Десетте минерала, които са най-опасни за човешкото здраве

Сигурно няма човек, който да не се е прехласвал по великолепието и красотата на минералите, скъпоценните и полускъпоценните камъни, които най-лесно може да се видят в природонаучните музеи. Всъщност голяма част от тези минерали, кристали и красиви камъни може да бъдат срещнати дори на една обикновена разходка в планината. Все пак не прибързвайте да прибирате всеки по-шарен и интересен камък в джоба си – някои от тях наистина може да ви докарат голяма беля.
Предлагаме ви да се запознаете с десет от най-токсичните и потенциално опасни минерали, които кристализират в горните слоеве на повърхността.

Халкантит (Chalcanthite)

Съблазнително изглеждащите сини кристали на халкантита (син камък) се състоят от мед в съчетание със сяра и други примеси, включително и вода. Халкантитът може да изкристализира от всички богати на сулфат подпочвени води, извличайки медта от други минерали. Кандидат-учените – любители на естествознанието, химията и минералогията, никога не трябва да пробват вкуса на разтворения във вода халканит при своите експерименти – предозирането с мед в този случай ще доведе до сериозни проблеми, като отслабване на организма, спиране работата на някои важни органи и смърт.

Красиви и едри сини кристали може да си направите дори в домашни условия – трябва ви само бехерова чаша, вода, син камък и спиртна лампа.

Колорадоит (Coloradoite)

Колорадоитът – това е сравнително скоро опознат кристален минерал, обикновено срещащ се в магмените жилки. Минералът представлява съединение между живак и телур (HgTe) – два сами по себе си много токсични метала. Именно затова колорадоитът представлява двойна заплаха за онези, които се осмеляват да го държат в ръцете си. Съчетанието от тези два елемента създава риск за сериозни отравяния при лекомислено боравене с тях. При нагряване или химически промени този странен минерал отделя опасни пари и прах. Което е най-интересно – минералът се добива промишлено за производството на телура, съдържащ се в него. Телурът присъства и в други минерали, в комбинация със злато.

По прищявка на съдбата и въпреки че е открит в щата Колорадо по време на Златната треска, откъдето носи и името си, минералът е става популярен и започва да се добива за извличане на телур едва в края на 50-те години на миналия век в Австралия.

Хътчинсонит (Hutchinsonite)

Талият – това е мрачният двойник на оловото. Този плътен, мазен метал прилича на оловото по атомна маса, но се явява още по-смъртоносен. Талият е рядък метал, който се появява в много токсични съединения, състоящи се от доста странни комбинации от елементи. Ефектите на въздействието на талия са още по-странни и включват загуба на косата, сериозни заболявания при контакт с кожата и в много случаи дори смърт.

Минералът хътчинсонит е опасен заради смъртоносния коктейл в себе си от талий, олово и арсен и затова с него трябва да се борави изключително предпазливо. Наречен е така в чест на Джон Хътчинс – известен минералог от Университета в Кеймбридж. Минералът се среща в планинските райони на Европа, в месторождението на различните видове руди.

Галенит (Galena)

Галенитът се явява основна руда за добиване на олово. Той представлява блестящи сребристи кубове с неестествено правилна форма. Въпреки че оловото е много меко и гъвкаво, съдържанието на сяра в галенита го прави много крехко и податливо на химическа обработка. Галенитът е способен да предизвика тежки последствия за работниците, които работят с него, ако не спазват мерките за безопасност. Работата с образци от минерала може да доведе до вдишване на прах от него, особено в шахтите, в хода на добиването му. При пречистването и отделянето на оловото от другите примеси минералът представлява истинска екологична заплаха. Интересно е, че заради кубичната си структура при удар с чук например галенитът ще се разпадне на няколко по-малки копия на първоначалната си форма.

Азбест (Asbestos)

Хризотил (Chrysotile) и амфиболит (Amphibolite) – това са другите имена на един от най-страшните минерали в света. Докато другите опасни минерали действат като токсини заради химичния си състав и може случайно да отровят някого, азбестът прави истинска диверсия в дробовете на човека, предизвиквайки различни усложнения и дори рак. Азбестът спада към изцяло природната категория минерали и се състои от силициев диоксид – най-разпространеният минерал на Земята, желязо, натрий и кислород. Залежите от азбест се състоят от клъстъри от хиляди малки, влакнести кристали, които може да се пренасят по въздуха. По този начин те лесно попадат в дробовете и предизвикват канцерогенни ефекти заради постоянното дразнене на тъканите. Азбест може да се открие във всички силициеви породи минерали, така че в хода на работа с тях трябва да се подхожда внимателно, спазвайки всички правила за безопасност. Естественото изветряване води до разпространението на природния азбест в атмосферата, като в резултат на това в дробовете на много хора може да бъде открито малко количество азбестови влакна.

