Вече свикнахме да ставаме свидетели на бизнес сделки, където огромни компании биват погълнати от още-по огромни такива, сигурно не ви е направило кой знае какво впечатление когато гигантът Sony стана собственик на пословичната марка Minolta.
По ръцете ми още пробягват тръпки като си спомня първия си сблъсък от детството с професионално огледално-рефлексното тяло на същата тази марка. Тогава си мислех като порасна искам такъв апарат. Сега, когато мога да си го позволя, такъв играч на пазара просто не съществува. Sony лепнаха своето лого и промениха изцяло дизайна, за да могат да стъпят на цифровия пазар с изцяло нов апарат и завещанието на едно славно минало. От тогава минаха няколко години, а нещо за мен липсваше. Някак я нямаше магията.
Едва тази година Sony решиха да докажат че не мислят да разпилеят така прилежно натрупаното от Minolta наследство и предприеха разработката на първия за компанията пълноформатен цифров SLR. По подобие на другите основни играчи в бранша, те взеха всичко най-добро от досегашните си разработки, уголемиха размера на сензора и направиха уверена крачка към новите тенденции при цифровите апарати. По-мощнен процесор (в случая даже два), огромен визьор, голям и детайлен LCD екран, по-високи ISO скорости, HDMI изход и прочее, и прочее. Вече ги знаем до болка до толкова сме разглезени. С новата матрица разбира се, дойде и нова резолюция, която е най-голямата в този клас за сега маниакалните 24.6 мегапиксела!
Безсмислено е да се впускаме в полемики кому са нужни толкова много пиксели нека си останем с максимата колкото повече толкова по-добре. Вградените процесори са вече толкова мощни, че успяват безпроблемно да жонглират с такива обеми информация (една снимка излязла от Sony α900 тежи от 7 до 18MB, а апаратът ви позволява да заснемате по 5 в секунда), а и харддисковото пространство се продава в момента на безценица, така че не виждам какво би ни спряло като потребители да искаме все по-големи резолюции.
На борда има почистваща система и стабилизация на изображенията на сензорно ниво, което винаги е било добър коз в ръцете на Sony. При другите марки за тази екстра се ръсиш при всяка една покупка на обектив, а професионалистите обикновено имат поне по десетина. Математиката е елементарна... освен това, уникалната оптика, която се предлата към серията апарати на Sony, както знаем е Carl-Zeiss, което само по себе си е немалко предимство. Изобщо, доста камъчета, които могат да преобърнат колата, като става въпрос за избор на SLR тяло. А като прибавим и цената, която се очаква да е около 3000 долара, изкушението става непреодолимо. Пряката конкуренция в този клас обикновено или струва повече, или не предлага някоя от екстрите включени тук. Minolta, макар и под новото име и покрив на Sony определено се завърнаха с гръм и трясък!
По ръцете ми още пробягват тръпки като си спомня първия си сблъсък от детството с професионално огледално-рефлексното тяло на същата тази марка. Тогава си мислех като порасна искам такъв апарат. Сега, когато мога да си го позволя, такъв играч на пазара просто не съществува. Sony лепнаха своето лого и промениха изцяло дизайна, за да могат да стъпят на цифровия пазар с изцяло нов апарат и завещанието на едно славно минало. От тогава минаха няколко години, а нещо за мен липсваше. Някак я нямаше магията.
Едва тази година Sony решиха да докажат че не мислят да разпилеят така прилежно натрупаното от Minolta наследство и предприеха разработката на първия за компанията пълноформатен цифров SLR. По подобие на другите основни играчи в бранша, те взеха всичко най-добро от досегашните си разработки, уголемиха размера на сензора и направиха уверена крачка към новите тенденции при цифровите апарати. По-мощнен процесор (в случая даже два), огромен визьор, голям и детайлен LCD екран, по-високи ISO скорости, HDMI изход и прочее, и прочее. Вече ги знаем до болка до толкова сме разглезени. С новата матрица разбира се, дойде и нова резолюция, която е най-голямата в този клас за сега маниакалните 24.6 мегапиксела!
Безсмислено е да се впускаме в полемики кому са нужни толкова много пиксели нека си останем с максимата колкото повече толкова по-добре. Вградените процесори са вече толкова мощни, че успяват безпроблемно да жонглират с такива обеми информация (една снимка излязла от Sony α900 тежи от 7 до 18MB, а апаратът ви позволява да заснемате по 5 в секунда), а и харддисковото пространство се продава в момента на безценица, така че не виждам какво би ни спряло като потребители да искаме все по-големи резолюции.
На борда има почистваща система и стабилизация на изображенията на сензорно ниво, което винаги е било добър коз в ръцете на Sony. При другите марки за тази екстра се ръсиш при всяка една покупка на обектив, а професионалистите обикновено имат поне по десетина. Математиката е елементарна... освен това, уникалната оптика, която се предлата към серията апарати на Sony, както знаем е Carl-Zeiss, което само по себе си е немалко предимство. Изобщо, доста камъчета, които могат да преобърнат колата, като става въпрос за избор на SLR тяло. А като прибавим и цената, която се очаква да е около 3000 долара, изкушението става непреодолимо. Пряката конкуренция в този клас обикновено или струва повече, или не предлага някоя от екстрите включени тук. Minolta, макар и под новото име и покрив на Sony определено се завърнаха с гръм и трясък!
Коментари (0)
Още от Tech
Препоръчано
Може Да Харесате
Избрано от редактора
Селекция от статии и ревюта от редакторите на HiComm
