Всички знаци бяха налице… За съжаление хора като мен, които са фенове на франчайза Mass Effect от Ден 1, вярвахме до последно, че Andromeda ще е великолепно ново начало за поредицата. Всички игнорирахме масовите напускания в екипа на Bioware, работещ върху ME4. Впрочем въпросните напускания започнаха още преди края на разработването на ME3, като първи от кораба скочиха може би най-добрите писатели, работили по поредицата – Патрик Уикис, който стана водещ сценарист на Dragon Age франчайза, и Дрю Карпишин, създал историите на вечните шедьоври Knights of the Old Republic, Jade Empire, Baldur’s Gate и Neverwinter Nights. През следващите 5 години ги последваха ключови фигури от всеки един департамент. През 2015 г. дори стана ясно, че 80% от дизайнерите и програмистите, работещи върху Mass Effect: Andromeda, никога до тогава не са участвали в разработването на заглавие на Bioware. И всичко това ясно си пролича през последните два дни.

Очакванията ни за играта бяха разбити както тези на екипажа на Hyperion за "Златните светове"

ME: Andromeda не е играта, която очаквахме. И основната причина за това е именно новото начало, новата посока, която Bioware избра за култовия си научнофантастичен франчайз. Неслучайно отделих внимание да посоча Уикис и Карпишин. Липсата на последния се усети още в края на ME3. Липсата и на двамата доведе до пословично лошия диалог в Andromeda и това началото й да е толкова далече от обичания от нас наративен стил на Bioware. Но и това франчайзът официално да премине от статуса на story driven RPG към exploration driven RPG. А ако търсех игра от последния тип, то щях да съм почитател на ролевите заглавия на Bethesda, а не на Bioware.

Болезнено изживяване откъдето и да го погледнеш

Ще ми се да кажа, че канадското студио е просто жертва на времето си, започнало да изпитва „синдрома на ААА игрите“, заради който получавам нервни тикове всеки път когато чуя думите „отворен свят“. Само дето няма как да го кажа. Защото през 2014 г. Bioware се опитаха да превърнат другия си голям франчайз, Dragon Age, в single player MMO. Тогава Патрик Уикис стана главен писател на Inquisition и заедно с Дейвид Гайдер, създателя на DA вселената, спаси играта с интригуваща, макар и леко клиширана история.

Дали Andromeda ще получи този така нужен й спасителен пояс? Ще разберем след 23 март, когато играта официално ще излезе в Европа. Засега успях да изиграя първите 10 часа от нея, основно прекарвайки времето си в соловата компания. И най-откровено казано, дори нямам желание да продължавам. Andromeda успя да ме вбеси, разсмее с абсурдите си и накрая да ме остави с толкова горчив вкус в устата, че краят на Mass Effect 3 в момента ми се струва като съвсем малък проблем, който се решава с много лично въображение. И не, на мен не ми минава номерът

„всички игри на Bioware имат бавен старт"

Не. Inquisition имаше бавен старт. Разликата там обаче беше, че съм още по-увлечена в Dragon Age франчайза, отколкото в Mass Effect. Въпреки че играта стана истински интересна едва след 30-ия час (след големия Templar/Mage избор), имах познати герои, на които да се опра, за да продължа напред. Както и нови такива, които бяха представени по динамичен и интригуващ начин.

Поне си го признават

Andromeda не направи това. Andromeda не направи нищо да ме привлече към историята или героите си. Дори напротив. От самото начало играта все едно нарочно искаше да обиди всички стари фенове на франчайза и дори на Bioware като студио. И наистина - още от самото начало. Още от менюто с чисто конзолен потребителски интерфейс, който съвсем очаквано понякога е труден за управление с мишка, и създаването на героя ви.

Докато създавах героинята ми, си мислех, че мога да преглътна факта, че единственото подобрение във визията на героите спрямо Inquisition е подобрената лицева текстура. Това беше, преди да вляза в самата игра, където сносно изглеждащият ми герой всъщност приличаше на изгубеното чадо на Ам-Гъл и топче пластилин. Лепнах й прякора Кранта и така ще се обръщам към нея и тук. Не заслужава да я наричам „моя герой“. Симпатичен бонус е, че визията на бащата Алек Райдър се променя в зависимост от това, как сте персонализирали героя си.

