Пет години след първия си безогледален модел Canon най-накрая дава наистина сериозна заявка за намеренията си в този клас. Първият признак беше EOS M5, който видяхме на Photokina 2016, а по-рано тази година се появи и Canon EOS M6. Когато го видях за първи път, бях скептичен, но след две седмици с него смело мога да заявя, че това е един от най-удобните фотоапарати, които съм ползвал от много време насам. Хората, които мисля, че ще го оценят най-високо, са стрийт фотографите, непретенциозните влогъри и професионалистите, които вече са част от екосистемата на Canon.

Мястото на EOS M6 в безогледалния свят на Canon е като заместник на EOS M3, който взима някои от ключовите качества на EOS M5. Новият модел е изключително малък и с тегло от 520 гр., когато е оборудван с батерия и китов обектив, но няма вграден визьор. Въпреки това е учудващо удобен и работата с една ръка не е проблем. За това помагат и удобните метални врътки в горната част на тялото, което е направено изцяло от устойчива пластмаса. Врътките са общо четири, като една е за смяна на режимите на снимане, една за компенсация на експозицията, а другите две са програмируеми, според различните режими. За комфорта помагат и многото физически бутони, като шест от тях са програмируеми. Има и лесно достъпно и програмируемо бързо меню, освен познатото Q меню, което ще използвате по-рядко. Всичко това дава усещането за перфектен и лесен контрол на апарата, с който се свиква бързо и лесно, а персонализацията е максимално улеснена.

Четирите врътки в горната част на апарата правят контрола изключително лесен.

Като фен на стрийт фотографията едно от любимите ми и най-удобни неща в този апарат е 3-инчовият тъчскрийн, който изскача назад и нагоре. Така EOS M6 става перфектно оръжие за снимки от по-ниска гледна точка, от която кадрирането е изключително дискретно и ми позволяват да хвана разнообразни моменти, без да стресирам хората около себе си. От екрана могат да се управляват и точката на фокус и всички менюта, включително и Q менюто, с което промяната на настройките се случва бързо и лесно. Липста на визьор пък е нещо, което ме стресира в началото, но много бързо спря да ми прави впечатление, след като привикнах към екрана и осъзнах удобството на малкото тяло.

Снимките в пълен размер може да видите тук.

Самите кадри са в грижите на познатия ни 24MP APS-C сензор с до ISO 25600 светлочувствителност, който сме виждали вече в EOS M5, EOS 80D и още няколко модела на компанията. Типично за сензорите на Canon сензорът представя наистина приятни и премерени тонове, директно от камерата в JPEG формат. EOS M6 също така мери светлината правилно, дори в трудни условия. При автоматични настройки за баланса на бялото и автоматичен Picture Style цветовете са с приятни и топли тонове. По-интересното е колко много можете да направите със снимките в самата камера, след като сте снимали. Ако имате JPEG кадри, можете да добавите креативни стилове, да преоразмерите и кропнете, докато RAW снимките имат куп други настройки, включително възможност за промяна на Picture Style настройките. Накрая можете лесно да прехвърлите снимките към смартфон с приложението на Canon, като EOS M6 може да има и постоянна връзка с Bluetooth. Така пътят от интересната сцена на улицата до поста в Instagram е изненадващо лесен и кратък.

Любимият ми начин за ползване на EOS M6 при стрийт снимки.

Аспект, на който отделих по-малко внимание, но ми направи много добро впечатление с огромния си потенциал, са видео възможностите. Canon продължава да не предлага 4K от APS-C сензорите си, така че максималната резолюция тук е FullHD с до 60 кадъра в секунда. Затова и EOS M6 е перфектен за непретенциозни влогъри, които не държат на най-високата резолюция, но оценяват другите качества на камерата. Освен удобните размери, с които EOS M6 улеснява всякакво снимане, тук има Dual Pixel автофокусна система с до 49 точки, които могат да се избират от тъчскрийна. По-важното за видеото е, че проследяващият фокус е на наистина високо ниво, а смяната на фокуса при поява на обект в по-близък план става буквално за секунда.

Изскачащият нагоре екран не е най-удобният вариант за влогване, но е супер за снимки.

Друг аспект при снимане на видео, особено при влогване, е стабилизацията. Тук има електронна стабилизация, която работи само за видео. Нейният минус е, че дава допълнителен кроп на картината, затова и не я препоръчвам. Повечето EF-M обективи обаче имат собствена стабилизация, която дава нужните резултати и цялостното качество на картината е наистина високо. Това пробвах с китовия 15-45 mm. f/3.5-6.3 обектив, който се справи много добре с няколкото клипчета, които записах. Това е и физически най-малкият пакет, в който Canon предлага най-доброто си APS-C видео.

Големият негатив за влогърите е екранът, който се завърта нагоре, така че да изскочи над апарата. Това на теория е добре, но на практика екранът се закрива, ако използвате hot shoe гнездото, за да сложите микрофон. Също така, когато екранът се завърти, най-долният ред от менютата се скрива, което също не е фатално, но е досадно. Последната подобна подробност е фактът, че ако имате стандартна плочка за статив, върху апарата, няма как да отворите гнездото за батерията.

Canon EOS M6 има едни от най-приятните и удобни менюта за безогледален апарат на пазара.

Професионалистите в екосистемата на Canon са последната група, която смятам, че ще намери EOS M6 за интересен вариант за второ тяло. Апаратът е перфектен за резервен вариант в студиото или просто малкият апарат, който да носите при пътуване, вместо огромният DSLR. Тук е DIGIC 7 процесорът за изображения, с който EOS M6 снима до 7 кадъра в секунда, стигащи до 9 при заключени фокус и експозиция. Може би най-голямата изненада в този апарат е липсата на електронен затвор, което означава, че винаги има затваряне на механичния затвор. Така тихият автофокус на EF-M обективите няма значение, тъй като всяка снимка върви с шума на затвора.

Обективите са основната причина EOS M6 да е добър избор за професионалистите, които вече са част от екосистемата на Canon. Серията EF-M има сравнително малък избор със 7 обектива, като най-светлият е “твърд” 22mm. f/2. За сметка на това адаптерът EF-EOS M позволява да използвате всичките си EF и EF-S обективи с EOS M6, което разрешава проблема със “стъклата”.

Canon EOS M6 има някои пропуски, начело с липсата на 4K видео и вграден визьор, които ме накараха да съм особено скептичен към него. Няколко дни по-късно установих, че животът без визьор не е толкова страшен, но пък малкият размер и удобният контрол са нещо, което прави снимането истинско удоволствие. Две седмици по-късно мога спокойно да потвърдя впечатлението си, че това е най-приятният и удобен апарат, който съм ползвал от много време насам. Да, бих предпочел да има визьор и 4K видео, но тези компромиси са нищо на фона на комфорта и удоволствието от снимането, както и качествените снимки.