Несъстоялата се 3D печатна революция

Когато за пръв път влезе в полезрението на масмедиите през 2011, 3D печатната технология изглеждаше като решение на всички човешки проблеми. Всъщност незапознатите в детайли с възможностите й можеха спокойно да останат с впечатление, че най-после сме изобретили уред, подобен на култовия репликатор от Star Trek. Машина, пред която заставаш, задаваш гласова команда и след секунди тя материализира пред теб чаша чай „Ърл Грей, горещ“. Уви реалността е далеч по-тривиална. 3D принтерите всъщност са все още доста скъпи, тромави, относително бавни и трудни за използване апарати, способни да създават сравнително прости елементи, при това единствено от едноцветна пластмаса.

И при все че през последните няколко години всички ние със затаен дъх очакваме обещаната ни бляскава 3D революция, за момента нещата с триизмерния печат изглеждат, меко казано, разочароващи. Защо това е така? Заради (или по-скоро въпреки) медийния хайп технологията изглежда изключително впечатляваща, а възможностите й за приложение – вдъхновяващи. Защо 4 години по-късно почти никой не разполага и не използва активно 3D принтер в дома си? Причините, разбира се, са много и комплексни.

Проклятието на медийния хайп

Разбира се, медиите нямат вина, че непрекъснато търсят следващата сензация; поредният новинарски сапунен мехур, който да раздуят до безобразие, често с цената на недотам добре проверени факти, полуистини и псевдонаучни заключения, граничещи с дезинформация. Когато през 2011 3D печатните технологии влязоха в полезрението им, те, разбира се, не бяха пощадени от медийните и маркетинговите хиперболи. Във всеки втори филм или тв шоу героите използваха 3D принтери, за да създават какво ли не – от зловещи оръжия до шперцове за отключване на иначе неразбиваеми врати. Как при това положение всеки да не поиска да се докосне до подобна вълшебна, направо дошла от бъдещето технология?

Сблъсъкът с реалността за повечето хора, подведени от рекламния и медиен шум, се оказа рязко охлаждащо страстите преживяване. На първо място то беше провокирано от шокиращите цени на 3D печатните устройства от първо поколение – повечето от тях четири- или петцифрени. Следващото голямо разочарование беше свързано със сравнително ограничените възможности за приложение на 3D принтерите. Масовите модели бяха способни да създават единствено прости модели от едноцветна пластмаса, която след това се налагаше да се оцветява на ръка, за да получи „печатното“ изделие завършен вид. На финала масово потребителите установиха, че възможностите за приложение на едно подобно (и разточително скъпо) устройство в домашни условия са доста ограничени. След като веднъж „изпечатат“ свой собствен комплект за игра на шах и куп коледни украси, вдъхновението на повечето хора секва и те се оказват с едно доста скъпо и обемисто преспапие в дома си.

Патентни неволи

Един малко известен факт за 3D печатните технологии е, че те са разработени още през 80-те години на миналия век. Причината около тях да започне да се шуми активно близо 3 десетилетия по-късно е, че в началото на 2009 някои от най-ключовите патенти, свързани с производството на 3D принтери, станаха публично достъпни. Това доведе до появата на много нови компании с интерес в областта, свързана с производството и предлагането на масов 3D печат. За съжаление тук става дума само за някои, а не за всички патенти – част от технологиите, нужни за конструирането на един 3D принтер все още изискват заплащане на солидни лицензионни такси за използване. Това оскъпява производството и намалява достъпността на 3D принтерите, предназначени за масовия пазар.

По-широко използваната в момента FDM (fusion deposition modelling) технология например няма подобни проблеми, но не и по-перспективната й SLS (selective laser sintering) алтернатива. Тя би позволила да се повиши едновременно резолюцията и качеството на изработваните 3D модели, но все още е недостъпна за повечето производители, тъй като е под защитата на редица патентни права.

