Когато през миналата седмица Google обещаха да ни покажат „Бъдещето на гейминга“, скептицизмът беше оправдан. Още една стрийминг услуга с претенции да стане игралният Netflix? Виждали сме го и честно казано - не ни впечатли. Няколко дни след като култова фигура като Фил Харисън излезе на сцената на GDC, за да обяви Stadia, сме почти изцяло убедени, че всички – в това число и ние, жестоко подценихме обещанието на софтуерния гигант.

Защото това, което показаха Google в рамките на тази първа презентация, изглежда не просто впечатляващо. То изглежда респектиращо. Горе-долу толкова, колкото да речем Ready Player One…

No boxes. No downloads. No limits

Оскъдната първоначална информация за анонса на компанията идваше най-вече от тестовете на стрийминг услугата Project Stream през миналата есен. Това беше и основната причина повечето анализатори да смятат, че става дума просто за поредния експеримент на тема „поточно предаване на геймплей в реално време през интернет“. Действителността се оказа значително по-изненадваща. Пълнокръвна, впечатляващо амбициозна идея за изцяло нова игрална платформа, която няма да зависи от локален физически хардуер. Както се изрази самият Фил Харисън в обръщението си към разработчиците, присъстващи на събитието: „Вашата бъдеща платформа за разработка ще е нашият дата център“.

Какво точно означава това за създателите на игри? Най-вече и основно едно – свобода. Възможност за създаване на виртуални светове далеч отвъд лимитите на една конкретна платформа, на фиксиран хардуер. Истински игрални вселени, живи и дишащи паралелни реалности, най-близкият аналог до които безспорно е визията на Стивън Спилбърг от филма Ready Player One.

Това е голямото обещание на Stadia – името на новата игрална платформа на Google, и откровено казано, ако компанията реализира и половината от намеренията си, склонни сме да повярваме, че тази вечер наистина станахме свидетели на раждането на бъдещето на гейминга. На истинския next gen.

Толкова. Много. Потенциал!

Какво точно се крие зад Stadia? Първо и преди всичко фантастично количество ресурси за разработка, които Google възнамеряват да дадат в ръцете на гейм дивелъпърите. Базирана на специално проектирани дата центрове – хипермощни сървърни системи, разполагащи с несравнимо по-внушителна изчислителна мощ дори от най-мощното персонално РС или конзола, Stadia ще позволи на създателите на видеоигри да развихрят въображението си както никога досега.

Подробностите за чисто хардуерната страна на нещата като цяло бяха оскъдни, но стана ясно едно – платформата е организирана около изключително мощен графичен чип от следваща генерация, специално разработен от AMD за нуждите на Stadia. Той ще предлага 10.7 терафлопса изчислителна мощ в комбинация със специално разработен процесор с тактова честота от 2.7 GHz и 16 GB RAM. За сравнение актуалният в момента PlayStaion 4 Pro разчита на графичен процесор с пикова производителност от 4.2 терафлопса, а Xbox One X на чип с 6 терафлопса.

За разлика от тях цитираните по-горе спецификации касаят само един Stadia възел. Платформата обаче е така проектирана, че дава възможност на разработчика да използва практически неограничен брой възли, работещи паралелно, за да реализира креативната си визия.

От гледна точка на крайните потребители, т.е. геймърите, това означава директен стрийм на всяко устройство – от настолно или мобилно РС, през телефон или таблет до смарт телевизор на геймплей в реално време с фантастично качество – от 1080р/60 кадъра в секунда на демонстрирания в рамките на анонса Assassins Creed: Odyssey, до 4К/60fps плюс HDR и стерео звук в недалечно бъдеще. Stadia дори ще предлага пълноценна поддръжка едновременно на два 4К/60fps стрийм потока – един на реален геймплей и един за излъчване в реално време на играта през услуга за видео споделяне като YouTube.

И понеже платформата предлага практически неограничени възможности за скалиране, ако или по-точно - когато възникне необходимост, Stadia няма проблем да гарантира същото, но с резолюции до 8K!!!

Един споделен свят

Естествено нямаше да говорим за платформа на Google, ако в центъра ѝ не бяха поставени възможностите за неограничено споделяне. Stadia обещава десетки нови начини, по които създателите на съдържание ще могат да го споделят с последователите си и да ги въвличат в процеса на създаването му. Платформата например ще позволява да се присъединявате незабавно, буквално с едно натискане на бутон към играта, която играе в реално време любимият ви YouTube стриймър.

