Какво правят двама технологични журналисти в 3 сутринта? Гледат церемонията по раздаване на "Оскарите", разбира се. С главната редакторка на списание HiComm Емилия Кирилова изкарахме последните няколко часа в спорове за филми, многобройни “йессссс”-чета в Messenger, когато любимците ни грабваха наградите, и няколко бясни избухвания за нелогичните избори на Академията (Suicide Squad, сериозно?!?).
Та да минем по същество. Вместо просто новина ви подготвихме цяло отразяване. Достигнало до вас с любезното съдействие на много кофеин и една полята клавиатура.
Церемонията откри Джъстин Тиймбърлейк с номинираната песен от "Тролчетата" - Can't Stop This Feeling. Вместо с обичайния сатиричен монолог Джими Кимъл продължи "Оскарите" с нетипично тежка, но и доста очаквана политическа прелюдия. Основното й съобщение беше “Страната е разделена”. С вмъкнатата добавка “Светът ни мрази”. Сред изтърканите шеги с многото номинации на Мерил Стрийп (вече 20 на брой), бъзици с Джъстин Тимбърлейк и N-Sync и факта, че Amazon са първата платформа с номинация за “Оскар” (с “Манчестър край морето”), се прокраднаха някои доста груби политически шеги, които уцелиха точно в целта.
“Искам да благодаря на президента Тръмп,” започна Кимъл. “Помните ли миналата година, когато изглеждаше, че "Оскарите" са расистки?”
А за финал дойде и любимият ми бисер от вечерта: “Президентът на САЩ ще туитне за речите ви изцяло в Caps Lock, в 5 сутринта… докато си облекчава червата.”
След това започна същинското раздаване на наградите. Миналогодишната победителка за актриса в поддържаща женска роля Алисия Викандер връчи наградата за актьор в поддържаща мъжка роля на… Фаворитът на цялата редакция на HiComm - Махершала Али за ролята си в Moonlight (“Лунна светлина”). Това е първата номинация за “Оскар” на актьора, станал наш любимец покрай култови сериали като “Люк Кейдж” и “Къща от карти” (House of Cards). В изключително емоционалната му реч с треперещ глас той благодари на учителите си и хората, които са му помогнали да стане актьор. Той изкара на преден план и сентенцията, която винаги го е водела в професията:
“Тук не става въпрос за теб, а за този герой. Ти служиш на историята и на героите в нея.”
Последва първото ми лично разочарование. Трагичния Suicide Squad би Star Treck Beyond (“Стар Трек: Отвъд”) за Най-добър грим. Еми констатира простичко: “Е, то в този филм освен грим друго няма. Даже не можах да го изгледам”. Кимам утвърдително на коментара й и започвам със стискането на палци Наградата за костюми да отиде при Fantastic Beasts and Where to Find Them (“Фантастичните животни и къде да ги намерим”). И… Потърхеда в мен си умря от радост, когато първата част от новата поредица в света на Дж. К. Роулинг заслужено грабна "Оскар", биейки “Джаки”.
На сцената се качиха звездите от Hidden Figures: страхотните Таражи П. Хенсън, Октавия Спенсър и Джанел Моне. Към тях се присъедини бившият инженер на NASA - Катрин Джонсън, изиграна във филма от Таражи. Те връчиха наградата за документален филм на O.J: Made in America. Една наистина очаквана и супер американска победа. Миналата година доста филми и сериали разглеждаха темата за “Процеса на века”, включително един от любимите ни сериали - “Американска криминална история: Народът срещу О. Дж. Симпсън”.
Веднага след това на сцената се качи Дуейн Джонсън, “преди известен като Скалата”, за да представи едно невероятно 17-годишно хлапе - Аули’и Кравало. Младата актриса зае гласа си на най-новата и най-прогресивната принцеса на Disney - Моана, и изпълни по невероятно красив и емоционален начин песента How Far I’ll Go, която е номинирана тази година. Надух колонките на макс и грачех с цяло гърло, без да ми пука, че е 4 сутринта. Може би все пак трябва да се извиня на съседите...
Радостите за мен продължиха. Капитан Америка, така де - Крис Евънс, излезе на сцената със София Бутела, за да представи наградата за звуков монтаж (Sound Editing). Победи друг любимец на всички хайкомци - Arrival (“Първи контакт”). Страхотният sci-fi филм получи поне едно признание от Американската филмова академия. Макар да заслужава много повече, и това е нещо. Наградата за Sound Mixing пък отиде, както и предположих, при Hacksaw Ridge. Академията чисто обичат да дават наградата в тази категория на филми, в които има много, много стрелба. Много рядко, когато е бил номиниран военен филм, наградата отива при някой друг. Както написах и на Еми, “Явно ги кефи доброто старо pew-pew-pew”.
След обявяването на Наградите за цялостен принос, в Dolby Theater настъпи наистина паметен момент. Виола Дейвис спечели "Оскар" за актриса в поддържаща женска роля с участието си във Fences. Тя е първата чернокоса актриса, носител на “Оскар”, “Еми” и “Тони". Една от най-талантливите цветнокожи актриси в момента, която е моя лична любимка от ролята си в култовия сериал How to get away with murder. Дейвис прие наградата си с изключително емоционална роля и думите: “Това е единствената професия, която празнува какво е да живееш живот”. Специално благодари и на Дензъл Уошингтън с Oh, captain, my captain!