Митове и факти

Друга пречка пред масовото разпространение на 3D принтерите са неяснотите, които съществуват около технологията, на която те са базирани. Въпреки медийния и поп културен шум на този род устройства все още се гледа като на нещо скъпо, ненужно и екзотично. Компаниите, ангажирани с производството им, обаче вече правят активни стъпки в тази посока – повишаване на потребителската култура на потенциалните си клиенти и активна реклама, целяща да привлече повече внимание към продуктите им сред масовата публика. Два от най-ярките примери тук са колаборацията между MakerBot (един от големите играчи в 3D печатния свят) и американската бизнес дама и телезвезда Марта Стюърт. Друг интересен ход за популяризация на 3D принтирането е сътрудничеството между 3D Systems и щатската попзвезда Will.I.am.

Неговата основна цел е лансирането на един много специфичен модел 3D принтер, предлаган от компанията – Ekocycle. Неговото основно предимство е, че използва рециклирана пластмаса като изходен материал за „печат“. Разбира се, тя все пак трябва да бъде закупена от оригиналния производител на устройството – перспектива, далеч по-малко привлекателна от, да речем, възможността всеки сам да преработва пластмасовите си отпадъци от домакинството в красиви и функционални 3D предмети.

Перспективите

Въпреки несъмнено значителния си потенциал 3D принтирането и през тази година вероятно няма да стане масово достъпна технология. Това обаче далеч не означава, че тук говорим за поредната мъртвородена иновация – напротив. Просто първоначалните прогнози за развитието на 3D печата се оказаха твърде оптимистични. Макар и по-бавно от очакваното, 3D принтерите набират скорост и трупат популярност. Само допреди две години например най-достъпните устройства на пазара струваха хиляди долари. Днес спокойно можете да намерите сносен 3D принтер за около 500.

Междувременно 3D печатната технология се развива в неочаквани нови, дори изненадващи посоки. Макар че не успяха да привлекат в достатъчна степен вниманието на масовата публика, много производители на 3D принтери се ориентираха към бизнес потребителите, много от които с ентусиазъм посрещат интригуващите гъвкави възможности за бързо и евтино създаване на различни триизмерни модели, които тези устройства предлагат. С особена сила това се отнася за компании, работещи в областта на автомобилостроенето и авиацията. NASA също проявяват жив интерес към 3D печатните технологии – неотдавна например Международната космическа станция се сдоби със свой собствен 3D принтер. Той ще е от неоценима полза на пребиваващите там астронавти – сами разбирате, че когато се носиш на 300 километра над земната повърхност, не можеш да разчиташ на редовни доставки на резервни части или дребни продукти за бита. Новата придобивка на борда обаче може да реши много подобни проблеми, като просто „отпечата“ нужното по готов компютърен шаблон.

Същевременно, макар все още да остават извън фокуса на масовото потребителско търсене, 3D технологиите печелят публика не толкова с възможностите всеки сам да изработи свой собствен триизмерен модел в домашни условия, колкото с евентуалните услуги, свързани с 3D принтиране.
3D отпечатани играчки като Makies например вече се предлагат в почти всяка голяма търговска верига в САЩ и се радват на доста солиден пазарен успех. Популярност печелят и компании като ShapeWays, предлагащи 3D печатни услуги до поискване. Срещу относително скромна сума пари те са готови да отпечатат всеки ваш 3D проект. Така можете да реализирате всяка 3D идея, която ви хрумне, без да инвестирате солидна сума в покупка на домашен принтер.

Ако пък случайно разполагате с 3D принтер, но страдате от липса на идеи, винаги можете да почерпите вдъхновение от непрекъснато растящата общност на любителите на 3D технологии. В портали като Thingverse и Cubify ще откриете десетки хиляди 3D идеи и концепции – коя от коя по изобретателни.
Така че какво вещае бъдещето за 3D печатните технологии ли? Очевидно интересни неща. Разбира се, има още време до момента, в който всеки ще има удобен, евтин и бърз 3D принтер у дома си, но с компании като HP, които вече обръщат поглед към света на триизмерните печатни технологии, едва ли ще чакаме много. Виж, появата на подобно устройство, способно да създава по-сложни структури или да използва материали, различни от пластмаса (например метал), определено ще задвижи 3D печатната революция с по-голяма скорост. Такива прототипи вече има, а някои от тях дори напомнят за прословутия репликатор от столовата на Ентърпрайз. Е, да, те още не са готови да забъркат чай „Ърл Грей“, но могат да ви „отпечатат“ вкусна 3D пица!