В продължение на много години върхови постижения във филмите, базирани на видеоигри, бяха бойният филм Mortal Kombat на Пол У. С. Андерсън от 1995 г. и зомби екшънът Resident Evil от 2002 г. Можем да видим в какво окаяно състояние се намират този тип адаптации, ако тези два посредствени филма са били върховите постижения на всичко. Адаптирането на видеоигри на големия екран отдавна е трудна задача за Холивуд. Тези филми често са окачествявани като ужасни и обикновено са се проваляли. Адаптацията на Super Mario Bros. на Роки Мортън и Анабел Джанкел от 1993 г. е дълбоко обичана от запалена група чудаци, които обичат нейните шеговити идеи, но на повечето хора не им харесваше колко далеч се отдалечава филмът от визията на Шигеру Миямото и Nintendo.

Има много причини, поради които е трудно да се адаптират видеоигри в добри филми. От една страна, повечето видеоигри залагат на екшън и интерактивност, докато филмите са пасивни и ориентирани към героите; двете медии не се припокриват добре. Освен това много видеоигри са заимствани от вече съществуващи филми с по-нисък бюджет, така че адаптирането им обратно към филма е като да правиш копие на копието. (Как би изглеждал един филм за Metroid например, различен от Alien на Ридли Скот?) Освен това много от съвременните видеоигри са станали толкова сложни, че техните истории и предпоставки вече не могат да се използват в удобни 120-минутни филмови пакети. (Ето защо филмът по Halo в крайна сметка беше изоставен в полза на телевизионен сериал.)

Някои скорошни филми обаче се противопоставиха на тази тенденция. The Super Mario Bros. Movie беше огромен касов хит, Werewolves Within е наистина добър, а децата изглежда обичат филмите за таралежа Sonic. Дори посредственият Five Nights at Freddy's привлече голяма аудитория.

Но средата на 2000-те години беше много по-различно време. Това беше времето на Doom, продълженията на Resident Evil и немския режисьор Уве Бол. Всъщност през тези години Бол направи пет напълно ужасни адаптации на видеоигри, като се прочу като един от най-лошите режисьори на съвременната епоха.

А филмът му от 2005 г. Alone in the Dark може би е най-лошият от тях.

Първата видеоигра Alone in the Dark излиза през 1992 г., но е достъпна само за домашни компютри. Тя е записана в Книгата на рекордите на Гинес като първата триизмерна игра на ужасите, правена някога. Първата игра от серията, направена за домашна конзола, е Alone in the Dark: The New Nightmare от 2001 г. При излизането ѝ популярността на франчайза скача, така че не след дълго се появи и филмова адаптация. Действието на оригиналната игра се развиваше през 20-те години на миналия век и в нея играчите бягаха от чудовища, за да се спасят от обитавано от духове имение в Луизиана. Действието на първото продължение също се развиваше през 20-те години на миналия век в Луизиана, въпреки че второто продължение се развиваше в пустинята Мохаве в Калифорния. Alone in the Dark: The New Nightmare е първата игра, чието действие се развива в настоящето.

Вземайки пример от играта от 2001 г., Alone in the Dark на Бол разказва за различни герои, които търсят някакви магически артефакти и разследват връзката им с новопоявила се глутница чудовища убийци, които преследват и убиват нашите герои. Крисчън Слейтър е в ролята на паранормален изследовател с амнезия, който се опитва да открие парчетата от миналото си. В същото време Тара Рийд играе кураторката на музея, в който се развива по-голямата част от действието на филма, а Стивън Дорф - агент, работещ за мистериозното Бюро 713.

Никой не хареса Alone in the Dark. В момента филмът има 1% одобрение в Rotten Tomatoes на базата на 119 рецензии. Ан Хорнадей, която пише за The Washington Post, смята, че филмът на Бол е почти достатъчно лош, за да бъде приятен, но така и не достига този праг на забавление, което го прави просто лош. Скот Браун, пишещ за Entertainment Weekly, дава на филма оценка F, заявявайки, че той е толкова лош, че се смята за постмодерен. Той също така го описва като „каша, подобна на филм“. Джак Матюс в ревю за New York Daily News, твърди, че Alone in the Dark е като да си сложиш превръзка на очите и да избереш нещо ужасно на случаен принцип в Blockbuster Video... след като си посегнал към кофата за боклук. А носителят на „Пулицър“ Джъстин Чанг, пишещ за Variety, заяви, че Уве Бол трябва да се откаже от геймпада, и то бързо.

През август 2024 г. Metacritic събра 42 от най-известните филми, които са били базирани на видеоигри, и ги класира по одобрение. Най-харесваният филм по видеоигри е Werewolves Within, но дори той има само 66 точки положителна оценка. Все още високо оценен е Mortal Kombat на Андерсън, както и неотдавнашният Pokémon: Detective Pikachu. Alone in the Dark остана на последно място с оценка 9.

Самият Бол се представя също толкова слабо в същия списък. Неговият House of the Dead беше класиран на 40-о място, а In the Name of the King: A Dungeon Siege Tale е на 39-о, BloodRayne е на 36-о, а Postal е на 34-то място. Въпреки ужасния си опит Бол продължава да работи активно, успявайки да си осигури известни актьори за малко време и да завърши филмите бързо и с по-нисък бюджет. Лично той е обаятелен и има страхотни идеи. Само през 2024 г. е заснел два филма - First Shift и Вandidos, а в процес на производство са още три.

Снимка: Unsplash/Lionsgate

Виж още: Това ще бъде моторът след 100 години - според Yamaha