Преди единадесет години трио космически сонди промениха нашето виждане за Луната завинаги. Данните, събрани от роботизираните пътешественици, показват, че единственият естествен спътник на Земята не е суха, прашна пустиня, както отдавна вярвахме. Космическите ни пратеници откриха наличие на издайническия химически подпис на водата. Луната ни определено не беше подгизнала, но беше влажна. Дълги години учените се колебаеха дали откритието всъщност не е хидроксил – молекула, която има един атом по-малко водород, което ѝ пречи да се превърне в H2O, познатата на всички вода.

Съвсем наскоро американските учени откриха нови доказателства за съществуването на вода на Луната под формата на молекули и лед в полярните райони и близо до тях. Те определиха, че на лунната повърхност съществува предимно H2O, а не хидроксил.

„Откритието е уникално за молекулярна вода“, казва Шуай Ли, учен от Хавайския университет и съавтор на едно от новите изследвания. Водният подпис е открит на осветената повърхност на Луната, където молекулата е изложена на ултравиолетово лъчение и където температурите се колебаят драстично между зората, обяд и здрач. „Въз основа на нашите познания не може да бъде нещо друго, освен вода“, казва Ли.

На Луната няма водни басейни, каквито са характерни за Земята, но тя е повече, отколкото мислеха специалистите досега. Водните молекули са в зрънца минерали на повърхността дори на осветената от Слънцето страна и в ледени участъци, които са постоянно на сянка. Единственият начин тези молекули да оцелеят на огряната от Слънцето страна, където са наблюдавани, е те да са в минерални зърна, които ги предпазват от околната среда. Молекулите са на разстояние и не взаимодействат, така че да образуват лед или течна вода.

Ли търси вода на лунната повърхност от години и беше част от екип от учени, участващи в откриването на воден лед на лунните полюси през 2018 г. Ледът беше заклещен в трайно засенчени райони на лунната повърхност, които никога не получават слънчева светлина. Във второто проучване друг екип от изследователи предположи, че водният лед може да е дори по-широко разпространен, съществуващ в сенчести места на повърхността на Луната.

Откриването на самата вода се върти около огъването и разтягането на водните молекули. Водата се състои от два водородни атома и един кислороден. Когато светлината удари молекулярна вода, атомите абсорбират тази енергия, огъват се малко и излъчват светлината отново. Излъчената светлина е много специфична за молекулярната вода и няма друг материал, който да показва подобна светлинна сигнатура.

„Това е същото нещо, което пием на Земята“, казва Ли. „Но количеството е изключително ниско. Ще трябва да обработите няколко тона лунен реголит, за да получите 1 литър вода.“

Но как се създава и поддържа вода на повърхността, е ново предизвикателство за учените. Лунната повърхност е склонна да бъде бомбардирана от микрометеорити, космически лъчи и слънчев вятър. Екипът предполага, че водата вероятно е затворена в стъкло, създадено от удари или между зърната, където може да бъде защитена от екстремната среда.

Слънчевият вятър, отбелязват от екипа, може да допринесе за създаването на вода на повърхността. Слънцето изхвърля водородни атоми, които се сблъскват с луната. Екипът е открил малко хидроксил около кратера Клавиус и предполагат, че въздействието на микрометеорити е помогнало за мобилизирането на водородните и кислородните атоми, превръщайки ги във вода.

Водата е ценен ресурс за бъдещите мисии с хора на Луната, като ще се използва не само за пиене, но и за материал за гориво. Нещо повече – те ще живеят чрез експлоатация на лунните ресурси. На първо време се предвижда използването на водния лед на Южния полюс на Луната. NASA планира завръщане на астронавти на Луната като подготовка за мисия до Марс. Наличие на вода на спътника ни би било много полезно за такива програми. От NASA са убедени, че след мисиите на Луната и на Марс и извършването на важни за човечеството проучвания получените данни трябва да бъдат споделени публично.

Снимка: NASA

Виж още: Adidas vs. Nike – изкуствен интелект vs. робот