в последните пет години – картите са използвани три пъти повече през миналата година, отколкото през 2012 г., а сумата на извършените плащания през ПОС терминали е нараснала с 31% на годишна база. Данните показват стабилност в тенденцията за увеличаване на картовите плащания в страната и очаквам този ръст да се запази и през 2018 г.

По какъв начин SumUp помага за развитието на картовите плащания?

SumUp предоставя бърз, удобен и сигурен начин на търговците да започнат да приемат картови плащания. Стъпките от закупуване на мобилния ПОС терминал до приемане на първото плащане могат да се осъществят в рамките на един ден! Разбираемата и прозрачна ценова политика без фиксирани договори и без месечни и годишни такси улеснява избора на търговеца. Освен това моделът е изключително гъвкав – плащаш, само когато ползваш услугата. Какво по-удобно от това? За нас SumUp е необходимата алтернатива на традиционните модели за приемане на картови плащания, които често не са и достъпни за малкия бизнес. Щастливи сме, че помагаме на стотици хиляди бизнеси по света всеки ден да се развиват и да улесняват своите собствени клиенти.

Антония Дицова

Как българският бизнес гледа на картовите разплащания – като допълнителен разход или като оптимизация на продажбите?

Исторически погледнато, картовите плащания винаги са били допълнителен разход за българския бизнес. Това е така, защото бизнесите са виждали само разходите за транзакцията, за покупката или наема на терминала, разходи по договора с банката и т.н. Днес можем да твърдим (а и статистиката по-горе го доказва), че картовото плащане е масов и всеобщ стандарт, а не прищявка на определен сегмент клиенти. Бизнесите виждат в него възможност за оптимизация на разходите и увеличаване на продажбите. Първият проблем, който картовите плащания решават, е именно оптимизация на процеса и разходите за инкасо. Второ, спестява се от такси по внасяне и теглене от банкова сметка. Трето и от доста голямо значение за развитието на всеки един бизнес, е привличането на все повече клиенти, които разчитат на опцията за плащане с карта – днес това са не само чужденци, а и все повече българи, които предпочитат този модел и очакват да имат този избор. Показателен е фактът, че в края на миналата година броят на платежните карти в България достига 7.8 милиона, т.е. повече от една карта на глава от населението.

Узрял ли е местният пазар за картови разплащания?

От страна на клиента със сигурност пазарът е узрял, т.е. това се превръща в навик. Но задължително трябва да бъде изградена по-добра инфраструктура от страна на търговците, които да дават възможност на клиентите си да плащат с карти. Моделът се налага като много по-сигурен, бърз и удобен, затова вече е предпочитан от потребителите, а търговците следва да се адаптират към актуалните им потребности.

Продължава ли българинът да е голям традиционалист и консерватор, когато става дума за парични преводи и разплащания?

Не, доказват го посочените данни. Българинът и потребителските му навици се променят в унисон със световните тенденции. Българските търговци също показват положителна промяна и вярвам, че в следващите няколко години пазарът ни ще отговаря на средно­европейския, що се отнася до съотношението плащане с карта към плащане кеш. Последното проучване на Mastercard от тази година показва, че 75% от картодържателите в страната пазаруват безкешово един-два пъти седмично, което е показателно за значителния темп на навлизане на този тип разплащания в ежедневието на българските търговци.

Колко силно се развиват финтех технологиите в България, макар и за бизнеса, а не за крайните потребители?

Тази година България беше обявена за първенец по брой финтех компании в Централна и Източна Европа. В допълнение сме и на първо място в ЦИЕ по най-голямо финансиране, набрано от една компания във финтех сектора. Това ни дава самочувствие да твърдим, че се превръщаме в регионален хъб, и то не само за стартиращи компании. Част от операциите на световни финтех корпорации се осъществяват в България. Страхотно е, че развитието е в много различни посоки – от мобилни ПОС терминали, през виртуални портфейли, мигновени международни преводи в евро, криптовалути, автоматизиране на финансови услуги и операции.

Какви са основните тенденции, които да очакваме в този сегмент в бъдеще в страната?

Всеки един търговец ще разполага с необходимата инфраструктура да приема картови плащания. Съдим за това от държави като Полша и Унгария, където е държавна политика всеки търговец да предлага възможност за картово плащане. Наблюдава се и нарастване на средната стойност на транзакция, поради което Mastercard обяви, че ще увеличи лимита за безконтактно плащане от 25 на 50 лв. от април 2019 г.

Кои ще са финансовите услуги на бъдещето?

Това е въпрос за един милион долара. И не за друго, а защото технологиите се развиват с невероятно бързи темпове, няма граници пред иновацията, а в същото време наблюдаваме и големи регулаторни промени във финансовата индустрия. Според мен бъдещето е в преориентирането от затворени към отворени системи, където клиентът е поставен в центъра и подкрепянето на екосистеми от финансови услуги е ключът към успеха. Разбира се, в тази връзка можем да споменем някои трендове по отношение на преосмисляне ролята на традиционните банки, новите мобилни банки, нарастване използването на виртуални портфейли и приложението на всяко устройство като инструмент за осъществяване на плащане.