Ето едно уравнение, при това доста тревожно: N = R*× fP × ne × f1 × fi × fc × L. Това е уравнението на Дрейк и то описва броя на извънземните цивилизации в нашата галактика, с които бихме могли да общуваме. Неговите членове съответстват на стойности като частта от звездите с планети, частта от планетите, на които може да възникне живот, частта от планетите, които могат да поддържат интелигентен живот, и т.н. При използване на консервативни оценки минималният резултат от това уравнение е 20. В Млечния път би трябвало да има 20 интелигентни извънземни цивилизации, с които можем да се свържем и които могат да се свържат с нас.

Но няма такива.

Уравнението на Дрейк е пример за един по-широк проблем в научната общност - като се има предвид огромният размер на Вселената и знанието ни, че интелигентен живот се е развил поне веднъж, би трябвало да има доказателства за извънземен живот. Това обикновено се нарича парадокс на Ферми, по името на физика Енрико Ферми, който пръв изследва противоречието между високата вероятност за съществуване на извънземни цивилизации и тяхното очевидно отсъствие. Ферми обобщил това доста лаконично, когато попитал: "Къде са всички?".

Но може би това е бил погрешният въпрос. По-добрият въпрос, макар и по-тревожен, би бил: "Какво се е случило с всички?". За разлика от въпроса къде във Вселената има живот, на този въпрос има по-ясен потенциален отговор: Големия филтър.

Вероятно е да има извънземен живот, но няма такъв, който да можем да видим. Следователно би могло да се окаже, че някъде по траекторията на развитие на живота има огромно и общо предизвикателство, което слага край на извънземния живот, преди той да стане достатъчно интелигентен и разпространен, за да го видим - Големия филтър.

Този филтър би могъл да приеме много форми. Може да се окаже, че наличието на планета в "зоната на Голдилокс" - тясната зона около звездата, където не е нито твърде горещо, нито твърде студено за съществуването на живот - и тази планета да съдържа органични молекули, способни да се превърнат в живот, е изключително малко вероятно. Наблюдавали сме много планети в зоната на Голдилок при различни звезди (в Млечния път те се оценяват на 40 милиарда), но може би условията там все още не са подходящи за съществуването на живот.

Големият филтър може да се появи в най-ранните етапи на живота. Когато сте били в час по биология, може би сте си набивали в главата рефрена "митохондриите са електроцентралата на клетката". Въпреки това в един момент митохондриите са били отделна бактерия, която е водила самостоятелно съществуване. В някакъв момент на Земята едноклетъчен организъм се е опитал да изяде една от тези бактерии, но вместо да бъде усвоена, бактерията се е свързала с клетката, произвеждайки допълнителна енергия, която е позволила на клетката да се развие по начин, водещ до по-висши форми на живот. Подобно събитие може да е толкова малко вероятно, че да се е случило само веднъж в Млечния път.

Или пък филтърът може да е развитието на големи мозъци, каквито имаме ние. В края на краищата живеем на планета, пълна с много същества, и видът интелигентност, който имат хората, се е срещал само веднъж. Може би е твърде вероятно живите същества на други планети просто да не е необходимо да развиват енергоемките невронни структури, необходими за интелигентността.

Тези възможности предполагат, че Големият филтър е зад гърба ни - че човечеството е щастлив вид, който е преодолял препятствие, през което почти всички други живи същества не успяват да преминат. Възможно е обаче това да не е така; животът може да еволюира до нашето ниво през цялото време, но да бъде унищожен от някаква неведома катастрофа. Откриването на ядрената енергия е вероятно събитие за всяко напреднало общество, но то има и потенциала да унищожи такова общество. Използването на ресурсите на дадена планета за изграждането на напреднала цивилизация също унищожава планетата: пример за това е настоящият процес на изменение на климата. Или пък това може да е нещо напълно неизвестно, голяма заплаха, която не можем да видим и няма да видим, докато не стане твърде късно.

Мрачното, противоположно на интуицията внушение на Големия филтър е, че би било лош знак за човечеството да открие извънземен живот, особено извънземен живот със степен на технологично развитие, подобна на нашата. Ако нашата галактика наистина е празна и мъртва, става по-вероятно, че вече сме преминали през Големия филтър. Галактиката може да е празна, защото всички останали живи същества не са се справили с някакво предизвикателство, което човечеството е преминало.

Снимка: Unsplash

Виж още: Изкуственият интелект може да помогне в търсенето на живот на Марс