След 25 години незабелязано реене в Космоса експериментален спътник, изстрелян през 1974 г., бе открит с помощта на данни от космическите сили на САЩ.

Спътникът Infra-Red Calibration Balloon (S73-7) започна своето пътуване към голямата неизвестност след изстрелването си на 10 април 1974 г. чрез Програмата за космически тестове на Военновъздушните сили на САЩ. Първоначално той е включен в така наречената "Система на шестоъгълника", при която по-малкият спътник S73-7 се разгръща от по-големия шестоъгълник KH-9, след като е в Космоса. S73-7 е широк 66 сантиметра и започва живота си в кръгова орбита от 800 километра.

Докато е в орбита, първоначалният план е S73-7 да се надуе и да поеме ролята на калибрираща цел за оборудване за дистанционно наблюдение. След като това не беше постигнато по време на разгръщането, сателитът изчезна в бездната и се присъедини към гробището на нежелания космически боклук, докато не беше открит отново през април.

В интервю за Gizmodo Джонатън Макдауъл, астрофизик от Центъра по астрофизика "Харвард-Смитсониън", споделя, че е проучил архивите с данни и е открил, че преди неотдавнашното откритие тя е изчезнала от радарите не веднъж, а два пъти - веднъж през 70-те години на миналия век и след това отново през 90-те години.

"Проблемът е, че е възможно да има много ниско радарно сечение", казва Макдауъл пред Gizmodo в интервю. "И може би нещото, което проследяват, е диспенсър или парче от балона, което не се е разгърнало правилно, така че не е метално и не се вижда добре на радара."

Не е лесна задача да се знае местоположението и самоличността на всеки един обект, който е в орбита, тъй като в момента те са повече от 20 000. С помощта на наземни радари и оптични сензори космическият боклук може да бъде проследяван и когато е необходимо, да бъде включен в сателитен каталог, но определянето на точното предназначение на всеки обект е свързано с предизвикателства. Сензорите могат да засекат обект в орбита, но след това той трябва да бъде съпоставен със сателит, който се намира на същия път.

"Ако имате скорошен набор от орбитални данни и няма твърде много неща, които са подобни на орбита, вероятно е лесно да се намери съвпадение", казва Макдауъл. "Но ако това е много пренаселено пространство и не сте го виждали от известно време, тогава не е толкова лесно да се съвпадне."

След изстрелването наземните инженери имат добра представа за това накъде се движи сателитът и на каква височина се очаква да се отклони. Имайки тази информация в дневника, те могат да погледнат назад към прогреса и да го сравнят с мястото, където сателитът е бил отчетен за последен път. Въпреки това, ако има някаква промяна в първоначалните планове за маневриране или ако сателитът се отклони в орбита, инженерите трябва да свършат повече работа, за да го намерят отново.

"Ако не знаете къде точно е била маневрата, може да се затрудните да я откриете", продължава Макдауъл. "Ако превъртя назад орбитата на обекта и превъртя напред за липсващия обект, дали се срещат и дали точката, в която се срещат, е там, където се е случила маневрата?"

Ето защо откритие като това е победа за хората, които се опитват да проследят десетките хиляди изгубени сателити и други отломки в орбита около нашата планета. Но тъй като все повече сателити се отправят в Космоса, задачата ще става още по-тежка, за да се знае какво точно има там и какви заплахи може да представлява.

"Ако сте изпуснали един или два обекта, това не е огромен риск", завършва обясненията си Макдауъл пред Gizmodo. "Но вие искате да свършите възможно най-добрата работа."

Снимка: Unsplash/National Reconnaissance Office

Виж още: Най-високият вулкан в света изхвърля злато всеки ден, въпреки че е покрит с лед, а учените са в недоумение