Наскоро се натъкнах на интересна снимка във Facebook. На нея бяха щракнати обикновена аудио касета и молив (от онези с форма на шестстенна призма), а под тях надпис, който гласеше: „Нашите деца никога няма да схванат връзката между тези два премета.”
Шегата, разбира се, е за сметка най-вече на нашето преходно поколение, родено на границата между отиващите си аналогови и изгряващите цифрови стандарти за съхранение на информацията. И докато спомените на нашите деца вероятно ще са изцяло дигитални, а тези на нашите родители 100% аналогови, ние – тези по средата – сме хванати в капана на времето. В килерите ни трупат прах винилови плочи, лентови аудио и видео касети, хартиени снимки и документи. Аз самият пазя огромна колекция касетки с музика и десетки плочи с детски приказки, които бих искал детето ми да слуша един ден и да им се радва точно както аз им се радвах някога.
Абитуриентският ми бал пък е записан върху обикновена видео касета. Нямам снимка от преди 2000 година, която да е на цифров носител, а в архива ми с документи пазя поне 3 килограма печатани на пишеща машина текстове от ранния ми, аматьорски период, с които не желая да се разделям.
Превръщането на трупаното с години аналогово богатство от спомени понякога може да се окаже доста времеемък, труден и тежък процес, но въоръжени с малко полезна информация, няма да имате проблеми в отговорната задача по цифровизиране на личната си колекция от грамофонни плочи, аудио и видео касети или хартиени снимки.
Всичко това трупа прах, заема сума място и което е по-лошото - старее с всеки изминал ден. Да не говорим, че всеки път, когато реша да ги подредя или да намеря нещо, това ми отнема адски много време. Сигурен съм, че с много от вас е така. И също така сигурен съм, че и на вас (както и на мен) ви е хрумвала идеята да запазите оригиналите, но да направите цифрови копие на този ценен архив от спомени. В цифров вид те ще заемат значително по-малко място, ще се запазят за много по-дълго време (макар че и дигиталните формати си имат минуси в това отношение), ще са много по-лесни за организиране и систематизация, а уникалната, им сантиментална стойност ще се съхрани без вреда.
Нарекох тази статия „Операция „Дигитализиране” и макар, казано по този начин, да звучи просто, процесът на конвертиране от аналогов в цифров формат на вашия личен и медиен архив може да се окаже доста сложна задача. С няколко прости съвета и насоки обаче нещата могат да бъдат много лесни и дори забавни. Преди да започнем – някои общи положения.Преди да започнем
В началото изброих някои от основните аналогови източници, които вероятно ще искате да цифровизирате. В зависимост от вида им можем да говорим за дигитализация на вашата музика, снимки, документи или филми. При всички случаи обаче процесът се свежда до следното: запис от аналогов източник в цифров формат (когато говорим за аудио и видео) или сканиране (ако става дума за текст или изображения върху хартия). Цялата идея се заключава в свързване на едно четящото аналогово устройство с друго, способно да записва в цифров формат и прехвърляне на информацията от един носител на друг. Основното, което трябва да имате предвид в този случай, е, че този процес почти винаги е свързан с генериране на изходни файлове с доста сериозен обем, така че, преди да започнете, уверете се, че разполагате с нужния работен капацитет. Ето една кратка сравнителна таблица за различните медийни формати, която ще ви помогне да се ориентирате за това, колко точно пространство ще ви е нужно:
Медийни формати | ||
Видео |
GB за един час видео (приблизително) |
Качество |
DVD (480p, MPEG-2) | 2 - 3 GB | Добро |
Blu-ray (1080p, h.264 AVC) | 7 - 12 GB | Максимално |
VC-1 (720p, 10 mbps) | 4 GB | Добро |
MP4 (1080p, 10 mbps) | 4.5 GB | Много добро |
Аудио |
MB за минута музика (приблизително) |
Качество |
MP3, AAC, WMV (128 kbps) | 1 MB | Средно |
MP3, WMA (192 kbps) | 1.5 MB | Добро |
МР3 (320 kbps) | 2.5 MB | Много добро |
AAC (256 kbps) | 2 MB | Много добро |
FLAC (без загуба на качество - Windows/Mac) | 7.5 MB | CD качество |
WAV 44.1 kHz/16 bit | 10 MB | CD качество |
WAV 96 kHz/24 bit | 30 MB | По-добро от CD качество |
Цифровизиране на музика – общи насоки
Обикновено изходните носители тук са класически винилови плочи или аудио касети. Най-лесният и бърз начин за трансформирането на записаната върху тях музика са някой от наличните в момента USB аудио възпроизвеждащи устройства – грамофони или касетофони. Те са най-прости за употреба, защото процеса на дигитализция се извършва върху самото устройство, а резултата се прехвърля върху вашето РС през USB кабел.
Преобразуването от аналогов в цифров формат макар и сложно на теория е лесно на практика. За целта ви трябват две устройства. Едното аналогово (възпроизвеждащо) - другото дигитално (записващо) и връзка между тях.
В случай, че не разполагате с подобен, съвременен модел нещата стават една идея по сложни. По-старите грамофони не могат да бъдат включени директно към РС – ще трябва първо да ги свържете със стерео рисийвър (който да осигури усилване на сигнала). При касетофоните нещата са малко по-прости – повечето декове спокойно могат да бъдат свързани с Line in входа на масовите аудио интерфейси, след което единственото което ще ви трябва ще е програма за запис на входният сигнал.
