Книгите по игри не се славят с особено голяма литературна стойност. Факт, който обаче не принизява по никакъв начин чистото удоволствие от четенето им. И факт, който е лесно оборим от страхотни поредици като Mass Effect заглавията, в лицето им на лесно смилаема и лека за четене научна фантастика, и Dragon Age поредицата, идваща с щипка интрига а-ла “Игра на тронове”(особено в The Masked Empire на Патрик Уикес). Отговорни за кросмедийния характер на игрите си, гейминг книгите допълват т.нар. lore на игровия свят по един интригуващ и обогатяващ начин. Самата аз често съобразявам изборите, които правя в игра (от ролеви тип) със събития от книгите, придружаващи въпросното заглавие. По този начин усещам, че моят герой наистина съществува във вселената, създадена от някои от идолите ми, било то Дейвид Гайдер(Dragon Age, Pillars of Ethernity, Baldur’s Gate, Neverwinter Nights), Дрю Карпишин (Star Wars: Knights of the Old Republic, Star Wars: The Old Republic, Mass Effect, Anthem, Neverwinter Nights, Jade Empire, Baldur’s Gate) или Патрик Уикес(Mass Effect, Dragon Age).

Поради всичко това нямаше как да не възкликна развълнувано, когато приятелите ни от издателство “Сиела” предложиха да направя ревю на “Mass Effect: Andromeda - Бунт в Ядрото”. Първа Mass Effect книга за българския пазар, и първа книга по игра на български език за мен (попринцип чета английските оригинали).

Написана от бестселинг автора на New York Times, Джейсън М. Хю (The Dire Earth Cycle, Zero World),  и писателя-фантаст К. С. Алекзандър (Necrotech), книгата е на светлинни години по стил на писане от трагичната Mass Effect: Deception на Уилям Дийц, която никога няма да се изморя да критикувам. “Бунт в ядрото” е и първата част от планираната книжна трилогия по Mass Effect: Andromeda, макар да не е ясно какво ще е бъдещето й след критичния провал на играта.

Но да минем на въпроса: заслужава ли си “Бунт в Ядрото”? И още как. Прочетох я на един дъх, толкова грабваща беше историята. Само трябва да ви предупредя, че ако разочарованието ви от Mass Effect: Adromeda е толкова прясно, колкото е и моето, книгата ще сипе доста сол в раната. Защото е поредното доказателство за пропиляния потенциал на играта.

Следват малки спойлери от книгата.

Доброто

“Бунт в Ядрото” разказва историята космическата станция Ядрото (или Nexus, както я познаваме от играта) веднага след пристигането й в галактиката Андромеда. Главно действащо лице е Директора по сигурността Слоун Кели, която срещаме в Mass Effect: Andromeda. Тя е и звездата в този незабравим анимационен бъг от играта:

Само част от събитията са разказани от гледната точка на Слоун. Дава ни се възможността да надникнем зад мотивацията на всички виновници, довели до бунта в Ядрото, с драпането им за власт, лъжите, грешните решения и личните им трагедии. Старая се всячески да избегна спойлери, но ще ви дам един цитат от книгата, който много точно сумаризира нещата: “Това беше “другата страна”, а шедьовърът на идеалистката се оказа нарисуван с кръв с четките на старата омраза. В ръцете на глупавата гордост на малцина.”

Тъжен е фактът, че цялостната история на “Бунт в ядрото” е в пъти по-интересна от тази на самата игра. Страничен продукт, до който малцина геймъри ще се докоснат, има по-висока стойност за вселената си, отколкото голямата, широко маркетирана игра. Книгата е история от света на Mass Effect, с всички познати и толкова любими на феновете елементи: фокусирано разказана история, добре изграден главен герой, интригуващи странични персонажи, търпящи плавно развитие, перфектен наративен ритъм и великолепно изградена клаустрофобична атмосфера. Напрежението в тежките моменти се излива от страниците, малкото радостни събития пък идват като глътка свеж въздух след буря, създаващ голата илюзия за фалшива надежда.

Всеки, който е изиграл Mass Effect: Andromeda знае как свършва бунта в Ядрото. Книгата обаче опровергава гледната точка, че “бунтовниците са лошите” и е ярък пример за субективизма в историите, развиващи се в световете на Bioware (само си спомнете всичко около Солас и елфическия пантеон, което знахме преди Dragon Age: Inquisition като друг пример). “Бунт в ядрото” разказва истинската история на трагедията на станцията, неизкривена от нереалистичния идеал на инициативата “Андромеда”, демонстрирайки порочната система, която не се е променила след напускането на Млечния път. Расизъм, бюрокрация и неориентирани лидери. Книгата е същинска сатира на корпорация с некадърен мениджмънт, който следи за изпълнението на дългосрочните планове, без да има капацитета да изхрани служителите си и за месец. 

Ако преминем към научно-фантастичните елементи пък виждаме логични следствия от трагични обстоятелства. Обсъдена е космическата радиация, проблема с поддържането на живот в космическа станция и дори, по реалистично звучащ начин, са описани спецификите на криостазата. Умело е уловен всеки елемент в крехкия баланс на живота в станцията: от пробойните в идеала, до пробойните в корпуса. И е наистина тъжно, че нищо от тази динамика не е намерило място в играта.

Фостър Адисън има сравнително голяма роля в "Бунт в Ядрото". Почти успяваш да й съчувстваш на моменти.

Ще завърша тази секция с един извод, до който стигнахме в офиса на HiComm. Ако тази книга беше превърната в CGI филм от рода на Dragon Age: Dawn of the Seeker, то разработчиците биха получили поне още година време за разработване на играта и резултатът нямаше да е толкова трагичен. Странно как книга от “разширената вселена” на Bioware се е превърнала в толкова силен паралел с реалните калпави мениджърски решения в Bioware Montreal, довели до създаването на Mass Effect: Andromeda.

Лошото

Колкото и да ми допадна историята, книгата има някои малки проблеми с превода. Те се срещат само в самото й начало и представляват липса на кавички при имена на групировки, преведени на български (като терористичната група Cerberus, преведена като “Цербер”). От една страна разбирам защо Nexus е преведено като Ядрото, но от друга - това е име. Всичко това са бели кахъри, разбира се, и като цяло преводът е доста добър и при него не е загубено нищо от оригиналната атмосфера на книгите.

Накрая, и това вече е изцяло лично мнение, небазирано на твърди факти, надявах се в книгата да има поне нещо за Рийпърите и войната в Млечния път, която тъкмо започва когато стартира инициативата “Андромеда”.

600 години в криостаза са много, но Шепърд е вършал из Млечния път преди началото на инициативата. Щеше да е хубаво да е вмъкната поне една реплика по въпроса.

Като за финал

“Бунт в Ядрото” е книга, на която наистина се насладих. Всъщност, тя почти ме накара да преиграя Mass Effect: Adromenda. Тъкмо свалях играта, когато си спомних колко усилия ми коства изобщо да я завърша и прекъснах тегленето в Origin.

Ще се радвам да прочета и другите две книги от замислената книжна трилогия. Надявам се да са толкова добри колкото тази и да бъдат издадени на български език. Защото книгата наистина си заслужава въпреки малките проблеми с превода. Това е Mass Effect. Такъв, какъвто го помня.  

Най-четени
Всички

Huawei към Тръмп: „Не искаш да ни караш да се конкурираме с Google”

290 | 19.08.2019
Още от Play

Syfy спира сериала "Криптон" след 2 сезона

31 | 18.08.2019