При почти всяка ентъртейнмънт платформа – киното, музиката, дори театъра и литературата – масовата аудитория винаги подхожда с немалка доза снизходителност към независимите продукти, реализирани с минимални средства и упорития труд на често неопитни творци. В тези случаи сме далеч по-склонни да прощаваме грешките и да виждаме добрите идеи, скрити под тях. Това правило важи с двойна сила за гейминга, където някое инди заглавие трябва да е почти неиграемо, за да му се изсипе гневът на половината интернет, а дори и тогава възмутените коментари са сравнително смекчени и рядко се стига до заплахи от потребителите за бойкот на всякакви бъдещи игри от същите разработчици.

Когато става дума за игралните блокбъстъри обаче, нещата са страшни. Човек трябва да погледне само няколко месеца назад, към високобюджетните провали Fallout 76 и Anthem, за да разбере за какво говоря и как градената с години репутация на солидни студиа като Bethesda и BioWare може да се срине устремно за броени дни. Най-очевидната причина за всепомитащия хейт, който се стоварва върху ААА издънките, е цената на съответните игри. В крайна сметка едно е да дадеш 60+ евро за голямо заглавие на премиерната му дата, съвсем друго е да прахосаш десетина евро за инди, което в крайна сметка не ти е допаднало. Това обаче далеч не е единствената причина за яростното разочарование. Масивните рекламни кампании, десетките трейлъри, интервюта и пресконференции градят космически очаквания, разпалват в геймърите желанието да се доберат час по-скоро до очакваните хитове, които ще им предложат десетки часове първокласно забавление, мотивират ги да правят предварителни поръчки и да купуват скъпи колекционерски издания, за които вече са разчистили място на секциите си. В крайна сметка вие познавате ли истински фен на World of WarCraft, който да не е влетял на скорост в поредния експанжън в мига, когато сървърите благоволят да го допуснат в малките часове на денонощието на премиерната дата? Не? И аз така си помислих.

За съжаление и на игралната общност, и на хиляди програмисти, дизайнери и художници, инвестирали често години от живота си в създаването на потенциален хит, множество големи заглавия се пускат на пазара колкото да се спази премиерната дата, а проблемите се оправят впоследствие с нови и нови ъпдейти. Както можете да се досетите, хората, страдащи най-много от тази практика, са именно най-големите фенове, които искат да имат играта в деня на премиерата, платили са пълната ѝ цена, вместо да изчакат неизбежните намаления след максимум половин година, а често дори са си пуснали отпуска, за да играят. И именно техният обясним гняв е най-страховит, а интернет им дава отлична платформа, за да изразят негодуванието си. На мига.

Да, има игри, които никакви ъпдейти не могат да спасят, защото трябва да бъдат преправени из основи, за да заработят добре. Тук обаче искам да обърна вниманието ви към пет емблематични случая, почернили (понякога непоправимо) премиерите на иначе добри или най-малкото – заредени с потенциал гейм заглавия. Някои от тях успяха да се отърсят навреме от чернилката и да блеснат подобаващо, други – уви – ще си останат в колективните ни спомени като провали.

1. DriveClub и сриването на сървърите

Въпреки че към днешна дата Sony са неоспоримите господари на конзолния пазар с техния PlayStation 4, жизненият цикъл на платформата стартира с една солидна черна точка, попарила надеждите и очакванията на милиони рейсинг фенове. DriveClub беше спряган като един от най-големите стартови хитове за конзолата, осмислящ прехода на геймърите към нова генерация със зашеметяваща визия и огромен, пълен с реални играчи свят, който ни обещаваше, че никога няма да бъдем сами на пистата. Заглавието на вече затворилите врати Evolution Studios трябваше да даде тласък и на PlayStation Plus услугата, особено след като Sony феновете все още бяха възмутени от разкритието, че вече ще трябва да си плащат, за да играят онлайн. За целта в деня на премиерата беше пусната и безплатна версия на DriveClub специално за абонатите на Плюс.