Имайте предвид, че „суровият” запис ще трябва да се редактира – най-малкото, за да разделите различните изпълнения на отделни файлове. Прилагане на 1-2 филтъра за изчистване на паразитните шумове определено е добра идея. Също така вероятно ще желаете да компресирате финалния запис с кодек като MP3, AAC или WMA, за да спестите място.
Цифровизиране на филми – общи насоки
За тази процедура ще ви е необходимо аналогов видео кепчър. На пазара се предлагат доста такива модели, но когато избирате гледайте да се спрете на вариант с USB – с оглед на универсалността му. Свързването с видеокасетофона (или старата ви аналогова видео камера) става с RCA или S-Video кабел.
Все още тук – там се предлагат и комбинирани плейъри с гнездо едновременно за видео касети и DVD (DVD записващо устройство), но покупката на отделен плейър само за да конвертирате няколко стари записа в цифров формат едва ли е оправдано.
Финалният файл отново ще се нуждае от редакция и опциите тук са много – от професионални приложения с цена няколко стотин долара, до безплатни варианти, които макар и с базови функции пак ще ви свършат работа ако не сте много придирчиви.
Отново имайте предвид, че некомпресираното видео заема страшно много място, а компресирането на суровите файлове в по-приемлив формат (като MPEG-2 или DivX) е доста времеемко занимание и може да отнеме много часове дори на най-бързите съвременни компютри.
Цифровизация на снимки и документи – общи насоки
Тук ще трябва да разчитате основно на едно устройство – скенер. За разпечатаните на хартия снимки най-добрата опция е висококачествен, фото скенер. Подобни модели са доста скъпи, но ако държите на фотографиите си инвестицията си заслужава. Повечето от тях предлагат не само високи резолюции, но и специални алгоритми за премахване надрасквания, прах и възстановяване на избледнелите от времето цветове на старите ви фотографии. Освен това те включват и опция за сканиране на диапозитиви и негативни ленти.
За цифровизацията на документи пък ще ви свърши работа почти всеки вид скенер, тъй като тук ключът е най-вече в софтуера. Ако не искате просто снимка на документа си, а текст, който може да бъде редактиран се нуждаете от качествен OCR – приложение за оптично разпознаване на текст. Подобни програми обаче са доста скъпи. Съществуват няколко безплатни, онлайн аналози които дори не изискват от вас инсталация на софтуер върху вашето РС – просто изпращате сканиран файл в картинен формат (TIFF или JPG) и те ви връщат текстов резултат. Разбира се има доста ограничения - www.free-ocr.com, например поддържа изходни файлове с размер до 2 МВ и приема не повече от 10 заявки за цифровизация на час.
Ок, цифровизирах! Сега какво да правя?
Виж това е интересен въпрос. Един от методите разбира се е да запишете вашият стар/нов дигитален архив върху оптична медия или твърд диск (външен или вътрешен). Това обаче не решава един основен проблем – осигуряването на защита и дълговечност за вашите файлове.
Проблема е, че и цифровите (както и аналоговите) медии стареят – макар и с по-бавни темпове отколкото хартията или магнитните ленти. За да получите обща представа за това колко ето една сравнителна таблица:
Средна продължителност на живота на различни видове медии за съхранение на данни (приблизително) | |||
Вид медия | Средна продължителност на живота (при контролирани условия) | Средна продължителност на живота (обикновено съхранение) | Фактори, влияещи върху дълготрайността на медията |
Винил (грамофонна плоча) | 100+ години | 100 години | Температура, абразиви, честота на употреба |
Оптични дискове (матрични CD, DVD) | 75+ години | 20 години | Температура, абразиви, оксидация |
Записваеми опични дискове (CD-R, DVD-R) | 30+ години | 5-20 години | Температура, светлина, абразиви |
Филмова лента (нитратна) | 75+ | 10-30 години | Температура, светлина, химически състав |
Филм (пластмасова лента) | 100+ години | 50 години | Топлина, светлина |
Магнитна лента (аудио и VHS касети) | 50+ години | 20 години | Топлина, магнитни полета, честота на употреба |
Както виждате на пръв поглед изглежда, че върху един стандартен оптичен диск вашите записи всъщност са дори още по-малко защитени отколкото върху магнитна лента или винилова плоча. На практика разбира се не е така. Първо посочените цифри са много приблизителни и по точността им непрекъснато се водят спорове. Освен това когато вече веднъж сте създали дигитална версия на аналоговият оригинал, много по-лесно и бързо можете да запишете колкото искате архивни негови копия.
Благодарение на cloud услугите за съхранение на данни вашата цифрова колекция спомени може да се съхрани за поколения наред. На практика единственият начин нещо, запазено "в облака" да се повреди е срив на цялата ни позната цивилизация.
Освен това днес вече имаме достъп и до един страхотен нов вид услуги, благодарение на който вашите цифрови записи могат не просто да бъдат 100% защитени, но и дори да ви надживеят. Разбира се става дума за така наречените cloud (облачни) сървиси. За някой от най-добрите и достъпните от тях можете да прочетете тук.
В САЩ освен това има и редица компании, които са отишли още по далеч. Те предлагат комплексна услуга, която прави всичко описано в тази статия напълно излишно. Срещу определена цена те ще цифровизират вместо вас целият ви аналогов архив и ще го съхранят по желан от вас начин – онлайн, върху cloud сървър или върху друга медия.