Малко след това разбрахме, че шоуто има и тема, която тази година е “Вдъхновение”. По този повод на сцената излязоха Чарлийз Терон и нейният идол - легендарната холивудска актриса Шърли Маклейн. Двете представиха наградата за Най-добър чуждестранен филм, която отиде при иранската продукция The Salesman. Режисьорът й - Ашгар Фархади, не присъства на церемонията от уважение към сънародниците си и гражданите от всички мюсюлмански държави, които имат забрана да влизат в САЩ.
“Този закон разделя света”, се казваше в изявлението му.
На сцената се качи Стинг, за да изпълни номинирана песен The Empty Chair от филма Jim: The James Foley Story. И след това дойде време за една от любимите ми категории. Анимация!
За наше малко разочарование “Сляпата Вайша” на Теодор Ушев загуби наградата за късометражен анимационен филм за сметка на Piper на Pixar. За момент през главата ми мина мисълта, че след като тази награда отиде при Pixar/Disney, то Kubo and the Two Strings все още има шанс за голямата награда за пълнометражен филм! Естествено, грешах. Както и предположихме, Zootopia (“Зоотрополис”) е тазгодишният победител. Популярността и политическият заряд очевидно бият чисто филмовите качества на къде-къде по-добрите “Моана” и “Кубо”.
Последваха "Оскарът" за Production Design, който очаквано отиде при “Ла Ла Ленд”, и едно изненадващо посещение на обикновени туристи в залата на Dolby Theater, преди на сцената да се качат звездите от Rogue One и да връчат Наградата за специални ефекти. Отново предположенията ни, за които помогна и Ран Манолов от Industrial Light and Magic, който е работил върху “Доктор Стрейндж”, наградата взе “Книга за джунглата”.
Последва Наградата за монтаж (Film Editing), която отиде при Hacksaw Ridge. Късометражен документален филм взе The White Helmets, представил част от ужасите на войната в Сирия, която продължава вече 6 години. Цяла нощ с Еми коментираме тази военизация и политизация на "Оскарите" и трябва да кажа нещо, което може и да бъде прието леко погрешно.
"Оскарите" ги е хванал синдромът на политическата коректност.
На най-голямото събитие, празнуващо филмовото изкуство, за избора на победители се залага повече на политика, отколкото на филмово качество.
След обявяването на Наградата за кратък игрален филм, който взе Sing, дойде един странен, неудобен и неадекватен момент.
“Here is the time for nerds to shine”,
заяви Кимел, преди на сцената да излязат водещите на тазгодишните Технологични "Оскари", чието цялостно представяне и шеги не бяха по-малко плоски от встъпителните думи на комика. Откровенно се вбесих и някак между другото отразих, че Наградата за кинематография очаквано отиде при “Ла Ла Ленд”. Пуснаха Mean Tweet сегмент, който продължих да гледам накриво, а след това Райън Гослинг и Ема Стоун представиха Джон Леджънд с двете последни композиции, номинирани за най-добра песен - Audition и City of Stars, и двата от “Ла Ла Ленд”. Очаквано мюзикълът на Деймиън Шазел взе наградата за саундтрак. Разочароващо за мен City of Stars грабна статуетката за Най-добра песен, биейки фаворита ми How Far I’ll Go от Моана. Толкова много ме ядоса тази победа на “Ла Ла Ленд”, че реших да удавя клавиатурата си с кафе…
Докато усилено бършех, Дженифър Анистън се качи на сцената, за да обяви трибюта към звездите и филмовите създатели, които светът загуби през предходната година. Гласът й трепереше, докато споменаваше имената на Бил Пакстън, Кери Фишър и Принс. И… надали съм единствената, която не е успяла да сдържи сълзите си през това време.
Нещата поеха по нормален ход, след като Бен Афлек и “гостът му” Мат Деймънд връчиха Наградата за най-добър оригинален сценарий на “Манчестър край морето”. Последва ги Еми Адамс с Наградата за най-добър адаптиран сценарий, която заслужено отиде при страхотния Moonlight.
Оставаха само големите четири. Първо режисьор. Тук предположенията на целия екип се разминаваха. Някои бяхме за Moonlight, други за “Ла Ла Ленд”, трети пък таяха надежди за Arrival. В крайна сметка статуетката получи Деймиън Шазел за мюзикъла си “Ла Ла Ленд”.
След него на сцената се качи миналогодишната носителка на награда “Оскар” за актриса в главна женска роля - Брий Ларсън. Тя връчи заслужената и доста очаквана статуетка за актьор в главна мъжка роля на Кейси Афлек за ролята му в “Манчестър край морето”.
Веднага след това Леонардо ди Каприо обяви победителя в оспорваната категория за актриса в главна женска роля. За моя изненадата Ема Стоун успя да бие Натали Портман за трофея. Във всеки случай Стоун огря Dolby Theater със слънчевата си и естествена реч, която завърши с думите:“Имам още много да израствам и да уча. Това човече е един прекрасен символ на всичко това”.
И така стигнахме до големия момент. В 07:08 часа българско време номинираният за 14 награди “Оскар” “Ла Ла Ленд” бе обявен за най-добър филм на година. Не! Чакайте! Организаторите са сбъркали пликовете.
В може би най-трагично-смешния момент в историята на Американската филмова академия “Ла Ла Ленд” изгуби "Оскара си", който имаше за има-няма минута. Истинският победител от Оскари 2017 е върховният Moonlight. Нашият любим филм тази година и фаворитът, който мислехме, че няма никакъв шанс.
Накрая просто нямаше значение, че президентът на САЩ е расист, колкото пъти е номинирана Мерил Стрийп или колко войни се водят по света. "Оскара" взе един красив, дълбок и уникален филм, който наистина го заслужаваше.