Е, от Evolution изпълниха половината от обещанията си и визията наистина беше зашеметяваща, но някак бяха пропуснали факта, че една игра, базирана изцяло на онлайн свързаност, трябва някак да предлага и онлайн инфраструктура, която да поеме всичките си играчи. Въпреки солидния бюджет на потенциално хитовия рейсър обаче неприятно бързо се оказа, че сървърите не могат да понесат натоварването, а милиони играчи така и не успяха да стигнат до онлайн пистите цели седмици след премиерата. Sony бързо свалиха безплатното PlayStation Plus издание на DriveClub, a от централата на компанията адресираха проблема като – цитирам – „недоглеждане“. Което ми се струва като леко подценяване на ситуацията, в която на практика цялата онлайн основа на рейсъра трябваше да бъде изградена отново…

2. Fallout: New Vegas и каубойската шапка

Все още считан за най-добрия Fallout, откакто Bethesda пренесоха класическата ролева игра от края на деветдесетте в трите измерения през 2008 година, New Vegas определено не посрещна феновете особено приветливо. Заглавието беше проядено от бъгове с всякакъв вид и калибър, а буквално първото NPC, с което играчът се сблъскваше и при което на практика си създаваше персонажа – благия доктор Мичъл, – разполагаше с откачена от гръбнака си глава, която се вееше и въртеше свободно, навявайки ни спомени за героинята на Линдър Блеър от Екзорсиста. Всичко това обаче някак се преглъщаше. Всенародната драма настана, когато играчите започнаха да достигат до така наречения New Vegas Strip, или иначе казано – свободната търговска зона на играта, явяваща се и основа за повечето важни куестове в новия Fallout. И играта просто забиваше и ги изхвърляше. Отново и отново, без видима причина. Изглеждаше сякаш няма абсолютно никакъв начин Fallout: New Vegas изобщо да се играе допреди появата на солиден ъпдейт. Както се оказа обаче, начин имаше. Просто беше максимално идиотски.

Докато разработчиците се опитваха да решат проблема максимално бързо, изнервените играчи откриха, че начинът бъгът да бъде заобиколен е да влязат в зоната New Vegas Strip, екипирани със… стара каубойска шапка, каквато можеше да бъде открита в по-ранен етап от играта. Доста императивен начин да се вживееш в ролята на каубой, спор да няма.

3. Assassin’s Creed: Unity и липсващите лица

През 2014-та във вените на хитовия Assassin’s Creed франчайз тъкмо беше влята свежа кръв със страхотния Assassin’s Creed IV: Black Flag, а преминаването към новата генерация трябваше да се случи с най-амбициозната игра от серията до момента, залагаща на перфектно пресъздадения Париж от времето на Великата френска революция, огромни тълпи, кинематографичен екшън и драматична история. Какво можеше да се обърка? Както се оказа – почти всичко. Париж си беше перфектно пресъздаден до последния детайл, но във всяко друго отношение играта беше техническо недоразумение с отчайващ фреймрейт, неработещ онлайн режим и безброй бъгове, увенчани с придобилата култов статус изчезваща кожа на героите. Кошмарният образ на изискано облечени демонични сенки, насред които висят оцъклени очни ябълки и обсипани с бели зъби челюсти, е нещо, което трудно се забравя, повярвайте ми. Половината хорър филми от онова време можеха само да завиждат на Unity, като аз поне не се сещам за по-смразяваща сцена – замислена като романтична по сценарий – от двете целуващи се сенки на Арно и Елиз с реещи се из тях очи и зъби. Бррр!

Бързата реакция на Ubisoft беше да подарят експанжъна Dead Kings на всички, закупили си нормалното издание на Unity, или пълна игра от каталога им по избор на играчите, дали пари за някое от специалните издания.