На създателите на видеоигри пък Stadia ще позволява да подготвят специални ingame предизвикателства, които да споделят с феновете си отново с едно натискане на бутон. Примерно интересен пъзел, свързан с конкретно ниво от играта, който след това може да бъде споделен с всички онлайн под формата на линк.

Платформата ще осигурява възможности и за нови уникални начини за взаимодействие между играчите в един споделен онлайн свят. Разработчикът му ще може да позволи на всеки от участниците различна гледна точка към случващото се него. Представете си например един играч от отбора в онлайн мач на Battlefield V, който се движи по терена, а друг високо в небето с летателно средство му предава в реално време информация за тактическата обстановка по картата от „птичи поглед“, координирайки действията на съотборниците си. Платформата позволява дори трети участник да получава в реално време визуални данни от предните двама и да координира техните действия - като генерал във високотехнологичен бункер, дирижиращ мащабни бойни действия във футуристична война.

Щедри обещания, но и много неизвестни

Stadia впечатлява. С размаха. С амбициозността си. С желанието си да разбие не едно статукво на игралната индустрия - такава, каквато я познаваме днес, а и през последните две десетилетия.

Ако се реализира визията, Google има потенциала тотално да елиминира от игралното уравнение локалния гейм хардуер. Stadia например обещава игра като Doom: Eternal да върви с 4К/60 фрейма практически на всичко, което има екран и е свързано към интернет.
Платформата предлага редица изкушения на всеки разработчик, решил да се възползва от ресурсите ѝ. Например неограничена изчислителна мощ за реализиране дори на най смелите му идеи и супер мощни инструменти, улесняващи работата му, базирани на машинно обучение. Един от тях - демонстрираният Style Transfer ML, с лекота може да облече в произволна арт текстура всеки базов 3D модел, спестявайки по този начин стотици часове уморителен труд на дигиталните художници. От Google дори се похвалиха, че вече доста „малки и големи“ студиа са проявили интерес към Stadia.

Нещо повече – Google възнамеряват да създадат и тяхно собствено мегастудио за разработка, което ще се занимава само и единствено със създаване на игри ексклузивно за Stadia. Така на практика платформата заплашва хегемонията не само на установени платформ холдъри като Sonу и Microsoft, но и на услуги за дигитална дистрибуция като Steam. Stadia ще осигури на разработчиците възможности за предлагане на създадените от тях игрални заглавия практически навсякъде – всеки споделен в уеб линк практически може да е връзка към техния продукт. Както се изрази Фил Харисън, „Интернет е вашият магазин“.

Впечатляващо!

Но! Въпреки всичко сме длъжни да посочим и няколко сериозни и важни неизвестни, които останаха без обяснение в рамките на иначе внушителната презентация.
Първо и преди всичко -нито дума не беше спомената за това, какви ще бъдат изискванията към интернет връзката, които Stadia ще предявява, за да предложи онези фантастично звучащи 4К/60fps в реално време.

Второ - от Google дискретно замълчаха и по отношение на цените, на които ще се предлага услугата им – както на крайните потребители (геймърите), така и на YouTube стриймърите и създателите на онлайн съдържание.

На трето място - какво покритие ще предложи Stadia? В заключението си Фил Харисън спомена САЩ, Канада и „по-голяма част от Европа“, но това засега е по-скоро щедро обещание, а не конкретика.

Може би причината за тези премълчани, но важни факти се крие в това, че все пак това беше презентация, ориентирана първо и преди всичко към разработчиците на видеоигри. В крайна сметка всеки от изброените по-горе въпроси касае по-скоро потенциалните крайни потребители на услугата, не тези, които основно ще създават съдържание за нея. По-неприятната причина обаче може да е, че отговорите на тези въпроси няма да се харесат особено на широката публика и Google просто си спестиха потенциалния интернет backlash.

Каква е истината? Вероятно ще разберем съвсем скоро. Компанията обещава повече и по-подробна информация през лятото (вероятно в рамките на Е3), а самата услуга ще стартира официално до края на тази година.

Шумен провал или next gen игрална революция? Предстои да разберем.