Запознайте се с Кранта. Тя е вашият DERP гайд. И честно, постарах се да изглежда добре...

По-голямата начална обида дойде от невинно изглеждащо меню, което ви позволява да „персонализирате историята“. Трябва да изберете дали Командир Шепард е бил мъж или жена… Да, само това. Няма значение какво сте правили в оригиналната трилогия, важно е само да се знае кой чифт репродуктивни органи сте избрали да има героят ви. Тук

Andromeda получи първото си благославяне

от моя страна. Каква връзка има явно специалният талант на Шепард да носи сутиен към историята на Andromeda? Нямам идея. От тук обаче започна същинският абсурд. Има ли смисъл да говоря изобщо за потресаващите анимации, липса на експресивни лицеви движения и армията от пластилинови човечета, които представляват всички NPC-та в играта? Дори извън кинематографските сцени! Първоначално си мислех, че проблемът е от камерата. В опциите на играта имате на пръв поглед услужлив слайдър за Field of View Multiplier. Е, разлика нямаше. Или всички във вселената на Andromeda са късокраки по подразбиране, или Bioware са използвали неплатения труд на стажанти да създават фигурите на хора. Във всеки случай голяма вина за визията на героите лежи в енджина Frostbite 3, който захранва играта. Той беше използван и в Dragon Age: Inquisition. Учудващо, там героите изглеждат в пъти по-добре, а играта излезе през 2014! Съжалявам, омразата ми към Frostbite 3 е огромна. Макар енджинът да е великолепен за създаване на впечатляващо изглеждаща околна среда, видно и от Andromeda, и от Inquisition, и от Battlefield 1, и от FIFA 17, той е потресаващо сакат по отношение на NPC-та.

В Andromeda потенциално интересен емоционален момент бива развалян от неспособността на героя ви и всички останали да движат мускулите над носа си. Може би криопрезервацията е причина за това? Може всички да са получили инсулт? Или може би се опитвам просто да намеря някаква логика зад пословично лошата анимация. Впрочем всички в играта мигат, все едно ги пръскаш в лицето с вода!

Имах по-грубо сравнение на ум, но ще го запазя за себе си

Специално внимание заслужава липсата на каквато и да е синхронизация между гласа и движението на устните на героите и потресаващо цялостно озвучаване. Само четирима герои към края на 10-часовото ми играене звучат и изглежда добре, когато говорят – Алек Райдър, бащата на Кранта; асари докторката Лекси Т'Перро, озвучена от Натали Дормър от Game of Thrones; първият женски туриан, който виждаме изобщо в Mass Effect - Ветра; и Лиъм, който внася малко свежест и живот в статичната обстановка. И това е. Кранта, освен нелепо изглеждаща, е и нелепо звучаща. Има обаче една позитивна страна в цялата работа. Диалог системата всъщност е подобрена. Каквото и да кажете, вече не е оковано от Парагон/Ренегат системата, като се очаква да „изградите характера“ на Кранта в зависимост от избора ви на отговори. Ето това е нещо, което съм любопитна да видя как ще се развие. За да завърша параграфа на още по-позитивна нотка, мога да заявя с известна гордост, че открих една анимация в Andromeda, която изглежда велико! И тя е, когато скачате с Jump Jet-овете.

Една от причините да продължа да играя е заради чистото ми любопитство да видя какво ще е отражението на новата диалог система върху играта

Да продължим към историята. Братът на Кранта е в смъртна опасност, след като корабът Hyperion се сблъсква с грамадния облак, наречен The Surge. Проблемът е, че поне към момента нямаме никаква информация за отношенията на героя ни с въпросния брат. Без това да е изяснено, ни пращат някъде да видим нещо… Дори не успях да го запомня - точно толкова претупано е това. Анимациите доста често ме разсейваха от следенето на историята… Междувременно всички на кораба вече са се ошашкали заради облака и крякат като стадо гъски „Какво е това?“ въпреки очевидно синтетичния произход на облака. Извод, всички на борда на Hyperion са идиоти.