Няколко месеца по-късно основните проблеми бяха оправени, но за известно време щетите, нанесени от Unity, изглеждаха непоправими. Излезлият година по-късно, отлично полиран и страхотен във всяко едно отношение Syndicate се продаде отчайващо зле, а от Ubisoft успяха да се върнат подобаващо на сцената чак през 2017-а с мастодонта Assassin’s Creed: Origins, загърбил почти изцяло старите геймплейни формули.

4. The Division и опашките

Всички сме се редили на виртуална опашка, за да влезем в сървърите на някоя онлайн игра, така че в това няма нищо необичайно, нали? Е, тук говоря за съвсем друга опашка. Две години след фиаското с Unity от Ubisoft пуснаха на пазара нов амбициозен проект с проблемен старт. Все още неопитни към онзи момент в ММО игрите, разработчиците бяха допуснали кардинална грешка в начина, по който се стартираше откриващата мисия. За целта играчът трябваше да влезе в една стая и да активира диалог с NPC посредством натискането на бутона за интеракция. Дотук нищо необичайно. Ако си говорим за сингъл плейър игра обаче. Бидейки онлайн заглавие, при това – генерирало рекордни продажби в деня на премиерата си, – в същата тази стая едновременно се озоваваха стотици играчи, всеки от които някак трябваше да се добере до NPC-то, за да го заговори.

Този абсурд обаче доведе след себе си една от най-симпатичните прояви на сплотеност в гейминг обществото. Бързо установили, че с блъскане доникъде няма да я докарат, играчите на The Division започнаха да подреждат виртуалните си герои в класически опашки и съвестно да си чакат реда. В момент на пълно вживяване в ситуацията някои от тях дори отстъпваха мястото си на жени и по-възрастни хора (или по-точно на играчи, които си бяха направили женски или възрастни персонажи).

5. Anthem, унищожителят на конзоли

Ех, бедни ми Anthem – говорих за теб във въведението към този текст, видяло се е, че и с теб ще го завърша. Както всеки, който, общо взето, следи какво се случва на гейминг сцената, знае, безобразно скъпият и чакан от милиони кооперативен онлайн екшън се оказа по-скоро разочарование и – което е далеч по-лошо – бъдещето на иконичните разработчици от BioWare не изглежда особено розово, защото на тази карта беше заложено твърде много. Някои винят студиото, други – деспотичните разпространители от Electronic Arts, трети – излишно капризните геймъри, но истината е, че един от най-големите проблеми на Anthem беше информацията за проявил се при някои играчи бъг, раздухана светкавично от медиите.

Няма какво да се лъжем, Anthem наистина не е особено голям шедьовър, като от едната страна на везните стоят добрата му визуална опаковка и ефектният екшън, а от другата – скандално малкото неща за правене и плоската история. В зависимост от това, коя страна ще натежи повече за вас, ще го харесате или не. Ако ви кажат, че Anthem буквално ще убие вашата конзола обаче, това нулира всякакви други показатели на всякакви везни и задейства автоматичната аларма по никакъв начин да не докосвате тази игра.

Според репортите играта забива на случаен принцип, но наместо учтиво да ви изхвърли в основното меню на конзолата, директно я изключва. На моменти това се оправя с просто рестартиране, в други – с преминаване през възстановяване на базата данни (rebuild database), но единици се оплакват и от изгърмели външни харддискове или директно блокирали конзоли. С времето стана ясно, че проблемът е засегнал сравнително малък процент от играчите (проблемното забиване е споходило най-вече PlayStation 4 версията, въпреки че е ударило и някои от Xbox One потребителите), но лошата слава вече беше налице. В крайна сметка на никой не му се рискува с подобен проблем, пък бил той и преувеличен.

Предстои ни да видим дали в близките месеци Anthem ще бъде полиран и напълнен със съдържание, а драмите ще бъдат забравени, както се случи с The Division или Destiny. За момента обаче екшънът на BioWare често е описван с придобилата популярност реплика на един потребител от Reddit – „Anthem е толкова лош, че ще ви счупи конзолата“.