Всеки, който се интересува от историята на глобалната мрежа Интернет, знае, че тя се появява в САЩ в края на 60-те години на миналия век, като нейният първообраз е военната ARPANET. Технологията за пакетно предаване на данни позволява на множество компютри да комуникират по една и съща мрежа, а разпръснатите локации и различните пътища между тях позволяват функционирането ѝ дори по време на война - с прекъсване на едно или няколко трасета.

Къде обаче са през това време руснаците? Могъщата ядрена сила СССР през годините демонстрира такова развитие на военните и космическите технологии, че е трудно да повярваме, че те не са направили нищо в тази област.

Истината е доста непопулярна - комунистическата държава е била само на една крачка да изпревари САЩ и да стартира първата обществена компютърна мрежа. Но прът в колелата на прогреса слагат висши членове на комунистическата върхушка. Въпреки блестящите инженери и математици, с които СССР разполага, техните идеи са умишлено спрени, а „съветският интернет“ така и не се ражда, като години по-късно просто е „наследен“ от Запада. Днес някои анализатори шеговито наричат цялата история „съветския интерНЕТ“ (думата „нет“ на руски означава отрицание, или простичкото „не“).

На крачка от раждането на руската "Глобална мрежа"

Рано сутринта на 1 октомври 1970 година един неизвестен руски компютърен специалист, Виктор Глушков, влиза в строго охранявания Кремъл, за да се срещне с лидерите на комунистическата държава – Политбюро. Той изглежда като истински сериозен учен – с пронизващо умни очи, гледащи иззад очила с тъмни рамки, и толкова уверен вид, че всички го смятат за способен да реши всяка изправила се пред него задача.

Към този момент огромната комунистическа държава има сериозен проблем. Година по-рано на територията на техния враг САЩ е стартирала военната мрежа ARPANET – първата в света географски разпределена компютърна мрежа, която за броени години ще се превърне в интернет – такъв, какъвто го познаваме днес. Тази мрежа първоначално е проектирана да даде предимство на американците пред СССР, позволявайки на военните и научните компютърни системи сигурен начин за комуникация по всяко време и от всяка точка, дори в случай на ядрена атака. Постижението се оказва преломен момент и дава началото на състезание в нова технологична област, в която руснаците се чувстват длъжни да отговорят. Още повече, че самите те са имали подобни разработки от вече близо 10 години.

Идеята на Виктор Глушков е да бъде стартиран нов етап от построяването на комунизма – електронния социализъм. Той нарича колосалния си амбициозен проект ОГАС – на български „Държавна автоматична система за отчет и обработка на информация“. Нейната цел е да обнови технологично и да рационализира цялата планова икономика на страната. Тя трябва да взема икономически решения, базирани на държавното планиране (социалистически тип), а не на база пазарните цени на стоките (капиталистически). Обединяването на общата мощ на много руски компютри обаче трябва да успява да предсказва тези сложни статистически и математически задачи. Глушков иска да впрегне модерните технологии, за да могат управляващите да взимат по-бързи и разумни решения, а дори в перспектива да бъде създадено нещо като електронна валута.

Когато математикът обаче влиза в залата за срещи, той веднага забелязва два празни стола на иначе дългата маса. Двама от най-силните му поддръжници липсват. Вместо това той се изправя срещу цяла маса, пълна с амбициозни министри с властен поглед, повечето от които също искат куфарите с пари и подкрепата на Политбюро за своите цели. И не успява…

Блестящите умове на СССР осъзнават потенциала на компютърните мрежи

В периода между 1959 и 1989 година голям брой учени и уважавани личности в СССР последователно опитват да стартират изграждането на национална компютърна мрежа, служеща за различни цели. Все още носеща сериозни рани от Втората световна война, държавата продължава да изтощава икономиката си, финансирайки опитите за колосални проекти за модернизация. Само за няколко поколения от царство с неграмотни селяни държавата се е превърнала в глобална ядрена сила, а това води до последствия.

След като през 1956 година лидерът на СССР Никита Хрушчов осъжда култа към личността на Сталин, чувство за нови възможности и подем обзема цялата страна. На тази нова сцена се появяват някои от първите в света нови проекти за свързване на цялата огромна руска икономика в обща мрежа за цивилни граждани. И колкото и да е странно, първата такава идея се ражда в мислите на военен учен – Анатолий Иванович Китов.

