Октоподите са умни същества със сложна интелигентност и сега учените са открили следа, която може частично да обясни забележителните характеристики на главоногите: те разчитат на генетична особеност, която се наблюдава и при хората, установява ново проучване.

Уликите, които учените откриха, се наричат ​​„скачащи гени“, или транспозони, и съставляват 45% от човешкия геном. Скачащите гени са къси последователности от ДНК със способността да копират или изрязват и поставят себе си на друго място в генома, като са свързани с еволюцията на геномите в множество видове. Генетичното секвениране наскоро разкри, че два вида октоподи - Octopus vulgaris и Octopus bimaculoides - също имат геноми, които са пълни с транспозони, според проучване, публикувано в списание BMC Biology.

Както при хората, така и при октоподите повечето транспозони са латентни или са затворени поради мутации, или са блокирани от възпроизвеждане от клетъчна защита, съобщават авторите на изследването. Но един вид транспозон при хората, известен като дълги разпръснати ядрени елементи, или LINE, може все още да е активен. Доказателствата от предишни проучвания показват, че скачащите гени на LINE са строго регулирани от мозъка, но все още са важни за ученето и за формирането на памет в хипокампуса.

Когато учените разгледаха по-отблизо гените на октопод, които могат свободно да копират и поставят около генома, те откриха транспозони от семейството LINE. Този елемент е бил активен във вертикалния дял на октоподите - мозъчна секция при октоподите, която е критична за ученето и е функционално аналогична на човешкия хипокампус, обяснява Грациано Фиорито, съавтор на изследването и биолог в зоологическата станция „Антон Дорн“ в Неапол, Италия.

В новото проучване изследователите измерват транскрипцията на един транспозон на октопод към РНК и транслацията към протеин и откриват значителна активност в области на мозъка, свързани с поведенческата пластичност - как организмите променят поведението си в отговор на различни стимули. „Бяхме много щастливи, защото това е един вид доказателство“, казва съавторът на изследването Джована Понте, изследовател в отдела по биология и еволюция на морските организми на същия институт.

Въпреки че октоподите не са тясно свързани с животни с гръбнак, те все пак демонстрират поведенческа и невронна пластичност, която е подобна на тази на гръбначните животни, добави Фиорито.

„Тези животни, подобно на бозайниците, имат способността да се адаптират непрекъснато и да решават проблеми и това доказателство подсказва, че приликата може да произхожда от генетично ниво“, завършва той.

Снимка: Unsplash

Виж още: Почти ¼ от океанското дъно е картографирано