Изводът ми е подкрепен от факта, че Hyperion се сблъсква с The Surge въпреки внушителните му размери. Защо изобщо набутваш кораб с 20 хил. души на борда в облак с неизвестен произход?

И така, слизаме на първата планета, която е била посочена като един от перфектните за колонизация „Златни светове“. Очаквано, положението изобщо не е розово, но пък е наистина красиво! Andromeda блести най-вече с великолепните си гледки – било то на отделните светове или в самия Космос, на който можете да се насладите, докато пътувате от планета на планета, за да ги сканирате. За разлика от много други хора нямам проблем с новата система за сканиране и дори я намирам за подобрение от предните игри. Пък и обичам космически гледки. Особено толкова добре направени.

Започнах да се разхождам из красивата планета, попаднах и на първите врагове, които по-късно в играта са наименувани като "Кетт". Както всички други извънземни в играта, и те изглеждат по-добре от хората. Изпитах бойната система за първи път и мога с ръка на сърцето да кажа, че е солидна. Може би битките бяха най-забавните и задоволителни моменти от цялото ми време с Andromeda и ми става малко тъжно, че положението е такова. Системата е почти толкова добра, колкото в ME3, с малки изменения в стилистиката й, които ми напомниха много на ME1.

Бойната система се връща към RPG корените на оригиналната Mass Effect, без да губи екшън усещането от ME2 и ME3. Може да правите епично изглеждащи движения, съчетавайки скока с Jump Jet с dash напред и да убиете врага с мощна меле атака

След първата битка пръстът ми автоматично отиде към F5 бутона, за да запазя прогреса си. Странно… нищо не стана. Проверих отново мапинга на бутоните и все още съм в шок от факта, че Andromeda няма Quick Save. Как? Защо? Кой го е решил това? Уволнен ли е вече? Може ли да създадем петиция да го уволним?

Въпросите ми продължиха да ескалират до още по-големи крайности при края на мисията на планетата и последвалия сегмент, приличащ на съживяването на Шепард в Project Lazarus в Mass Effect 2. След това, явно на някакъв не толкова случаен принцип, колкото изглежда в играта, обявиха Кранта за

най-специалната сред специалните снежинки

Да живее непотизмът! Кранта е доволна

И сега трябва да почне да снежинства по различни светове, за да намери нов дом за човечеството в ролята си на Pathfinder. Чудно! Ще се изследва! Само къде ми е мотивацията за цялото нещо освен „това е очаквано от теб, защото си специална и умна“? Вече имам сериозни подозрения, че играта смята Кранта за 5-годишно хлапе, което води на пързалката, запознава го със случайните деца на катерушките и му казва „Тук се забавляваш“. Ами не. Обичам да си седя у нас и да чета. Затова и изчетох кодексите в играта. Бяха по-интересни от самата история. 

Ето и доказателството за това ми твърдение

После стигнах до Nexus – голямата космическа станция, която ще представлява сборен пункт, подобен на Цитаделата в оригиналната трилогия. От тук следваха стандартни неща – нищо не е преминало по план, има липсващи хора, няма ресурси, трябва да свършиш всичко и да си говориш със скучни бюрократи, които не допринасят с нищо към нищото, наречено история в първите часове на Andromeda. Има няколко добри момента като началното разкриване, че Nexus дори не е завършен, или бунтът, който се е състоял на него. Но нещата се изчерпват дотук. После просто се качвате на новия си кораб - Tempest - и поемате към планетата Еос, имаща потенциала за колонизация.  Крафтинг системата, до която имате достъп на борда му, изглежда е взаимствала повече от Dragon Age: Inquisition, отколкото от предходните Mass Effect игри. Няма как да изразя обосновано мнение за нея, без да съм прекарала повече време с тестването й. 

И докато със сигурност ще изпробвам това, няма как да кажа същото за друг аспект от играта, който напълно изключих от бъдещите си планове. Можете ли да познаете кой?

Мултиплейърът, разбира се!

Никога не съм била фен на тази „нова“ екстра на Bioware игрите, която се появи за първи път с Mass Effect 3 и реално не се е променила много след Inquisition. Отново има опити да бъде обвързан с играта чрез Strike Team мисиите, които са не толкова интуитивна версия на War Table от Inquisition. Някои от тях можете да минавате в Мултиплейъра, вместо да чакате да изтече реално време, за да бъдат осъществени от агенти. Така сте свободни и напълно да игнорирате Мултиплейъра, както щях да направя аз, ако не бях поела отговорността да пиша ревю на играта.