Младият мъж с крехка физика, но остър математически ум израства нагоре във военните чинове още по времето на Втората световна война. Скоро след нея в държавната военна библиотека той случайно попада на уникалната книга от американеца Норберт Винер – „Кибернетика“. Тази дума се използва за първи път в света от него, а терминът представлява неологизъм - думата е заимствана от гръцката „кормчия“. В нея се описват теоретичните основи за създаването на сервомеханизми (електрически, механични или хидравлични), автоматизирана навигация, аналогови компютри, изкуствен интелект и, разбира се – сигурни комуникации. Нищо чудно, че съветският математик се впечатлява и мотивира силно от нея. С помощта на двама популярни учени той я превежда на руски език. Така идеите ѝ се превръщат в основа за работата на много учени.

През 1959 година, вече като директор на секретен военен изчислителен център, Китов насочва вниманието си към създаването на неограничен обем от изчислителна компютърна мощ. Основната цел – по-добро планиране на националната икономика, което е ключово за успеха на социалистическата държава. Това е наистина важно, още повече след като през 1962 година става ясно, че заради грешка в ръчните изчисления по време на преброяване на населението от 1959 г. предвижданията за точния брой на руското население са сгрешени с цели 4 милиона!

Китов се осмелява да напише мислите и идеите си в специално писмо до Хрушчов. В него моли за разрешение гражданските организации да използват вече функциониращите военни компютърни системи за икономическо планиране в… нощните часове! Или по-точно, когато повечето военни спят. Ако по този начин изчислителният излишък на армията се впрегне да решава различни проблеми, ползите могат да са безбройни.

За съжаление началниците на Китов разбират за писмото и го конфискуват, преди да стигне до Хрушчов. Прочитайки го, те са силно разгневени, че ресурсите на Червената армия биха могли да се използват за цивилни цели и икономическо планиране, което математикът се осмелил да нарече „изостанало“. Реакцията им е мигновена – организиран е таен военен съд, който разглежда „прегрешенията“ на Китов, лишава го от членство в комунистическата партия за 3 години и го уволнява завинаги от редиците на армията. Така загива и идеята за първата обществена компютърна мрежа в света. Мечтата за нея обаче остава, защото е споделена от друг учен - човек, който години по-късно става… зет на Китов, а именно – Виктор Михайлович Глушков.

"Съветският интернет“ е разработван от млади таланти

Автоматизираната система ОГАС на Глушков (между другото, приет за почетен член на Българската академия на науките през 1974 година) за пръв път е предложена като идея за реализиране през 1962 година. Намерението е да работи в реално време, да е достъпна в цялата територия на страната и да се изгради от вече съществуващи и нови добавени телефонни линии. В най-смелата си версия обаче тя включва свързването на цяла Европа и Азия, създавайки нещо като „нервна система“ във всеки завод и институция на държавите с планова икономика. Мрежата на ОГАС следва йерархична, пирамидална структура от три основни нива – един основен компютърен център в Москва, който трябва да свързва 200 второстепенни такива центрове в главните градове, а от своя страна те да осигуряват комуникация за още 20 000 компютърни терминала, разпределени в ключови производствени и икономически центрове.

Глушков очевидно осъзнавал идеята на такава мрежа и е планирал нейния децентрализиран дизайн. Това ще рече, че Москва можела да решава кой трябва да получи оторизация и достъп, но след това потребителят имал достъп до цялата пирамидална мрежа или директно до друг потребител, без да е нужно ново разрешение от централата.

Проектът се появява в много официални документи и планове към края на 60-те години на миналия век, като много учени се надяват той да се превърне в крайъгълен камък особено за един проблем - всички комунисти са съгласни, че техният строй е пътят към бъдещето, но от времето на Маркс и Енгелс насам никой не знае начина как той да се постигне. За Глушков компютрите, обединени в мрежа, са определено стъпка напред по този път.

Амбициите за създаване на „руския интернет“ определено изискват посвещаването на хора с брилянтен ум, които да захвърлят старите идеи и начини на мислене. През онези години такива учени живеели в Киев, буквално на няколко преки от дома, в който братя Стругацки пишели фантастични романи през нощта, а работели като физици през деня. Там, в предградията на Киев, Глушков ръководи „Института по Кибернетика“ цели 20 години от началото на 1962-ра. Той назначава предимно амбициозни млади мъже и жени – средната им възраст била 25 години. Редом с младия си екип той се посвещава над разработката на ОГАС и други кибернетични проекти, като например система от електронни фактури за виртуализиране на традиционната валута. Това се е случило половин век преди появата на Bitcoin. С тази разлика, че руснакът описва своето изобретение като ревностно следване на идеята на марксизма за комунизма и отхвърлянето на паричната система.

