Неотдавнашните усилия на проекта SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence) се фокусираха върху известна свръхнова от 1987 г., като се изхождаше от предположението, че извънземните биха могли да използват подобни събития, за да привлекат вниманието към себе си със синхронизирани маяци. Макар че това търсене не се увенча с успех, то постави основите на бъдещи търсения, използващи същата новаторска стратегия.

Този принцип, наречен стратегия SETI Елипсоид, предлага потенциално решение на един предизвикателен проблем: как да координирате усилията си с някого, когато не можете да комуникирате помежду си? Това важи независимо дали става въпрос за търсене на неоткрити извънземни цивилизации или за връзка с приятел на Земята.

Изглежда безнадеждно, но американският икономист и теоретик Томас Шелинг популяризира в книгата си "Стратегия на конфликта" един вид решение на този проблем, сега известно като точки на Шелинг. Разбира се, двама несвързани души, които искат да се срещнат, не могат да координират пряко усилията си, но все пак могат да използват мозъците си.

Ето един пример от САЩ: Двама американци на произволно място, които искат да се намерят, могат независимо един от друг да изберат новогодишната нощ като логична дата за среща, Ню Йорк като най-вероятния град и популярно място, например под часовника на централната гара или някъде близо до топката на Таймс Скуеър. Очевидно е, че предложената точка на Шелинг не е гаранция за успех, но помага в ситуации, в които информацията или комуникацията са крайно ограничени.

Такова е състоянието на изследователите на SETI, много от които работят с предположението, че извънземни цивилизации се опитват да се свържат с нас. Предизвикателството е да се знае къде да се търси. Но както ни напомня концепцията на Шелинг, трябва да използваме мозъка си и активно да търсим очевидни начини, по които една неоткрита извънземна цивилизация, въпреки че е далеч, далеч, може да е способна да общува с нас, знаейки, че сме мислили по подобен начин за точка на Шелинг.

В случая на SETI потенциалните точки на Шелинг трябва да са нещо рядко, явно очевидно, откриваемо на огромни космически разстояния и представляващо голям интерес. За щастие такова нещо съществува: свръхновите. Тази идея датира от 90-те години на миналия век, когато ученият от SETI Гийермо Лемарчан предложи, че интелигентните извънземни могат да използват свръхновите - масивни звездни експлозии, сигнализиращи за последната фаза от живота на една звезда - като фокусни точки за установяване на точки на Шелинг. Лемарчан дори предлага конкретна свръхнова: SN 1987A. Тази колосална свръхнова, открита преди 37 години, се намира само на 168 000 светлинни години от Земята в нашия галактически помощник - Големия Магеланов облак.

Вдъхновен от тези изследвания и разполагайки с необходимите данни за провеждане на такова изследване, изследователски екип от Института SETI, Изследователския център SETI в Бъркли и Вашингтонския университет се опита да открие оптичен извънземен сигнал или техносписък, излъчван от SETI елипсоида, разположен между SN 1987A и Земята. И те направиха това, като използваха данни, събрани от текущата мисия на НАСА за изследване на транзитни екзопланети (Transiting Exoplanet Survey Satellite - TESS). Звучи сложно, но елипсоидът на SETI е лесен за разбиране, след като го разбиете.

Първото нещо, което трябва да се случи, е самата свръхнова, която в крайна сметка се открива от извънземна цивилизация. Предупредена за свръхновата и действаща почти незабавно, извънземната цивилизация излъчва мощен радиомаяк с надеждата да привлече вниманието на непознатата цивилизация. Основната идея е, че непознатата цивилизация, подобно на нашата, естествено ще погледне в общата посока на свръхновата с надеждата да изучи рядкото небесно събитие.

Но тъй като извънземните (вероятно) имат мозъци и тъй като предполагат, че ние имаме мозъци, те също така биха разпознали това като възможност да използват принципа на Шелинг, тъй като и двете страни, макар и да не знаят една за друга, взаимно разпознават свръхновата като възможност да се намерят една друга. Излишно е да казваме, че сигналът би трябвало да носи белези на изкуственост, т.е. нещо, което не е възможно да бъде причинено по естествен път и което биха предали само извънземни цивилизации, за да могат астрономите на Земята да го засекат като аномалия.

Що се отнася до самия елипсоид, той представлява нарастващото пространство, в което свръхновата теоретично е видима както за извънземната цивилизация, така и за Земята. Следователно от наша гледна точка на Земята трябва да търсим извънземната цивилизация в рамките на този елипсоид. Или както пишат учените в своето изследване, публикувано в Astronomical Journal, елипсоидът на SETI "помага да се изберат отклонения или сигнали, които са интересни и изискват допълнителен анализ или проследяване от гледна точка на техносигнала".

Както беше отбелязано, изследователите са използвали данни от TESS за неотдавнашното си сканиране. "Новите прегледи на небето предоставят новаторски възможности за търсене на техносписъци, координирани със свръхнови", казва в съобщение за пресата съавторът Барбара Кабралес, учен от Института SETI и Изследователския център Berkeley SETI към Калифорнийския университет в Бъркли.

Всъщност неотдавнашното проучване е добра отправна точка, която насочва изследователите на SETI към проучване на големи архивни бази данни. Те трябва да провеждат търсения с по-широк кръг цели и разнообразни типове сигнали, разширявайки обхвата на астрономическите изследвания и надграждайки настоящите открития.

Снимка: NASA, ESA, R. Kirshner (Harvard-Smithsonian Center for Astrophysics and Gordon and Betty Moore Foundation), and M. Mutchler and R. Avila (STScI)

Виж още: Amazon желае отпечатък от вашата длан. Бягайте далеч