Това е нещо, за което се разказват легенди в астрономията – когато две бели джуджета се приближават спираловидно една към друга, резултатът е гарантирана супернова. За първи път астрономите са забелязали точно такава система и когато тя най-накрая експлодира, шоуто ще бъде наистина грандиозно.

В края на XVI век датският астроном Тихо Брахе и неговият германски колега Йоханес Кеплер стават първите западни учени, които записват „нови звезди“ на небето. Някои от тях блестят ярко и векове по-късно се появява терминът „супернова“ – nova означава буквално „нова“ на латински. Разбира се, днес знаем, че това изобщо не са нови звезди, а древни звезди, които достигат своя експлозивен край.

Кога звездите достигат тази критична точка? Има два основни пътя. В единия случай масивна звезда – с маса над осем пъти по-голяма от тази на Слънцето – колабира под тежестта на собственото си ядро, което води до грандиозна експлозия, известна като супернова от тип II. В другия случай бяло джудже събира прекалено много материал от близък спътник, докато гравитацията не надделее. Това е супернова от тип Ia, или термоядрена супернова – и теорията отдавна предполага, че това може да се случи, когато две звезди в двойна система се сблъскат.

Сега за първи път учени от Университета на Уоруик във Великобритания са наблюдавали една от тези „тиктакащи бомби със закъснител“. В статия в сп. Nature Astronomy те описват двойка бели джуджета, които се въртят едно около друго в Млечния път, само на 150 светлинни години от Земята. Когато най-накрая се сблъскат, резултатната експлозия ще блесне десет пъти по-ярко от Луната.

В момента двойката, чиято обща маса е около 1.56 пъти по-голяма от масата на Слънцето, се върти една около друга веднъж на всеки 14 часа. Те вече са разделени само от една шестдесета от разстоянието между Земята и Слънцето. С течение на времето те ще се въртят все по-бързо и по-бързо, докато орбитата им не стане само 30 до 40 секунди – зашеметяващ космически танц преди пълното унищожение.

Добрата новина е, че това няма да се случи още около милиард века. Когато се случи, процесът ще се развие в четири бързи етапа. Първо, повърхността на бялото джудже, което е натрупало маса, ще избухне. Първоначалният взрив ще възпламени ядрото му.

Изхвърлената материя ще се сблъска с неговия спътник, предизвиквайки още две експлозии – първо на повърхността, а след това и в ядрото на втората звезда. Всичко това ще приключи за броени секунди. „Това е невероятно важно откритие“, казва Ингрид Пелисоли, професор в Университета на Уоруик. „Откриването на такава система толкова близо до нас предполага, че те са по-чести, отколкото смятахме. В противен случай щяхме да трябва да търсим много по-дълбоко в нашата галактика, за да намерим такава.“

Когато събитието най-накрая се случи, то ще унищожи системата напълно. Освободената енергия ще бъде около трилион пъти по-голяма от най-мощната ядрена бомба, която някога е била създавана. На нашето небе тя ще блести като обект, 200 000 пъти по-ярък от Юпитер – макар че тогава кой знае как ще изглежда нощното небе?

Снимка: Pexels/Chandra Observatory, X

Виж още: Тази невероятна снимка показва кометата Лемън и Млечния път над Хавайските острови