За жалост идеята на Глушков за съветска електронна валута се разбива в стената от тревоги на партийните лидери и така и не е приета за осъществяване. Но поне големият му икономически проект за свързване на компютрите в единна мрежа ще живее още няколко години.

Клубът на „Младите кибернетици“

Младите кибернетици си представяли нещо като невронна мрежа, нервната система на съветската икономика. Така се раждат и други идеи за иновации, като например избягването на ефекта на Вон Нюман, ограничаващ обема възможни за трансфер данни в компютъра. Екипът на Глушков работи над macro-piping процес, който симулира комуникацията на милиардите нервни окончания в клетките на главния мозък - импулсите между тях с променящи се пътища. Или по-просто казано – вместо да използвате една „тръба“ или жица, или каквато и да е магистрала за обмен на данни с процесора, която лесно може да се „задръсти“ и работата да спре, разполагате с хиляди възможни пътища. При блокирането на един просто започвате да използвате друг. Звучи познато, нали?

Така се раждат и други идеи, като руската теория automata (теоретичната основа на компютърните науки и изкуствения интелект), електронният офис без хартия и натуралният метод за програмиране. Последният има за цел да позволи на хората да комуникират с компютрите семантично (смислово) вместо синтактично (чрез команди), както правят програмистите и до днес.

Най-смелата теория на Глушков и студентите му е теорията за „информационно безсмъртие“, концепция, подобна на записа на съзнанието, познат от романите на Азимов и Артър Кларк. Дори на смъртния си одър десетилетия по-късно Глушков се опитва да утеши съпругата си с думите: „Спокойно. Един ден светлината от нашата Земя ще премине през околните съзвездия и на всяко едно от тях ние ще изглеждаме отново млади. Така с теб ще бъдем заедно завинаги“.

Клубът на „Младите кибернетици“ не представлявал сбор от скучни учени. Те организирали собствен комедиен клуб за забавления извънработно време. Това бил начин за разпускане на напрежението, а в същото време и забавна версия на цяла една „виртуална държава“ извън властта на Москва. Учените нарекли групата си държавата „Кибертония“ по време на новогодишните празненства през 1960 година, като след това ежегодно организирали социални събития: празнични танци, симпозиуми и конференции в Киев и Лвов. Дори издавали вътрешни хартиени брошури само за посветените. Виртуалната държава „Кибертония“ имала собствени паспорти, сертификати за брак, вестник, валута във вид на перфокарти и дори… конституция! Шегувайки се със структурата на руската държава, „Кибертония“ била управлявана от съвет на роботите, а най-отгоре, разбира се, стоял важно техният върховен робот лидер, свирещ на саксофон (закачка към забранената в СССР джаз музика).

Всичко това обаче се нуждаело от пари. Доста пари, особено за проекта ОГАС. А това означавало, че Политбюро трябвало да им ги даде. Затова и Глушков се осмелява да отиде в Кремъл на 1 октомври 1970 година – с надеждата да продължи работата в „Кибертония“ и да стартира аналога на интернет в СССР.

Краят на една мечта

Един човек обаче застава на пътя му – министърът на финансите Василий Гарбузов. Той не желае никакви компютърни мрежи да ръководят социалистическата икономика. Според неговите разбирания компютрите трябвало да бъдат по-простички и… да гасят и палят лампите, както и да пускат музика в… курниците на народните стопанства, за да повишат добива на яйца.

Срещу такъв противник Глушков се нуждаел от добри съюзници, но… те не присъствали на заседанието. Двете празни места в този ден били най-важните – на министър-председателя и на генералния секретар Леонид Брежнев. Най-влиятелните хора в СССР и поддръжници на ОГАС липсвали – очевидно решили, че е по-добре да отсъстват, отколкото да предизвикат бунт в Политбюро. Гарбузов бързо убеждава присъстващите, че ОГАС е прекалено амбициозен, прекалено скъп и още не му е дошло времето. Затова и държавниците предпочитат да го подкрепят, оставяйки проекта замразен за още едно десетилетие.

Изненадващата липса на разбиране в съветските институции води до пълна ирония. Първата глобална компютърна мрежа стартира в САЩ благодарение на добре регулираните щатски начини за финансиране и сътрудничеството в научната област. Докато същите усилия в СССР не водят до никъде - заради войните в различните институции и администрацията. Така се ражда и следният афоризъм „Първата глобална компютърна мрежа става реалност благодарение на капиталистите, държащи се като кооперативни социалисти, а не на социалистите, държащи се като конкуриращи се капиталисти“.