По същество Мултиплейърът си е същата скука. Оцелей 10 вълни от гадини с още трима твои приятели. Три от вълните имат определени задачи, които трябва да изпълниш, освен да стоиш зад укритие и да стреляш. И това е.

Е, време е да обявя, че Мултиплейърът на Andromeda е също толкова алергичен към мен, колкото аз към него. За период от час и половина изпитах: осем пълни краша на играта при опит да вляза в Мултиплейъра; два пълни краша по време на един от отегчителните мачове; едно пълно изхвърляне след край на мач, след който не ми се запазиха резултатите; три забивания; два пъти загуба на връзка със сървърите на ЕА, които обаче не ме изхвърлиха изцяло от играта, а само от Мултиплейъра; и всичко това на зверската машина, на която очаквано нямах спадове на кадрите в секунда под 60, и със солидна интернет връзка.

Ако това не бяха достатъчно технически затруднения, ето един забавен факт за Mass Effect: Andromeda. Играта реши да побърка придружаващия софтуер на клавиатурата ми G910 Orion Spectrum – Logitech Gaming Software. Светлинните и макро профили се сменяха на случаен принцип след края на всяка кътсцена и единственият начин да ги върна на избрания от мен беше да затворя играта, отида на профила в LGS и да я отворя отново. Докато играта пак не реши, че профилът не я устройства.

Усещат се като повече

Това ме предизвика да вляза във форумите за поддръжка на EA и да видя какви други технически проблеми са открили потребителите. Оказва се, че отговорът е - страшно много. Независимо от платформата. Забивания, черни екрани, крашове от мултиплейъра, проблеми със звука по време на мачове, неадекватна поддръжка на играта за системи с две видеокарти или при мултимониторна конфигурация. И знаете ли кое е най-забавното? Това няма да бъде оправено при официалното излизане на играта. Очакваният Day 1 patch беше пуснат с възможността да играете 10 часа от Andromeda, ако сте си платили за EA/Origin Access.

Това, което се случва с ME: Andromeda, е трагично. Това ще бъде

най-потресаващият launch в историята на Bioware

в техническо отношение и най-големият удар за компанията по линия критичен и потребителски прием. Мои приятели вече спряха предварителните си поръчки, форумите на Reddit и редица гейминг медии също са пълни с хора, отказали се от играта.

Суровият прием може да ви се струва малко краен, особено когато видите кадри като този. Но унищожителната критика е напълно заслужена на този етап

Наистина е тъжно да видя компания, която обичам от излизането на KOTOR насам, да е в такова положение. И да нямам желание да продължа да играя заглавие от един от най-любимите ми франчайзи за всички времена. Andromeda наистина бележи нова посока. Не само за Mass Effect с преместването на фокуса от история към експедиции, но и за Bioware – от студио, което правеше най-добрите story driven RPG-та, до поредния ААА производител, глътнал плувките, наречени „отворен свят“ и „мултиплейър“.

Не можеш да привлечеш старо куче само със солидeн геймплей и добре изглеждащи кинематографски сцени. Искам повече!

Ще изиграя Andromeda докрай. Ще довърша това ревю с пълен поглед над нещата. Очаквайте го към края на месеца.

Но лично като фен нямам никакво желание да видя Andromeda отново на машината си. Тя сама по себе си не е лоша игра. Ако погледнете отвъд трагичните анимации, трагичното озвучаване и скучната история, ще видите солидната бойна система, брилянтен саундтрак и красиви планети. Само дето с последните три може да се похвали всеки трети sci-fi шутър или дори обикновен шутър. Игрите на Bioware бяха различни. Историята и героите им ги правеха различни. А тук те са незадоволяващо плоски, прозрачни и слаби. Това просто не е моят Mass Effect.

Искрено се надявам да бъда приятно изненадана от следващите часове на Andromeda, но в момента съм категорична в крайното си мнение:

Mass Effect трябваше да умре с Командир Шепард.