Арсенопирит (Arsenopyrite)

Арсенопиритът е „златото на глупаците“, но с малка разлика. Човекът, презапасил се с това злато, ще бъде не само глупак, но и почти сигурно покойник, особено ако използва недобре измитите си ръце, с които се е докосвал до този минерал, за ядене или приготвяне на храна. Арсенопиритът се явява сулфид на желязото и арсена, който спада към същия тип минерали, към който е и пиритът. Разликата се състои в това, че в него има и изключително отровния арсен. При опит за нагряване или каквото и да е въздействие върху минерала той започва да изпуска силният чеснов мирис на арсена, който идва от смъртоносно токсичните, корозивни и канцерогенни пари, изпускащи се от този минерал. Интересно е, че арсенопиритът може лесно да бъде разкрит чрез удар с чук – полетят ли искрит,е за кратко ще усетите аромат на чесън.

Торбернит (Torbernite)

Торбернитът – това е направо „минерал от ада“. Зелените му кристали във формата на призма се образуват вследствие на вторично зараждане в гранитните скали и се състоят от уран. Формираните в хода на сложната реакция между фосфор, мед, вода и уран и фантастично изглеждащи кристали нерядко са съблазнявали различни колекционери, карайки ги да разполагат този минерал на рафта заедно с другите. Но това е огромна грешка – изтичането на смъртоносния газ радон от торбенита е способно да доведе до бавно, но сигурно образуване на рак в белите дробове. Това е един красив минерал, който, ако срещнете в природата, просто трябва да го подминете. Ярко зелената окраска на минерала е белег за наличието на уранови руди наблизо.

Стибнит (Stibnite)

Стибнитът е сулфид на антимона, но на външен вид изглежда като сребро. По тази причина огромните, блестящи метални кристали на това нестабилно съединение са се използвали някога за отливането на великолепни съдове. Само че кристалите във формата на меч са донесли смъртта на всеки, който ги е ползвал. Кристалите на стибнита с антимон в тях са убили доста хора, преди да стане известно, че използването на този минерал води до едно от най-ужасните хранителни отравяния. Дори образците стибнит да са с колекционерска цел и да седят само зад витрина, с тях трябва да се работи изключително внимателно. В шахтите в Осака, Япония, се добиват най-хубавите кристали стибнит в света – размерите им достигат до 30 см в дължина. Повечето находки на минерала стибнит са покрити с миниатюрни шипове.

Аурипигмент (Orpiment)

Единственото, което може да бъде по-лошо от арсена, е този камък, състоящ се от арсен и сяра. Смъртоносните и химически активни кристали на аурипигмента нарастват под земята във вид на минерални образувания, често близо до хидротермални източници. Цветовете на аурипигмента изглеждат доста съблазнително, макар че, ако вземете в ръцете си този минерал, той може да изпусне канцерогенния и невротоксичен арсенов прах. Китайците са използвали широко този минерал, както и киновара, но с много по-страшна цел – потапяли са в него стрелите, които след това са използвали срещу враговете си с цел отравяне. Аурипигментът може да бъде разпознат по това, че изпуска силен мирис на чесън заради съдържанието на арсен. Минералът се използва в качеството на основен компонент за приготвянето на боята „цинобър“, като вероятно е причината за отравянето не не един и двама художници, които са го използвали.

Киновар (Cinnabar)

Киноварът (живачен сулфид) се явява най-токсичният минерал за обработка от всички съществуващи на Земята. Името му означава „кръв на дракон“. Именно от рудата на киновара се получава живакът. Образуващите се близо до вулкани и залежи на сяра яркочервени кристали сигнализират за най-голяма опасност. Киноварът е способен да освободи чист живак при обработка или нагряване, в резултат на което у човек настъпват гърчове, загуба на чувствителност в крайниците и след това смърт. В средните векове и в края на 18 век изпращането в шахтите за добиване на червения минерал се е считало за смъртна присъда. Киноварът се е използвал широко в китайската култура за изготвянето на декоративни блюда за храна, за изработването на много фини сувенири, които в повечето случаи за съжаление бавно са отнемали живота на притежателите им. Още по-невероятно е, че някои от древните лечители са смятали, че киноварът притежава лечебни свойства, и са го предписвали за определени заболявания.