Ако открием извънземен живот, как ще изглежда той?

Няма как да знаем, но в търсенето на извънземен живот вече могат да се включат и лилавите бактерии, според група астрономи, които записват химическия състав, характерен за организмите с цвят на лавандула. Тези микроби може да са доминирали на Земята в началото на историята на нашата планета и са подходящи да се появят на далечни светове, които обикалят около слаби червени звезди, по-малки от нашето Слънце, сочи ново проучване.

Последното усилие за каталогизиране е отчасти "с цел да се създаде база данни за признаци на живот, за да сме сигурни, че телескопите ни няма да пропуснат живот, ако се случи да не изглежда точно като това, което срещаме около нас всеки ден", казва в изявление съавторът на изследването Лиза Калтенегер от Университета Корнел. "Лилавите бактерии могат да оцелеят и да се развиват при толкова разнообразни условия, че е лесно да си представим, че на много различни светове лилавото може да е просто новото зелено."

На Земята - единствената планета, за която знаем, че съществува живот, и следователно най-добрият ни ориентир в търсенето на извънземен живот - животът се поддържа чрез фотосинтеза, произвеждаща кислород, задвижвана от хлорофил - познатия зелен пигмент, използван от повечето организми за използване на слънчевата светлина. Това не е било така допреди около 2.4 милиарда години, когато малки синьозелени водорасли, наречени цианобактерии, първите известни видове, които фотосинтезират, започват да използват хлорофил, за да използват слънчевата светлина и въглеродния диоксид за метаболитна енергия, и отделят кислород като страничен продукт.

Преди това микроорганизмите са генерирали метаболитна енергия, като са използвали слънчевата светлина с помощта на лилаво-пигментирана молекула, наречена ретинал, чийто произход може би е предшествал хлорофила. Ако ретиналът съществува на други далечни светове, учените смятат, че уникалният пръстов отпечатък на молекулата ще може да бъде разпознат от предстоящите наземни и космически телескопи.

"Те вече процъфтяват тук в определени ниши", казва водещият автор на изследването Лигия Фонсека Коелю от Института "Карл Сейгън" в Ню Йорк. "Представете си само, ако не се конкурират със зелените растения водораслите и бактериите: червеното слънце би могло да им предостави най-благоприятните условия за фотосинтеза."

Настоящото търсене на извънземен живот е насочено към търсене на зелени пигменти, най-вече поради ограничените измервания на организми с други цветове, включително лилав, твърдят Коелю и екипът му. За да разработят каталог на химическия състав на лилавите организми, изследователите отглеждат лилави бактерии, събрани от различни места - включително плитките води на езерото в Корнел, Кейп Код в Масачузетс и дълбоководните хидротермални извори, - и измерват уникалните им отпечатъци. В последващи симулации те моделират лилави бактерии, които доминират на различни планети с размерите на Земята, включително океански светове, замръзнали ледени кълба и земни скалисти сфери като Земята.

Виртуалните пурпурни бактерии създават откриваеми биосигнатури и предоставят на астрономите нов набор от данни, които да послужат на телескопите от следващо поколение за търсене на извънземен живот, като например изграждащия се в Чили Европейски голям телескоп и Обсерваторията за обитаеми светове на НАСА - инфрачервен телескоп, чието пускане е планирано за около 2040 г.

"Тепърва отваряме очите си за тези очарователни светове около нас", казва Калтенегер.

Снимка: Unsplash

Виж още: NASA надзърна в сблъсъка, който ще доведе до гибелта на нашата галактика