„Не правят вече такива игри. Защо по дяволите не правят вече такива игри?“ – това бяха двете основни неща, които ми се въртяха в главата, докато играех чисто новия стар Mass Effect: Legendary Edition. Да се намери отговор на тези въпроси е както по детски лесно, така и почти невъзможно трудно.

Вижте още: Е3 2021 обещава да е по-различно, но и по-интересно от всякога. Какво да очакваме от игралното МегаЕкспо?

И понеже в случая новата/стара трилогия на BioWare едва ли има нужда от подробно представяне (и съответно ревю в класическия смисъл на думата), ти предлагам да се позанимаем повече с тях, отколкото с чисто визуалните и геймплейни качества на игрите от серията, които са достатъчно известна величина.

Полъх от едни други, по-добри времена

Първата част на замислената (и реализирана) като трилогия Mass Effect поредица се появи в края на 2007 година, т.е. преди грубо около 14 години. Ако се замислиш, това не е чак толкова дълъг период от време – особено що се отнася до чисто техническата еволюция на масовите игри.

С малко труд, ИИ ъпскейл и шепа модерни визуални ефекти дори първата игра от серията изглежда повече от отлично. Когато стигнеш до третия Mass Effect от Legendary Edition пакета, трудно ще намериш причини да се оплачеш конкретно от гледна точка на графика и презентация. Всъщност МЕ3 изглежда буквално като нещо излязло през последните година-две, а не като игри на 9 години.

Там където култовата трилогия рязко се откроява на фона на по-голяма част от модерните ААА заглавия, е общият тон и атмосферата на игрите.

Всеки дай хард фен на серията знае точно за какво говоря – трудните решения, зад които стоят тежки морални дилеми, никоя от които не е точно черна или бяла; сериозният, зрял тон на историята, изключително ярките, запомнящи се, силни персонажи; смелите, креативни решения, някои от които, вместо да танцуват по ръба на противоречивостта без колебания, смело пресичат границите на общоприетото, на сигурното, на мейнстрийм комфорта.

Да, най-вече визирам сцената, в която имаш избор да вразумиш наглата Khalisah al-Jilani, запазвайки докрай цивилизования тон, или просто да ѝ шибнеш един в зъбите. Да, за същество от женски пол говорим. И да, става дума за журналист на всичкото отгоре.

Спри за момент. Припомни си тази сцена. Замисли се дали изобщо е възможна подобна креативна свобода в модерно заглавие, без огромна тълпа политкокретни активисти да щурмуват щабквартирата на BioWare и да я запалят…

Уникален, креативен експеримент

Да кажем, че Mass Effect беше изпреварила времето си, би било твърде слабо, за да се опише какво монументално постижение, какъв крайъгълен камък в историята на видеоигрите е тази поредица. Замислена и реализирана като трилогия от самото си начало – нещо немислимо в условията на настоящия гейм пазар, Mass Effect имаше рядък шанс да разгърне една внушителна, буквално смазваща с мащабите си сай-фай сага, която на практика е игралният еквивалент на Властелина на Питър Джаксън или кинематографската Марвел вселена на Кевин Файги.

Говорим за огромен набор от култови герои – начело с една от най-ярките фигури в целия гейминг пантеон – Командир Шепърд. Зад всеки един от тях – впечатляващо дълбока, истинска, емоционална лична история, гъсто изпъстрена с разклоняващи се в най-разнообразни (и изненадващи) посоки низ от морални избори, много от които с разтърсващи последици за цялостния изход от една или друга ситуация, а ултимативно и за играта като цяло.

Всеки запознат отблизо с творчеството на BioWare лесно може да проследи генезиса на някои от фундаментите, върху които е стъпил Mass Effect. Безспорно най-силно и значително е влиянието на едно от най-ярките заглавия в историята на студиото – Knights of the Old Republic. Вероятно именно докато са работили по него, на Drew Karpyshyn и Casey Hudson им е хрумнала идеята да създадат своя собствена, уникална версия на култовата Star Wars вселена. Паралелите са много и видими с просто око – елитното SPECTRE звено като аналог на джедаите, огромна галактическа република, населена с десетки различни раси. Гигантска, мрачна заплаха, която изправя една малка група романтични герои пред невъзможни предизвикателства.

За разлика от другата голяма поредица на студиото – Dragon Age, Mass Effect предлага много по-кохерентна, отлично планирана и изпълнена стори арка. Там където Dragon Age много често се проваля поради планирането си „на парче“ в типичен за развлекателната индустрия стил (успехът на оригинала определя ще има ли продължение или не), Mass Effect не страда от подобни недостатъци – напротив. Всяка следваща част от серията бележи стабилна и драматична еволюция и това е една от най-силните страни на Legendary Edition пакета. Той ни дава уникалната възможност да проследим този процес в рамките на броени дни и седмици вместо на години. Това прави постижението на BioWare още по-внушително и респектиращо.

За и против Legendary Edition

Другият голям и безспорен плюс на Legendary Edition е, че BioWare наистина са се постарали той да изглежда като пълен, завършен пакет, а не просто поредния кешграб, чиято цел е просто да изстиска още някой и друг долар/лев от феновете на поредицата.

Да оставим настрана чисто визуалния ъпгрейд, който безспорно се е отразил най-добре на първата игра, която хронологично е и най-старата. Вече имаш общ Шепърд редактор, с който можеш да си създадеш герой, който да изглежда консистентно, независимо коя от трите части решиш да играеш. Това е и другата голяма екстра на пакета – той не те задължава непременно да стартираш от част 1 и да вървиш поред напред. Можеш да започнеш с коя да е част от серията, като BioWare са помислили дори за кратък пролог, който те запознава с историята до момента накратко под формата на импровизиран комикс – дребен, но много приятен детайл към общото преживяване.

Също така, след като веднъж си създал свой собствен Шепърд за коя да е от игрите, винаги можеш да се върнеш назад или да прескочиш напред, като визията му ще се запази 1:1 без промяна. Същото важи и за сейвовете на прогреса ти, но там нещата леко варират в зависимост от платформата – ако например си играл пакета на PS4 и след това искаш да продължиш на PS5, сейвовете не се прехвърлят. При Xbox и PC подобни проблеми няма.

Безспорно възрастта личи най-много при първия Mass Effect. Въпреки положените от BioWare усилия това все пак е ремастър, не римейк, така че подготви се за нетипично по модерните стандарти пусти и крайно неинтерактивни нива, неугледни на момента дори комични анимации и не особено удобна и вдъхновяваща бойна система.

Ако обаче все пак изтърпиш първата част, скокът, който играта реализира с Mass Effect 2, ще ти се стори, меко казано, впечатляващ – както по отношение на визуална презентация, така и като качество на анимациите, изчистена, значително по-добре полирана бойна система и геймплей като цяло.

Когато стигнеш до третата част пък – вече споменах, – ще се изненадаш колко модерно изглежда Mass Effect 3 дори на фона на цял куп заглавия, излезли много след нея.

Струва ли си?

Ако случайно си прекарал последните 14 години в хибернация и никога не си имал досег с нито една част от трилогията – абсолютно. Абсолютно и задължително! В противен случай рискуваш да оставиш огромно, непростимо празно петно в персоналната си игрална култура. Mass Effect е монументално гейм мейкинг постижение на толкова много и различни нива, че уверявам те – и ти като мен на финала неизменно ще се запиташ: „Защо по дяволите не правят вече такива игри?“.

Ако обаче вече си играл оригиналната трилогия и притежаваш всички DLC-та към нея (като мен), вероятно ще се поколебаеш дали да платиш пълната цена, която искат Electronic Arts за този пакет. Лично аз смятам за изключително скандален факта, че EA не направиха компромис за хората, които вече притежават всички игри от серията заедно с цялото допълнително съдържание за тях, и то в собствената им платформа Origin. Друга компания (като CD Project например) вероятно щеше да пусне този пакет като напълно безплатен ъпгрейд за подобни дай хард фенове. Вместо това ЕА очаква да платим два пъти за на практика едно и също игрално съдържание с шепа визуални екстри. Нищо чудно, че години наред не могат да слязат от челните места за най-мразена компания в гейм индустрията.

Разбира се, след месец, два или три цената ще падне и когато приближи 20–30 долара пакета, безспорно ще изглежда далеч по-привлекателно. Ако пък не ти се чака толкова, но не искаш да даваш прекалено много пари на ЕА, добре е да имаш предвид, че Legendary Edition-ът е достъпен и през събскрипшън услугата им EA Play Pro, която струва 14.99 евро на месец.